Шмаротцер, няма какво да чета разни книжки, то всеки си пише каквото си поиска в тая държава. Знам, обаче друго...
На тези българи-мохамедани от Родопите (а и тези от областта около Чаталджа доколкото знам) им са викали "дели зорна помак" (с лудо насилие направен помак) или "зорлем помак" (на сила направен помак). Щом те сами са се наричали "зорлем помак", дали по своя воля са станали помаци, я ми кажи !? Тази история я знам от дядовците си, които пък я знаят от техните дядовци, понеже са живеели в някакво село около Смолян. В българският източно-православен календар до пето коляно нямат право да сключват бракове, заради кръвосмешение. При тях е дори до девето коляно. Една от причините, поради които в Родопите ислямът толкова много се разпространява, е че богомилството е силно разпространено в Родопите. Богомилството, павликянството , манихейството и арианството са учения, които отричат едни от основните догми на Християнството. Репресиите на централната власт срещу тях силно подкопават вярата им Христовата вяра и за това Ислямът се явява нещо като "еманципация". До колкото знам, след османското завеование, богомилството изчезва като богомилите приемат или исляма или католицизма. Има логика...
Ясно е и е документирано насилствено ислямизиране на населението в България. Същевременно има и доброволно приемане на исляма и основната причина за раята-християнин да стане рая-мюсюлманин е икономическа, което рефлектира и на социалния им статус. На първо място данъците: например раята мюсюлмани са задължени да плащат 10% от добивите в натура (юшур), което се счита за тяхно религиозно задължение. В същото време християните трябва да плащат същия данък (при тях се казва харадж) плюс джизието, което е плаващ процент - само с пари и зависи от конкретните нужди на империята. Разбира се, към тия натоварености трябва да се прибавят и задълженията към местния спахия, които са различни за мюсюлманската и християнската рая. В съдилищата мюсюлманите са имали доста повече права от християните: например един свидетел мюсюлманин е равен на трима християни. Това често е било използвано за присвояване на имоти. Друг плюс на това да си мюсюлманин е възможността да бъдеш аскер. Християнин няма право да бъде военнослужещ, а аскера не плаща никакви данъци. Тая група е с особено сериозни привилегии, които постепенно са били ограничавани през вековете. На битово равнище също има разлика. При приемането на исляма се дава определено количество и тип плат, а новите мюсюлмани имат право да шият с определен цвят конци. Може и да язди кон в ситуации, когято християните са нямали право на това, можели са пресичат път на еничари при определени условия и без наказания, полагат им се помощи от мюсюлманската общност - изобщо османската власт е стимулирала по доста начини християнската рая да приема исляма. И затова не случайно в турските архиви има хиляди свидетелства за поединично приемане на исляма !
Ето и цитати относно зверствата на мръсните рязани карабинери...Свидетелство на видинския митрополит Йоасаф:Архиереите и гражданите биваха безмилостно гонени, подлагани по много причинина мъки и злословия...О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни— понеже се изплашиха, от страх, някои — понеже се смекчиха от ласкателства или бидоха победени чрез имуществени придобивки, други пък се присъединиха към враговете, понеже поради простотията си бяха подмамени чрез писма и хитрост.Свидетелство на ПаисийТолкова имена на св. мъченици можах да намеря, които са били от български род и език. На 29 мъченици се намериха имената в България. На първо време турците избили много български народ по градовете заради християнската вяра, но хората от простота и небрежност не описали страданията им и така от род в род страданията и имената им преминали в забрава.Поменик на Къпиновския монастирДа се знае кога стана размир, та затриха на Цариград патриарха и обесиха владиците, и зеха силяха от християните турците. И запустиха Света Гора. И изсякоха много християни. И робиха, и много касаби запуснаха, и много манастири и черкви разсипаха... Насилия вършеха над християнските жени, а техните мъже ги яздеха като коне по улиците... и грабеха християнския имот като вълкохищници...“Похвално слово за Патриарх Евтимий”Воеводата турчин, когото султан Баязид постави да управлява града, повика при себе си Божите люде, които превъзхождаха другите и по име, и по добродетел, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни въпроси. И те, като вървяха след злия вестител, отиваха като глупави овци, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла пред църквата, или по-добре казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта.Летописа на Пазарджишкия монастир Св. ПетърВ онова време се потурчиха селата в Цепина, където беше изпратен някой си Хасан ходжа, който придружаваше пашата и обряза първо свещениците: поп Константин, поп Георги и поп Димитър, на ден св. Георги. Потурчиха всичко до 15 август (ст.ст.), а ония, които оказаха съпротива, заклаха ги, за да се уплашат и другите...Из "Исторически бележник"През 1720 година, в царуването на султан Ахмед III, в горната махала на с. Райково живееше един турчин от Анадола по име Селим ходжа. Той се ползуваше с голямо доверие пред султана. В едно донесение до него той му съобщил, че райковци не са верни негови поданици и постоянно се бунтуват, безпокоят властта и пречат на помохамеданчването на родопското население. Тогава султанът заповяда да се накажат непокорните селяни. Селим ходжа използува това нареждане, та повика около 200 души по-видни райковци на площада на селото, и ги покани, за да смекчат гнева султанов, да приемат мохамеданската вяра, като в противен случай ги заплаши със смърт. Райковските първенци упорито отблъснаха всички увещания да се потурчат, като заявиха, че на никаква цена няма да се откажат от своята вяра. Тогава по даден знак заобикалящите ги турци се нахвърлиха върху тях и ги избиха до един. Това стана на 8 юли 1720 година.Из "Очерк за ислямизираните българи..."Самото наличие на огромно количество османски държавни документи за ислямизацията (регистри-описи, платежни нареждания за закупуване на мюсюлмански ритуални дрехи за новите мюсюлмани, осчетоводяване на парични суми, изразходвани в процеса на ислямизацията, изложения, протоколи и др.) говори, че разпространението на мюсюлманската религия е било политика, трайно провеждана от чуждата власт през дългия период на робството. Масови помюсюлманчвания били извършвани и по време на султанските ловни развлечения, където били събрани стотици християни, използувани като гончии. Така например по време на султанския лов в края на 1679 и началото на 1680 г. били помюсюлманчени според сведенията на един държавен османски документ 379 души (според някои проучвания султаните имали обичаи да ловуват в Източните Родопи). Повод за ислямизация били дори и християнските религиозни празници. Из "Рада Казалийска"„В царуването на Мехмед IV (1648–1687) през месец юли 1662 година, когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолян, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха черквата «Св. св. Апостоли Петър и Павел», митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Те поискаха да заловят епископа, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили убежище и много българи от околните села…“Този цитат от Мидхат Паша през 1878-а мисля, че доказва няколко неща. Първото е, че немалка част от българите тотално са забравили корените си и второто е, че не е възможно при толкова масова ислямизация в българските земи, да става дума за "потурчване" от икономически съображения. Има ги и тях, това е безспорно, но е пределно ясно, че е играела тоягата в онези години и предимно тези неща са се случвали против волята на християните. Казаното от Мидхат Паша е важно, понеже той е имал възможност да борави с документи, които са недостъпни за нас.
... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...''Ето и още нещо интересно: Първите известни регистри, в които се описват данъците в село Селча (около град Смолян) са от 1515-та и 1524-та години. В първият регистър няма нито едно мюсюлманско семейство във въпросното село, във вторият вече има първо поколение мюсюлмани, а в третият (който няма смисъл да публикувам, понеже нещата са от ясни по-ясни) единствено само Петре Папаз (т.е. попът на селото) и неговото семейство са християни, а всички други са мюсюлмани. Между другото съседното село на Селча Осиково е също помашко село.
Сведения за селищата и населението от територията на нахия Рупчос. Всички домакинства са записани като християнски. 1515 г 26 постоянни домакинства, 9 неженени. 1524 г: 38 постоянни домакинства, 3 неженени, 1 вдовец.
В друг регистър от Тимарската система от 1517-1518 г. намираме поименно изброяване на главите на домакинствата в село Селча:
Златин Драгине - Златин, Димитри Златин, Драгош Златин, Тодор Драгине, Златин Тодор, Димитре Тодор, Дабижив Сиромах, Нешо Дабижив, Стано Дабижив, Нешо Драгота, Стано Малотин, Драгош Малотин, Йован Пришелец, Койо Пришелец, Станко Димитре, Рад Димитре, Драгослав Димитре, Коста Гого, Дишко Пришълец, Райо Стано, Райо Коин, Стано Коин.
Неженени младежи от село Селча - Драгота Златин, Драгота Илин, Злате Маликин, Рад Стайко, Бойо Коста, Койчо Дабижив, Димитре Беличо, Добре Рашо.
Приход от данъци, десятъци и такси: пшеница - 3 муда, в равностойност 480 акчета, ечемик и други, зърнени храни - 3 муда в равност. 230 акчета, десятък върху коноп - 30, десятък върху пчелни кошери - 20, данък върху воденици 2 бр - 60, данък върху свине - 20, десятък върху сено - 15, ниабет и женитба - 80, испенч - 800, общо домакинства 26, неженени младежи - 9, приход 1805.
За първи път в регистъра на Тимарската система от 1569-та и 1570-та откриваме, че една част от населението вече е приела Исляма:
Мустафа син на Абдулах, Перване син на Абдулах, Хамза син на Абдулах, Ала син на Абдулах, Малкюч син на Абдулах, Хюсеин син на Абдулах - неженен.
Неверници - Рад син на Стайко, Димитри син на Радослав, Злато син на Стаю, Рад син на Дано, Стано син на Добре, Стаюо син на Радослав, Братоколин син на Косто, Бойо негов син и т.н.
