Вратарят Боян Йоргачевич се раздели с „Левски“ преди двубоя с „Лудогорец“ снощи. Сръбският страж пристигна на „Герена“ в началото на 2015 година и се превърна в любимец на феновете. Пред „България днес“ той говори за престоя си при „сините“ и какво ще прави в бъдеще.
– Боян, бяхте изпратен от феновете на специална среща. Как мина тя?
– Случи се нещо много хубаво. Не очаквах толкова много хора да дойдат на нея. Беше изненадващо да видя колко народ са се събрали на едно място. Това ми показа още веднъж, че не съм сгрешил да подпиша с „Левски“ преди около три години. Постъпих правилно като дойдах тук и да играя за един от най-големите отбори на Балканите. Сърцето ми е пълно. От друга страна, ми е много тъжно, че се разделям с отбора, който за мен е нещо свято. Няма значени дали съм тук или не, ще подкрепям моя тим докато съм жив.
– Защо се стигна до раздялата с „Левски“?Можеше ли да дадете още на клуба и да изпълните договора си?
– Не, разделихме се като хора. Виждах, че е необходимо да освободя място за нови футболисти. Няма смисъл да оставам. Божидар Митрев пази много добре. Има ги младите Сашко Любенов, Шейтанов и Ники Кръстев, който сега е под наем. На него „Левски“ също може да разчита в бъдеще. Той се доказа миналия сезон. Така че да остана само, за да заемам още една бройка в повече, няма смисъл. Говорих със собственика. Разбрахме се много бързо. Направих компромис. Отказвам се от част от парите, които имам да взимам този сезон. Най-хубавото нещо, което можех да направя за отбора, е да освободя място да се подсили тима. В момента не пазя, само заемам бройка, а може да дойде качествен футболист. На мен ми е много трудно да говоря на тази тема, да трябва да си тръгна. Но когато се видях със Спас Русев и сина му Евгени беше една много ползотворна среща. Те са нормални хора с големи сърца, които обичат „Левски“. Не дойдоха да ме убеждават, че трябва да се махна. Просто ми представиха какъв план имат за бъдещето на „Левски“. Искат да вдигнат още повече нивото на отбора. Казах, че не е проблем да си тръгна. И не само сега да направя компромис, а и за в бъдеще. Когато „Левски“ ме призове и в 3,00 ч. през нощта, ще вдигна и ще дам всичко от себе си да помогна за моя отбор. Има много неща, с които мога да се издължа на тима на сърцето ми – дали като треньор, скаут или чрез моята академия в Сърбия. Там има много талантливи деца. Ако мога да създам някой футболист и да го подаря на „Левски“, за мен ще е най-доброто нещо след края на кариерата ми.
– Вече се появиха информации, че може да станете скаут на „Левски“ и да останете свързан с клуба. Така ли е?
– Още няма нищо конкретно. Говорих с Евгени Русев. За шефовете представлява интерес да имат човек за Източна Европа – Сърбия, Хърватия, Босна и др. Той да наблюдава различни футболисти и да преговаря от името на клуба. Да прави списък от потенциални нови играчи. От друга страна, имам добри връзки и познати хора с позиции в холандския и белгийския футбол. Имам приятели треньори и шефове на клубове. Може и от тази страна да помагам – ако излезе талант от „Левски“, да се развива в отбор от Белгия или Холандия. Сега искам да си почина малко – 1-2 месеца. Веднага след това ще започна треньорските курсове за ПРО лиценз. Мисля, че го взема по-бързо, защото съм играл за националния отбор, и това ми дава някакво предимство. След това можем да говорим пак за бъдещето. Но мисля, че първо трябва да натрупам опит. За да стана треньор, трябва да стажувам, да се уча още. Не е хубаво само, защото „Левски“ е в моето сърце, да искам веднага да ми дава работа. Искам първо да придобия опит и след това, ако мисля, че имам качества за треньор, може един ден да тренирам децата или първия отбор. Само искам да съм от полза на „Левски“. Като футболист бях войник на моя отбор, такъв ще остана и след края на кариерата ми.
– Най-вероятно на раздяла си правите равносметка – кой е най-хубавият и най-тежкият ви момент в „Левски“?
– За мен най-хубавият момент е, когато подписах договора с клуба. Сега като сложа чертата, за мен най-скъпият спомен е как стъпих на „Герена“. Всичко останало се случи, защото играех за толкова голям отбор. Пазих в много мачове и не мога да каже един беше голям, а друг – не. Във всеки играех със сърце и всяка точка, която съм спечелил за „Левски“, е мой подарък за клуба. Записал съм се в историята на отбора. Не мога да кажа това беше най-хубавият или най-лошият момент. Тъжно ми е и то много, че не спечелих нито един трофей. Бях много близо до Купата на България срещу „Черно море“. Но понякога Господ така решава. Не става както си планирал нещата. В Сърбия казваме: „Човек, ако знаеше, че ще падне, шеще да седне на седалката“. „Левски“ е една голяма армия и докато ги има феновете, ще живее вечно.
– Има много футболисти, които са печелили купи, но вече са забравени. Как вие спечелихте обичта на феновете?
– Това става естествено. Всеки футболист или човек, който работи и се раздава от сърце, а не само заради професията, няма как да не бъде обичан. Така аз се раздавах за моя отбор безкрайно много. Не съм си гледал здравето. С много инжекции съм играл. Бъзиках се с доктора по този въпрос. Той каза: „Ако подпишеш следващ договор с „Левски“, още в него трябва да сложим клауза за един камион инжекции“. Не беше възможно в последната година да изиграя мач без да ми бие болкоуспокояващи. Без значение дали ме е боляло рамото, кръста, крак или ръка. Платих си сметката за раздаването, но не съжалявам за нито един момент. Ето защо, ако се раздаваш от сърце и честно – няма как да не станеш част от някоя голяма институция, каквато е „Левски“.
– Играл сте в много отбори. Как заобичахте „Левски“ толкова?
– Случи се спонтанно. Съдбата ми беше такава да не играя през кариерата си в друг цвят освен синия – „Рад“ (Белград), „Гент“, „Брюж“, в Турция. Имаше вариант да подпиша и с американския „Канзас Сити“, който също беше в този цвят. Не стана, защото исках да бъда със семейството си. Така дойде офертата от „Левски“. Пак в синьо (смее се). Съдбата ми е да бъда в син цвят.
– Какъв е първият ви спомен от феновете на „Левски“, когато гостувахте като част от „Гент“?
– Това беше може би и най-важният фактор да дойда в „Левски“. Помнех каква беше атмосферата тогава. Загубихме мача тук с 2:3. Стадионът беше пълен. Сектор „А“ беше старата трибуна с една козирка, но беше толкова пълна… Помня един момент от мача, в който наш защитник беше на пет метра от мен. Исках да му кажа какво да прави и той не можеше да ме чуе. Можете да си представите колко шумни бяха феновете. Когато говорих за първи път с моя агент за офертата на „Левски“ и дойдох тук на среща с Георги Иванов-Гонзо, им казах това. Помнех какъв хубав момент беше, не като резултат, а като публика. Затова не ми беше трудно да подпиша договора и да се раздавам за отбора.
– Защо решихте да прекратите окончателно кариерата си?
– Имах предложение от холандски отбор от Първа лига. Не ми се играе повече за други тимове. Нека това бъде последният мой жест към любимия отбор. Да приключа тук кариерата и „Левски“ да е моят последен тим. Хубаво е да оставя такъв спомен. Ако бях отишъл в някой друг отбор, само щях да покваря всичко, което ми се случи тук. Искам пак да покажа респект към „Левски“.
– Останахте в отбора в един много труден момент след загубата от „Черно море“. Мина ли ви тогава мисълта да си тръгнете?
– Беше много трудно. Много футболисти си взеха багажа и напуснаха кораба. Аз казах: „Когато влезе малко вода, не искам да бягам. Ако корабът потъне, и аз потъвам с него“. Имаше много причини тогава да се напуска „Левски“ – загубихме титлата, купата, забавяне на заплатите, много играчи си тръгнаха. Бяхме оставени сами на вятъра. Не исках да предам моя отбор. Понякога в живота, когато се откажеш от парите или нещо, от другата страна те чака слънце. Така виждах своя шанс да помагам. Аз един толкова малък, да помагам на нещо голямо. И се получи невероятно. Появи се любовта на феновете, химията между мен и „Левски“. В нито един момент не съм съжалил, че останах. Знаех, че след дъжд идва слънце. Виждате сега как Спас Русев направи много качествен отбор. Доведе добри футболисти, треньор. Една промяна, която виждам след три години да случва в отбора. Преди много футболисти отказваха на „Левски“. Не искаха да идват тук. Сега не е така. Клубът върви нагоре. Спас Русев и синът му имат ясен план как отборът да става още по-добър. Ако доведат още няколко играча зимата, „Левски“ ще е сериозен кандидат за титлата и купата.
– Казахте, че започвате треньорския курс. Това означава ли, че ще останете във футбола?
– Точно така. Имам сериозен проект в Сърбия – правя своя Академия. Мислил съм и преди за това. Ясно ми беше, че съм на 34-35 години и трябва да видя какво ще правя след кариерата. Дали ще бъда само на моята Академия цялото време или ще се опитам и в някои отбор да работя като треньор, искам да се уча и да вървя на напред. Оставам във футбола. Той е моят живот.
– Имате син на шест години. Той иска ли да ви наследи на терена?
– Още не знаем. Много му е трудно да се раздели от айпад и другите електронни апарати. Мен това ме дразни много. Казвам му: „Излез навън, играй си с топка“. Не съм от родителите, които имат болна амбиция. Просто, ако се случи някое от децата ми – имам и три момичета – да бъде в спорта, ще го подкрепям. Но не на всяка цена. Ако те искат. Важно е, когато изляза преди мача да се сбогувам с феновете, да имам моят син в ръцете. Той да запомни момента, когато съм прекратил кариерата си. Освен това да му остане в паметта феновете на „Левски“, пълния стадион. Да запомни този момент. Има нещо свято в България и това е „Левски“. Да усети на кожата си как е на терена на „Герена“. Може и това да пробуди в него някаква амбиция. Той е малък, но понякога такива моменти в живота накланят пътя ти в дадена посока.
– Ще разкажете ли как се родиха емблематичните ви ритуали с връзването на шал на мрежата и поставянето на светена вода?
– За първи път беше в „Рад“ (Белград). Дебютирах за „А“ отбора още преди 16-17 години. Толкова бях емоционален в този момент, че исках по някакъв начин да изкажа респект към тима. И завързах шалче на вратата. Още преди това като юноша имах ритуал светена вода да стои във вратата ми. След това само допълних шалчето. И на всеки мач без значение дали е първенство, купа или контрола го слагах. Преминах 2006 г. в „Гент“ и там на представянето му пред феновете, едно малко момче ми хвърли шалче в ръцете и каза: „Имай го, както и в твоя отбор от Белград“. Стана ми толкова мило, че продължих традицията. След това изиграх много мачове – над 200 в белгийската лига. По-късно преминах в турския отбор и пак имах този ритуал. Аз съм много честен човек и съм благодарен на всеки отбор, в който съм играл. Това беше, за да благодаря на отбора, който дава хляба на моето семейство. По този начин се реванширам на клуба. Това беше цялата идея на ритуала с шала. Аз играх и при друга култура. Турция не е същата религия като Сърбия и България. Пак имах светена вода от църква. И там, където можеше да не им харесва, не съм имал проблем и винаги е била с мен. Тук имаше много хора, които ме осмиваха за това. Видяха всички – един футболист ме осмя на един мач (б.а. Владислав Стоянов). Подиграваше с мен. Това не е нещо хубаво. Никой не забранява на другите да имат някакъв ритуал. Не съм искал да дразня някога. Просто беше мой ритуал. Това ми даваше спокойствие на мача. Виждах своята мотивиция. Не беше, за да се харесвам на феновете.
– Виждате ли „Левски“ с трофей в края на сезона?
– Да! Прави се сериозна селекция, доведоха качествен треньор. Не искам да кажа, че Стойчо Стоев, Люпко Петрович, Елин Топузаков, не са били добри. Това се треньори, които са се раздавали много тук. Нямаха късмет с резултатите. Не трябва сега да казваме, че новият треньор Роси е нещо специално, а те не са били достатъчно качествени за „Левски“. Това са глупости! Аз знам колко се раздаваха тримата и Георги Иванов като спортен директор колко искаше „Левски“ да стане шампион. И колко се е раздавал за „Левски“ всеки един от тях. Само нямаха късмет да спечелят трофей. Сега има добър треньор, качествени футболисти и мисля, че тази година ще е кръстопътна. „Левски“ ще тръгне нагоре. Дали тази или следващата отборът ще спечели трофей.
– Ще ви виждаме ли на „Герена“ и за в бъдеще?
– Ще се опитам да идвам, колкото мога по-често. Зависи от времето, което ще имам. Но всеки свободен момент, ще съм на „Герена“ и ще подкрепям „Левски“.