HoUs4oOL написа:Betchualeng Arnaikem написа:Нямало е изгледи българин да получи одобрението на Великите сили. На нито една от тях. Още по-малко да допуснат република, където със сигурност за управляващ ще бъде избран българин. А по нататък събитията показва, че малко или много страната трябва да се съобразява с подобни изисквания.
Добре, защо на Сърбия не и налагат чужденец за княз?

А случайно да си запознат, че след завоюването на България от Османците, българската аристокрация е избита, изселена и заличена, т.е. в България след освобождението няма аристократи с царска кръв и следователно няма как да получи одобрението та който и да е от Европейските монарси. Това се случва единствено с България, заради непокорството и опитите за въстания, докато в другите завладени страни наследниците на владетелите са оставени живи и не е прекъсната династичната връзка.
Заради това България търси княз извън България и дори е имало предложение това да е сръбският или румънският. А да не говорим, че е имало условия и е трябвало одобрението на всички Велики сили, нещо, което е показателно при детронирането на Батенберг от трона, когато руският император се противопоставя на връщането му на трона.
Ето накратко условията и решенията за избиране на княз.
"Интригите около кандидата за българския престол започнали още на самия Берлински конгрес. В начало за участие в надпреварата имало само едно условие, това било изискването на чл. 3 на Берлинския договор: „Никой член на управляващите династии в европейските велики сили не ще може да бъде избран за княз на България.” Впоследствие руският император Александър II наложил допълнително условие, според което за български княз не можел да бъде избран руски поданик.
Сред първите кандидати били сръбският крал Милан и румънският княз Карол. Последният провел преговори по въпроса с чуждестранните посланици в Цариград. Но тези кандидати не се ползвали с популярност сред българите. А и европейските правителства не се отнасяли със съчувствие към мисълта да съединят две балкански княжества под един скиптър.
По-големи шансове да бъде избран имал близкият родственик на черногорския княз Никола, войводата Божидар Петрович Нягош. Кандидатурата му, обаче, също не успяла да постигне подкрепата на европейските държави. Лидерите им се изказали против, опасявайки се, че поставянето като държавен глава на славянско княжество, на талантлив пълководец, ползващ се с голяма популярност между сърбите, какъвто бил Божидар Петрович, можело да има отрицателни последици. Опасенията били същите, както при Милан и Карол. Затова сам черногорският кандидат се отказал от кандидатурата си.
Спрягали се и имената на принц Херман Ройс-Кьостриц (тогава германски посланик във Виена, а преди това бил посланик в Цариград и Петербург), княз Емануил Богориди, княз Бибеско и някои други, но едни от тях били издигнати с цел да се покаже, че българите уж предварително не били единодушни в своите предпочитания, а други били фиктивни имена, появили се в пресата, за които нямало вероятност да бъдат избрани.
Макар името му да било споменато сред кандидатите, принц Ройс също не приел да участва в конкурса, тъй като новоприетата българска конституция изисквала приемникът на първия български княз да бъде от православното вероизповедание. В последния момент като претендент Англия издигнала принц Валдемар Датски, но той бил непознат в България и нямало време да му бъде направена съответната пропаганда.
Българите харесвали двама заслужили за страната дейци: граф Николай Игнатиев и княз Александър Дондуков-Корсаков. Но те били руски поданици и не можели да участват в надпреварата. След като руското правителство официално заявило това, реални шансове за българския престол започнала да придобива кандидатурата на принц Александър Батенберг
В лично писмо до руския посланик в Цариград княз Алексей Лобанов-Ростовски от 19/31 март 1879 г. Дондуков изказал следните мисли по повод кандидатите за българския престол: „Според Вашето мнение румънските интриги в полза на княз Карол или на неговия брат няма да имат никакъв успех. Това би било много желано, тъй като от политическа и нравствена гледна точка разширяването на румънското влияние няма да бъде благотворно за България. Аз винаги съм мислел, че единственият сериозен кандидат е Батенберг. Това мисля и сега, и виждам, че това желаят и винаги са желали в Петербург, макар, че кой знае защо се притесняват да си признаят.”
С наближаването на времето, когато трябвало да се проведе изборът на български княз, името на принц Александър Батенберг ставало все по-популярно. Той бил племенник и любимец на руската царица Мария Александрова и взел непосредствено участие в руско-турската война. Българските избиратели приемали без съмнение като съображение, че предвид родството му с три от управляващите фамилии в Европа, изборът на Батенберг ще срещне по-малко препятствия от страна на великите държави, от която и да е друга кандидатура. Освен това тя не била издигната официално от руското правителство, а на българите било казано, че те няма да бъдат притискани в избора си. Не било скривано обаче обстоятелството, че на височайшите фигури в Русия, ще достави удоволствие принц Александър Батенберг да бъде избран за български княз."