Райна Княгиня - Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Имат пет синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат пет синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев. Най-големият й син Иван Дипчев е роден през 1895г.Завършва Военното училище с 25-ти випуск,а след това е Генералщабната академия с отличен успех.Участва в трите войни за национално обединение.Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война.За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги.Стига до чин генерал.Комунистическата власт го репресира.За известно време е по лагерите.През 1954г.в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов,обявени от комунистите за ,,герои.Осъден е на смърт.По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.Умира в лагера край Ловеч.
Вторият й син Георги Дипчев е роден през 1889г.Завършва морското училище във Варна.През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца,,Дръзкии се проявява в торпилирането на турския крайцер,,Хамидие. Третият син Владимир е роден през 1891г.И той става военен.Завършва с 31-ви випуск Военното училище.Участва във войните.Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913г.Участва в Междусъюзническата и Първата световна война.Завръща се като герой с 3 ордена за храброст.След 9.09.1944г.комунистите го ликвидират.Изчезва безлседно на път за работа на 10 октомври 1944г.Счита се,че е разстрелян и то без съд и присъда. Четвъртият син Петър умира много малък.През 1907г.едва 14-годишен той неволно се прострелва,играейки си с пистолета на един от своите братя. Петият син Асен е роден през 1894г.По време на Първата световна война е ученик в гимназията,но я напуска и отива доброволец на фронта.Проявява гегроизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916г.Редник Асен Дипчев е един от първите българи,който влиза в тази тогава румънска крепост,пеейки химна на Добруджа,,О,Добруджански край.Награден е с орден за храброст.След войната довършва гимназия.Става юнкер във Военното училище.Завършва го с ускорен курс.Пак е на фронта.Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918г.След войната влиза във Военния съюз.Участва в преврата на 9 юни 1923г.Адютант е на кап.Харлаков,обвиняван за убийството на Ал.Стамболийски.След 9.09.1944г.дълги години лежи по лагерите.Умира в Бургас през 1964г.
Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание..
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Васил Петлешков - Васил Ангелов Петлешков е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово.
Роден е и израснал в Брацигово, работил като аптекар и се занимавал с търговия. Бил активен участник в обществения живот на града. В началото на 1876 г. е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, но той веднага се връща в Брацигово, за да организира въстанието там и в околните села.
Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Жестоко е измъчван, като е бил разпитван и горен между три огъня, издъхнал в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив.
Негови са думите "Сам съм, други няма! Аз водих, аз ръководих, други не търсете!"
Мъченическата смърт на Васил Петлешков е пример за безкрайна смелост и любов към България. След предаването на въстаниците Петлешков се скрил временно, защото било унижение за този горд българин да се предаде и да преклони глава пред турците. Затова той отложил за няколко дни предаването си, за да може да анализира ситуацията. Вторият му баща, Ангел чорбаджи не се поколебал да предаде смелия Васил. Когато турците дошли в къщата на чорбаджията той накарал жена си, майката на Петлешков да намери сина си. Васил станал очевидец на всичко това, което наблюдавал от тавана, където бил скрит. Той знаел каква клетва е дал: "Свобода или смърт". Не искал жив да попадне в ръцете на главорезите. Затова погълнал отрова, която не подействала бързо. След като го завели при пашата Васил Петлешков на всички въпроси отговарял само едно:
- Аз съм главният виновник. Затова ви моля да не мъчите хората. Сам съм, други няма.Не предал никой. Цялата "вина" прехвърлил на себе си. След това Васил Петлешков бил поставен между два огъня и така изгорял жив в страшни мъки. Когато този мъченик стоял между огньовете от силната горещина кожата му се напукала и мас течала от него. В същия миг щикове се забивали от всички страни в месата му. Така изгорял този смел българин.
Наистина, човешкият разум трудно може да си представи какъв силен дух, каква воля е имал безстрашният българин. Нека неговият мъченически живот да бъде пример на безкористно родолюбие за поколенията. Поклон!
През 1873г. Петлешков завършва в Цариград “стодневни” курсове за аптекар.
Под негово ръководство през 1874г. е създадено читалище ”Тръндафил”, на което той е председател.
Почетен председател на читалище „Васил Петлешков“ за вечни времена, 18 октомври 1883г.
Ангел Кънчев - Ангел Кънчев Ангелов е български революционер.
Ангел Кънчев е роден в Трявна, първоначално учи в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе.
Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.
В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник.
