alexveselinov написа:Не мисля, че разводняваме темата. Полезно е да се говори за българската история. Обаче да се върна към написаното от Der Schmarotzer.
Българската титла няма с родство с протобалканската титла „акенас“

Остави ги глупостите на sparotok, за него всички са тракийци и всичко е тракийско. Започнал е да прилича на македонците.
Канасюбиги е с ирански произход, означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници, българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла. Има надписи, които го доказват.
......
Първия руски цар е Иван Грозни. През 1552 той превзема Казан и унищожава Волжка България, която дотогава съществува като Казахско ханство. Точно в това се крие отговора на въпроса, защо именно Иван Грозни е първия руски цар. Най-голямата Държава в източна Европа по това време е Русия. Руските владетели носят титлата "велик княз". Доста показателно е това, че дори през ХІV-XV век никой руски владетел не се осмелява да се нарече цар. Те са нещо повече от князе, но не отговарят на изискванията да се нарекат царе, затова се наричат велики князе. Първият, който отговаря на тези изисквания е Иван Грозни. Това става в момента, в който той превзема Казан и подчинява българите. Тогава към своята титла той прибавя и "цар на Българите". И въпреки че Иван Грзни е коронясан за цар през 1547 година(преди да е превзел цялото Казанско ханство), първата му атака срещу Волжка България е именно от тази година. С включването на българите в империята му, Иван Грозни получава правото да носи титлата цар, защото макар и да се е възцарил над нехристиянско население, той е християнски владетел, който управлява българите. Показателно е, че в Русия титулът княз, равен на крал(кαίσαρ, кaiser, king) се използва до края, принизявайки я до значението на графска титла през 18 век.
Не само Спароток, мисли така по въпроса за титлата „акенас“, така смятат и доста по-сериозни историци-медиевисти, а всъщност Спароток е просто добре информиран, макар и не много добър преписвач. Канасювиги няма как да е от ирански произход, защото няма никакъв адекватен превод посредством иранските езици – освен ако не се смята, че сювиги е равно на сюбеги, а то от своя страна е основата за титлата субаша в един по-късен период. Но това означава водач на войската, а не „от Бога владетел“. Титлата кхан/кан не е с ирански произход, а има тюрко-монголски произход. И няма нищо общо с титлата канасюв(б)иги. Веселин Бешевлиев, който беше в плен на тюркската теория, също греши. Доста голяма част от твърденията му по отношение на старите българи, вече са оборени и научно опровергани.
Лапидарните надписи, които си изброил по кое издание си ги предал? Защото има голяма разлика от това, което е написано от теб и това, което пише в самите надписи по отношение на титлата на владетеля – в оригиналните надписи няма интервали между думите и може да се чете както канас юв(б)иги така и кана сюв(б)иги, така и кан асюв(б)иги и т.н.. Как ще се докаже кое е правилно? Надписите съм ги гледал от фотоси от непубликувания архив точно на Веселин Бешевлиев.
Тезата ти, че титлата цар се официализира по времето на Петър I e много правилна, но къде е била тази титла при другите многобройни надписи, които ти така любезно си цитирал. Там между тях няма и намек за тази титла. Т.е. няма как да има хиатус от повече от хилядолетие и тази титла да се появи от нищото от акадски, с които едва ли имаме каквато и да е връзка. За връзката й с титлата саракт, според мен все още тя не е изяснена и само езиковата близост не е дава повод да се спекулира с нея. Ето повече за „саракт“ от лаици:
nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10171
Титлата, която се използва в старобългарски писмени паметници за първите български владетели е „княз“ ( от Именника, който е познат макар и от по-късен период, но явно е препис на лапидарен паметник от времето на първите български владетели от южната страна на Дунав).
Не знам от къде си получил сведението, че Кубрат получава титлата кесар, такова известие в изворите няма. Той получава титлата „патриций“. Тервел наистина е първият, който получава титлата „кесар“ и то в пълният й смисъл на съвладетел на василевса и втори по ранг в Източна Римска империя. В медалиона пише “ Богородице, пази кесаря Тервел“. Т.е. титлата кесар/цесар/цар е свързана с приемането на християнството (вероятно Тервел е приел християнството), респективно с включването на българския владетелски титул в таблицата на ранговете, т.н. семейство на народите. Ако титлата цар както ти твърдиш е българска титла и такава носели българските владетели, защо те са на второ място след василевса/императора, който не признава чужди титли, не включени в таблицата на ранговете?
Симеон не търси титлата цар, той търси титлата „василевс тон ромеон“, т.е. владетел на целия римски свят, а това значи да бъде първи преди владетеля на Новия Рим-Константинопол. Това не е признато от владетелите на Константинопол дори на Карл Велики, той също става император, но само на франките, т.е. титла равна на тази, дадена стотина години по-късно на Петър I. Какво е получил Симеон от патриарх Николай Мистик, един Господ знае, но факт е, че титлата василевс тон ромеон не му е призната до неговата смърт. Защо го наричат така в надписа на ичиргубоила Мостич може само да се гадае. Понеже по времето на Петър I владетелската титла василевс тон булгарон, която е на по-ниско стъпало от тази на византийския владетел, официално е призната от Византия и вероятно съобразно византийската политическа доктрина му се предоставят макар и формално част от земите на Балканите, които по право се дават на кесаря, е наложена славянизираната титла кесар/цезар/цар като норма в българското общество, и с нея се назовава и Симеон цар, както и в други документи от по-късен период цар се нарича и баща му, макар да се знае със сигурност, че и двамата имат титлата княз.
Не знам от къде си вадиш извода, че титлата цар се превежда с титлата император – никога от византийските автори титлата на българския владетел не се приравнява с тази на византийския владетел. Наистина един друг български владетел също е наречен от византийски автор василевс – това е Омуртаг, който след като разгромява въстанието на Тома Славянина, е наречен „василевса Мортагон“. Все пак това не е официален документ, а само една хроника и е допустимо авторът да представя благодарността си по този начин, защото знаем, че Омуртаг никога не е получавал тази титла. В западните автори наистина има макар и в по-късен период 13-15 век назоваване на български владетели с титлата император, но това е друг исторически период, в който има промяна на титулатурата. А освен това Калоян сам се назовава в писмо до папата император и назовава Петър и Самуил императори (ЛИБИ, 3, 309-310, 319), въпреки, че папата не му е дал тази титла, като основание за това българският владетел посочва фактът, че тя принадлежи нему защото неговите предци са я притежавали. Докато папата упорито го нарича рекс/крал. Титла, която стои по-ниско от тази на императора. Това отново е свързано с доктрината двама императори – източен и западен и двама цезари – източен и западен, трети император е излишен. Василий, архиепископ на България също назовава българските владетели императори (ЛИБИ, 3, 314). Всъщност, формално погледнато, всички български владетели след Петър I от първата българска държава, макар и да се титулуват с титлата кесар/цар, те формално имат правото и на титлата василевс тон булгарон, което от западните автори може и да се приема като равнозначно на император. Това, че Стефан Душан е половин българин не му дава никакво право да носи титлата цар/кесар, ако не я получи по правен начин – да му бъда дадена и потвърдена от патриарх или от византийския владетел. Ако е била така, защо не се назовава веднага след като заема престола цар, а прави това, едва двадесетина години по-късно, когато може да си го позволи това канонически – първо създава патриаршия и след това патриархът го интронизира. Тук стигаме до следващият момент в титулатурата на източноправославните владетели – кой има правото да интронизира владетелите – докато българската, сръбската и руската църкви нямат патриарси това може да прави само и единствено византийският патриарх, който както видяхме го е правил с българския владетел. След като църквите получават патриаршеска титла, съответния владетел вече не се нуждае от благословията на Константинопол, т.е. той се изравнява в интронизационно отношение с константинополския владетел, но въпреки това стои по-ниско от него в йерархията. Фактът, обаче че съответните владетели получават самостоятелно интронизация и титлата цар/кесар, която е част от християнската номеклатура на семейството на владетелите, в очите на съвременниците им ги приравнява с титлата василевс, макар и де юре да не е така. Т.е. Константинополския патриарх може да интронизира като василевс тон булгарон българския владетел, но Преславския патриарх не може да интронизира византийския владетел.
Всъщност начало на имперските претенции на руските владетели се поставя
от Иван III, когато се жени за София Палеологина - племенница на последния византийски император, това е пълната му титла:
„Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.
Т.е. едва когато получава и наследствено право на това, започва да предявява претенции към титлата, която е навлязла в славянската номенклатура „цар“ – 15 век!!! Преди него няма как да се наричат нещо повече от князе или велики князе, понеже са били зависими територии от Златната орда и плащат годишен данък. А Иван Грозни просто нарушавайки каноните приема титлата цар, без да има канонично право на това – трябва да е интронизиран от патриарх, а такъв по това време Русия все още няма. Но това не се отбелязва в историографията, защото там условията се диктуват от победителите, а в случая те са руските учени.
Титлата велик княз е втората по важност в Русия след императора, след времето на Петър Велики и се дава обикновено на брата на императора. Титлата крал (koenig) в началото може и да е била равна на на титлата княз или дори да е произлязла звуково от нея, каквито намеци има, но в последствие стават част от различни политически доктрини. Титлата княз променя с течение на времето значението си в различните части на славяно-византийското ойкумене – от владетелска титла изпада до термин за назоваване на селски кмет в по-ново време. Титлата кайзер/Kaiser се използва предимно от владетелите на Германия след 1871г. – произлиза от титлата цезар/кесар. Владетелите на Германия не са имали правото да получат титлата император, защото тя вече е била заета от императора на Франция. Т.е. отново се сблъскваме с многократно цитираната система семейството на народите, в което всяка титла си има място и значение, и която продължава и до наши дни, с леки модификации.