Благодаря на всички за това, че отделихте от времето си, за да изкажете своето мнение/виждане по върпоса. Имам принципно социологически афинитет, макар да уча в момента "Педагогика на обучението по География и биология" и затова ми трябваше всяко едно мнение.
Та да и кажа и аз все пак. Бях като малък православен, ходех много по църкви(не само по празници) заради майка ми и баща ми и въобще роднини, които са много вярващи. Обаче много неща, практики не ми харесваха в българските православни църкви. После се зачетох въобще за православието и го отхърлих като мои виждания. Но не отричам тое част от историята на България, а и на много държави.
След това някъде към 18годишна възраст(сега съм на 24) покрай много приятелски компании, започнах да ненавиждам каквото и да е религия. Възпитан съм в определено нравствено-философски възгледи - хуманизъм.
Обаче покрай много перипети, тежки депресии и какво ли не, Съдбата(или Бог, както искате го тълкувайте) ме запозна с едни много искрени, добри и мъдри хора. И почнах да хода в евангелитска петдесятническа църква (от 4 месеца), където разбрах много неща( има молитвки, курсове за характер и други неща, някои ако иска на ЛС мога да му кажа). Евангелизмът е един от най-съвременните клонове на Протестанството.
Още веднъж
благодаря за отделеното време, приятели.
Ако някои има/т желание може да продължим дискусията. 