Мнениеот sin4ec » 19 апр 2013 21:48
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=1TD_pSeNelU[/youtube]
С легендарната песен на Уили Нелсън. Суетенето около потеглянето, разпределянето по колите и кой ще " изгори " като шофьор, докато другите посръбват по нещо благо. И който, след като се приберем, ще бъде поздравен и почерпен от тях, защото е поел грижата да ги закара и върне читави и здрави. Магазинчето за безалкохолни, цигари и още нещо... Богров, магистралата, гледки на селца и махали, Стара планина е красива винаги! Спиране за по цигара, да не осмърдяваме колата, и пак напред. Разклона, скарата на Извор, почивка за по питие и Ловеч вече наближава. Красиви гледки, майтап в колата, идва кръстопътя Троян-Ловеч, тръгване покрай Осъм. Отпред и отзад коли и автобуси със сини шалчета, пътят се вие и сякаш няма край. Корема почва да присвива, появява се градът, влизане в него, въртене до паркинга. Скромната касичка, от която сме взимали билети колко пъти станаха вече? Двайсетина май...Мястото е пълно с фенове отвсякъде, продавачи на семки, вода...Влизаме през контролата, джобене, стъпване в сектора. Той е вече бая запълнен, намираме си мястото, палим по цигара и гледаме терена. Мирише на прясно окосена трева, след малко излизат нашите. Поздравяват ни и почват да загряват, загряваме и ние. Минутите минават, всички се прибират в съблекалнята и съдията извежда отборите. Факлите и димките горят, присвиването в стомаха изчезва- битката започва и ние сме част от нея! В последните години победата тук я няма, но надеждата, че днес ще се случи, е жива! Съдията свири началния сигнал, грохот на бомба и в атака! " Всички ръце горе!", и запяваме песента...
Живот! Кръвта пулсира във вените ти, всеки от нас има своето семейство, проблеми и радости, но тук сме за нещо друго!
Нещо, което не се поддава на обяснение, което ни е докарало мъки и на моменти отчаяние, но и много радост! Долу са 11 човека, които носят на сърцето си едно "Л". Това е нашият отбор, слаб-силен, добър-лош, нашият! Колкото и да ги кълнем, че на мач няма да им стъпим, че няма да ги гледаме-пак сме тук. А всичко е лесно обяснимо-просто любов, нищо повече и нищо по-малко! Любовта носи и мъка, но какво от това? Да, боли, но ние сме там, до нея! Над стадиона ехти:" Ние сме Левски София!"
And nothihg else matters!
СЪРЦЕ, ДУША, ЗА ЛЕВСКИ СОФИЯ!
[wrapimg=]http://s020.radikal.ru/i710/1701/cc/476e63cbcd87.gif[/wrapimg]