"Мъжка игра ли е футболът?"
Много често чуваме от футболните хора клишираната фраза, че "футболът е мъжка игра". Дали обаче е действително така? Все повече фенове си задават този въпрос, особено след натрапчивото налагне от страна на ФИФА и УЕФА на всякакви женски футболни турнири. По Евроспорт даже се предават на живо световни и европейски първенства по футбол за нежния пол. Стигна се дотам, че при избора на най-добър фуболист на планетата, редом до Лео Меси и Кристиано Роналдо да се нарежда и най-добрата футболистка Марта Виера да Силва или по-позната като Марта. Споменавам само нейното име, защото през последните пет години бразилката е неизменно номер едно на планетата.
Все по-привличащата последователи "метросексуалност" също даде своя тласък от футбола, и по-специално от модната и футболна икона от края на 20-ти и началото на 21-ви век - Дейвид Бекъм. Но дали феновете на най-популярната игра искат тя да върви в тази посока? Едва ли...
Нека се върнем на родна футболна почва. Спомняте ли си как изглеждаха футболните национали на България от поколението през 94-та година - Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любо Пенев, Ники Илиев, Златко Янков, Трифон Иванов и т.н.? Те нямаха гел на косите, или татуировки по телата си. Бяха рошави, брадати, дори грубовати. До такава степен, че Туньо стряскаше чуждите медии със своя външен вид, точно обратен на модерният в съвремието ни метросексуален фасон на мъжа. На това поколение български футболисти не знаехме кои са им жените, любовниците и държанките. Не че са имали по-малко пари и футболни качества от сегашните ни футболисти, или че са били по-малко известни по света. Просто за тях България и футболът бяха на първо място, а всичко друго беше на заден план. Интересно, дали и за сегашното поколение така стоят нещата?
Гледайки не само националните ни футболисти, но и всички останали, като че ли единственият който се вписва в предствата на родния футболен фен за еталон как трябва да изглежда, но и да се държи един футболист е Тодор Янчев. Нека погледнем на него от няколко аспекта.
Външен вид:
Тодор Янчев е кошмара на всички метросексуални момченца. Той не си скубе веждите, кожата му не е като на пърлено пиле, а прическата му не е в стил "полудял коафьор". Даже няма нужда да показва своята уникалност и набожност с татуировки направени от някой неуспял художник с бракувана машинка за татуси закупена от Западна Европа.
Държане извън терена:
Капитана на ЦСКА може да бъде за пример как трябва да се държи един професионален футболист извън терена. Нито веднъж в дългата си кариера не се забърка в скандал, като например да се сбие след пиянски запой в някоя чалготека, защото са му попречили да мята салфетки на ретро чалга парти. За жена му знаем повече от феновете по трибуните отколкото от жълтите вестници и досега не се е чуло Тошко да има баджанаци сред колегите си, както някои други родни "звезди". Участва в редица благородни каузи като подпомагане на болни деца, или награждаване на сега прохождащи футболни таланти.
Държане на терена:
Тук няма да коментирам футболните му качества. За да играеш толкова дълго в ЦСКА и да бъдеш капитан на най-титулования български клуб със сигурност трябва да притежаваш качества. Да, той не е от най-великите играчи на "червените", но като се замислим те не са чак толкова много. Даже в целия български футбол са не повече от петнадесет футболистите, които можем да определим като "велики". Но Тодор Янчев със сигурност ще се запомни като един от най-сърцатите футболисти по родните футболни терени. Неговата борбеност, непримиримост и всеотдайност ще се дават за пример от много бащи на синове, когато им говорят след време какви футболисти са играли в ЦСКА. Към колегите си от противниковите отбори червеният капитан винаги се е държал спортменски. В съзнанието ми изниква епизод от едно поредно "вечно дерби", в което капитана на ЦСКА Тодор Янчев, подава ръка на падналия на терена капитан на Левски Владимир Гаджев. И това на фона на всички псуващи, хулещи и плюещи съотборници около тях.
Вярност към клуба:
Макар и родом от Казанлък, почнал кариерата си в юношеските формации на Розова долина, а първият му професионален отбор да е Нефтохимик, Тошко винаги е заявявал, че отбора на сърцето му се казва ЦСКА. Не са много футболистите останали верни дълго време на един клуб. Особено силно това важи за България. Да, допреди падането на Желязната завеса имаше много такива футболисти поради политическите реалности в Източна Европа, но след промените и възможността да се излиза в чужбина това се превърна в изключение от правилото. Сега някои могат да кажат, че Тошко е нямал оферти от чуждестранни клубове, но това не е съвсем така. През 2001 г. беше под наем в Трабзонспор, а от 2005 г. до 2007 г. беше последователно във ФК Калитеа и ФК Рандерс. В едно интервю преди години даже беше споменал, че ако е искал е можел да продължи да играе в чужбина, но е избрал да се върне в ЦСКА. Тодор Янчев дойде при "червените" през 2000 г. и като махнем две години и половина от престоите му в чужбина излиза, че в края на договора му през лятото на 2012 той ще завърти 10 години стаж като играч на ЦСКА. Много малко са футболистите след промените, които могат да се похвалят с такова нещо.
Мъжка игра ли е футболът? През последните години излиза, че не е. Във всеки случай феновете искат той да си остане мъжка игра. Футболисти като Тодор Янчев все още им дават тази надежда. Той може и никога да няма звезда в "Алеята на славата" на ЦСКА, но в сърцето на всеки червен фен ще има винаги запазено място за неговото име. Феновете ще си спомнят, че ЦСКА е имал капитан на който татуировки са му били белезите, а любовта на публиката наградата. Ще си спомнят един мъжкар от старата школа, последният екшън герой в сапунения сериал наречен "Български футбол". Ще си спомнят за Тошко Янчев!
За теб капитане! Завинаги един от нас!
. На терена и особено извън него , не съм чул 1 път да се оплаква от съдии и т.н. , дори много често поемаше вината ... Не трябваше по тоя начин да приключва. РЕСПЕКТ ! 