"7 дни спорт": Радо, Италия ли ти поръча престъплението?

Жабарите единствени спечелиха от скандалите, и то много спечелиха
И какво стана накрая? Вие разбрахте ли кой какво спечели и кой какво загуби от простотиите във волейбола? Когато се замислих върху това, останах шокиран.
Радостин Стойчев загуби всичко и докато е жив, няма да има къде да си закачи дори шапката в българския волейбол. Това умно ли е?
Инж. Данчо Лазаров също загуби, макар че размерът и посоката на загубата ще станат ясни по-нататък. Федерацията по волейбол загуби - престиж, обществена подкрепа, държавна подкрепа, вътрешното си единство и т.н.
Националният отбор стана на мармалад с непрекъснатите напускания, отказвания, подкрепи, контраподкрепи и реконтра провокации.
Точно това е шокиращо - не може всички съвсем случайно да оглупеят толкова много, при това едновременно.
Но истински лошият въпрос е кой спечели?
На пръв поглед - никой не спечели. Но когато в живота видите ситуация, в която всички губят, това не е вярно. Някой все пак печели. Хайде сега да я караме подред. Какво щеше да стане, ако не бяхме паднали от Германия и на финала на първата олимпийска квалификация играеха България и Италия? В София, с български съдии на линиите и с 13 000 полудели фенове по трибуните победата на България изглежда сигурна. Какво следва? Допълнителната квалификация е в Италия и тяхната федерация трябва да се бръкне за 1 млн. долара - таксата, разходите по отборите и т.н. А те може и да ги нямат тези пари, това са много пари. Освен това техният премиер Марио Монти съвсем сигурно нямаше да им даде не едно евро, а една копейка. Значи от това италианците спечелиха 1 млн. долара. Поне...
Нататък е по-лошо. Радостин Стойчев безспорно е добър треньор. И спортните ни противници имат голям интерес от неговото елиминиране, за да играят срещу една по-слаба България. Ако някой успее да го скара на живот и смърт с федерацията, а след това общественото мнение естествено се настрои срещу него, работата е готова. И съдбата му на треньор, и поведението му може да се окажат изцяло зависими от... италианската федерация.
Остава да се свърши последната задача. Да се скара с цяла България и най-добрият нападател - Матей Казийски. Не мислите ли, уважаеми читатели, че наистина е много удобно в Лондон вместо кандидат за олимпийски медали, България да е слаба? А след две години може би Казийски да вземе италиански паспорт например и да се озове в техния национален отбор.
Сега вие си отговорете кой има интерес от това
Със сигурност не са нито руснаците, нито бразилците, нито американците.
Трябва да добавим едно необяснимо отсъствие и едно безпричинно, но нахално присъствие. Отсъствието е на собственика на Тренто Диего Мосна, който ходеше на мачове без значение във Варна да види своя треньор и своя нападател, но не дойде в София да види тяхната предолимпийска победа. Присъствието е на пенсионирания журналист Сандро Филипини. И досега не е ясно в какво качество един чужденец се намесваше в работите на една чужда федерация и по каква причина този човек прояви такава младежка активност да участва в скандалите и да обикаля неканен по радия и телевизии. Странна работа, нали?
Връх на необяснимите факти е отказът на Силвано Пранди да води националния отбор. Той прие поста, даде голямо интервю във в."Труд", в което дори обясни какво ще каже на играчите и какво ще прави на първата тренировка. И после изведнъж се отказа. Оказа ли някой натиск върху него? Голяма сила ще да е тази... И не е българска работа това, така да знаете.
Та излиза, че все пак има някой, който е ударил джакпота. И това е станало възможно само поради нашата колективна глупост.