Шегувам се, разбира се. Има още два мача - единият е абсолютно безсмислен и без никакъв заряд, а другият ще бъде крайъгълен камък за историята на Челси. Пускам такава тема преди финала в Мюнхен, понеже мисля, че така е редно. Сезон 2011/2012 бе изключително драматичен, емоционален, пълен с обрати... абе, за мен лично каквото и да стане на "Алианц Арена", този сезон остава специален поради куп причини. Миналата година пак пуснах такава тема, така че всеки може сам да напише своето мнение по разни неща. Сега ще я поразширя.Най-добър мач за сезона: Тук изборът ми пада върху три мача, като два от тях са в Шампионската лига - 3-0 с Валенсия и 4-1 с Наполи, както и 5-1 с Тотнъм за ФА Къп. Просто във всеки един от тези три мача Челси бе изключителен и ми е трудно да избера. Като заряд обаче мисля, че двубоят с Наполи надделява. Това не беше просто do or die, kill or be killed или там подобно клишета. Изключително мъжество от нашия отбор, когато бе притиснат до стената.
Най-слаб мач за сезона: Такива мачове бол! Особено преди Ди Матео да замени АВБ. 1-3 от Наполи, 1-3 от Астън Вила, 0-2 от Ливърпул за Карлинг Къп, 0-2 от Евертън на Гудисън Парк и още, и още... Аз обаче ще се спра на един специален мач, след който уволниха АВБ - 0-1 от УБА на Дъ Хоутърнс. Ако някой си пусне този мач и го изгледа отново ще види, че реално торбаланите създадоха повече положения пред Чех, отколкото Барса на Камп Ноу. Мен лично ме беше срам да изгледам целия мач и е истинско чудо, че паднахме само с един гол.
Най-вълнуващ мач, който Челси спечели: Челси - Ман Сити 2-1! По това време горе-долу имахме някаква инерция след победата над Валенсия, а гражданите не бяха падали още. Не помня кога за последно Сити е бил толкова фаворизиран срещу нас (вече май ще стане тенденция). Влизането на Лампард, цялата атака при дузпата, после мощния му шут, радостта му... Епичен момент, след който АВБ май не си взе поуки.
Най-вълнуващ мач, който Челси не успя да спечели: Челси - Ман Юнайтед 3-3 и Челси - Арсенал 3-5 (Нарочно не включвам 2-2 с Барса). В първия случай разочарованието бе огромно, тъй като заслужавахме победата, но странични фактори се намесиха. Във втория - недпоустимо е Арсенал, който тогава беше взел-дал, да ни вкара ПЕТ гола на Стамфорд Бридж. Реанимирахме ги, при условие, че по-рано през сезона са паднали с 2-8 от Ман Юнайтед. Като се сетя за тези мачове и ме побива тръпки...
Разочарование на сезона: 1.Андре Вилаш-Боаш. Дойде с голямата кошница, този симпатичен португалски джентълмен, но се беше самозабравил. Много исках да успее, аз му бях фен в Порто и мисля, че бъдещето е пред него. На Стамфорд Бридж обаче се провали тотално и заради него отборът ще финишира на ШЕСТО място в Англия, което е нечуван резил за клуб с претенциите на Челси. 2.Жозе Босингва. Ок, не искам да изпадам в подробности, но не мога да му дам кредит на доверие, само заради втория мач с Барса. Това не е футболист за Челси. Просто не е и никога не е бил. 3.Майкъл Есиен. За жалост....нямам какво да добавя.
Връх на сезона: Двата мача с Барселона отдавна са в митологията. Още не мога да осмисля как успяхме, ама честно, не мога. Даваха ни сигурно 5-10% шанс, който използвахме.
Играч на сезона: Миналата година съм посочил Бранислав Иванович. Мисля, че и тази година да го направя. Ще цитирам по памет Франки Лампард след мача с Наполи, който каза, че в момента Бране олицетворява духа на Челси. Ще липсва в Мюнхен, ама много. Второто място давам на Рамиреш. Както казах вчера, връщам си назад всички лоши думи по негов адрес. Много израстна, беше не е онова уплашено бразилче, което подскачеше при шпагатите на Райън Шоукрос и разни подобни хирурзи. Третото място поделят Хуан Мата и Петер Чех. За някои може би Мата трябва да е номер 1 и има логика в това. Чех обаче направи толкова много феноменални спасявания, че също заслужава. Просто такова е моето мнение.
Гол на сезона: 1.Рамиреш срещу Барселона. 2.Иванович срещу Наполи. 3.Лампард срещу Тотнъм. Сигурно има и други.
Откритие на сезона: Ориол Ромеу почна много добре, но впоследствие изгуби формата си. Райън Бертранд мисля, че заслужава само адмирации. Тук обаче искам да сложа името на Гари Кейхил. Винаги съм го харесвал и многа да кажа, че той пасна на Челси като дялан камък. Едно от малкото добри неща, които АВБ свърши бе, че го доведе в Челси. Мисля, че ще бъде един от лидерите на отбора в следващите сезони. И накрая, другото откритие на сезона - Ева Карнейро. С този "трансфер" направо избихме рибата.
Най-любопитен момент: Искрено съм се смял, като гледах Роман Абрамович да пляска и да се усмихва от ложите с онова яке на Челси с логото на Шампионската лига, когато Дрогба наказа Барса. Може да говорят каквото си искат за собственика на любимия ни клуб, ама той е един от малкото такива, които истински се вълнуват от играта. Ако погледнете американеца от Ливърпул - толкова беизразен изглежда отстрани, сякаш е на опера. Радостта на Абрамович беше, как да кажа, неподправена.
Колаж/снимка на сезона:
Това е! Може да дадете и вие своите оценки за сезона, както и упреци към мен, ако имате, де
Иначе малките не цъкат лошо. Елиът изпъква и всичко хубаво идва от него.
