БИТКАТА ЗА ПЛОВДИВ

[slavia_forever]

Проблема на мача е в това, че Ботев бие и семкаджиите отново скачат да овещават да поткрепяме отбора демек селския.

Като се подкрепя Ботев следва ли, че се подкрепя Христолов?

[rump_shaker]

и аз, и аз да му го дам. Емо ти си кретенясал бе момче

[Koceto_8303]

КЛАСИРАНЕ


Отбор М П Р З Г.Р. Точки


1. Левски 29 21 5 3 56 : 17 68

2. ЦСКА 29 20 5 4 52 : 21 65

3. Черно Море 29 18 5 6 46 : 17 59

4. Литекс 29 16 7 6 49 : 26 55

5. Локомотив София 29 16 5 8 50 : 27 53

6. Черноморец Бургас 29 10 10 9 36 : 34 40

7. Локомотив Пловдив 29 11 7 11 37 : 43 40

8. Локомотив (Мз) 29 10 7 12 38 : 39 37

9. Славия 29 11 3 15 39 : 36 36

10. Пирин (Бл) 29 10 4 15 34 : 49 34

11. Миньор (Пк) 29 9 7 13 22 : 37 34

12. Сливен 29 8 8 13 32 : 38 32

13. Ботев 29 8 6 15 31 : 47 30

14. Вихрен 29 8 2 19 26 : 45 26

15. Спартак Варна 29 5 10 14 19 : 42 25

16. Беласица 29 3 5 21 22 : 71 14

[rump_shaker]

коце 8303, кво ти стана бе човек?

[ivo77]

14 футболисти, продукти на детско-юношеската школа на Ботев най-вероятно ще попаднат в групата на "канарчетата" за Дербито с Локо утре. След куп контузии, един наказан и няколко играча, които не тренират с тима, поради липсата на заплати, тимът ще бъде събран от юноши и само четирима "наемници".
Групата на футболистите, които не са започнали от Ботев може да стигне до шестима, ако треньорския щаб реши да включи в групата Мауро Алегре и Алфредо Мапока, които напоследък са пренебрегвани и винаги вместо тях са викани юноши.

Най-вероятно двамата вратари ще са Павел Станев и Христо Радков. Повиканите защитници ще са Даниел Божков, Васил Василев, Костадин Гаджалов, Чудомир Григоров и още един юноша, както и дошлият от Берое пазарджиклия Николай Харизанов и бившият локомотивец Добри Орловски. В офанзивен план ще се изявяват дошлият от ЦСКА Димитър Петков и Ерик Кабу, както и юношите Красимир Кръстев, Георги Аврамов, Васил Кочев, Георги Андонов, Йордан Етов, а групата трябва да бъде запълнена с още двама от ДЮШ. Групата окончателно ще бъде обявена след днешната тренировка. Тимът няма да бъде воден на режим поради липса на пари.

Упадъкът, до който Димитър Христолов доведе Ботев, прави това Дерби най-странното в последните години, като на пръв поглед Локомотив има огромно предимство заради доста по-опитните си състезатели, но от друга страна младите състезатели в Ботев може да играят по-надъхано и да изненадат съперника. Колкото и клиширано да звучи, Дербито е непредвидимо и моментната форма няма никакво значение.

[spartaka]

ееее докъде я докарахме с тоя пловдивски футбол,как да не го е яд човек,дори и да е неутрален в случая,жалко

[alive1912]

статията е без коментар.ще е чудо ако направим равен или с гол разлика...сега услилено се говори,че лиценза който ни дадоха може да го отнемат заради дълговете на селянина.трябва да предприемем спешни мерки и вече да го махаме тоя боклук,че вече нямам нерви

[PLOVDIV PEE 1912]

ПОВЕЧЕ ОТ 90 ГОДИНИ СПОРТНА СТРАСТ ПО ТЕРЕНИТЕ В ГРАДЪТ НА СЕДЕМТЕ ТЕПЕТА

Футболната битка за Пловдив е започнала още със зараждането на тази игра в градът ни, и винаги е преминавала при невероятен интерес на цялото ни спортно общество. Още от самото начало на организираното футболно движение някъде от 20-те години на миналият век СК Ботевъ Пловдив винаги е бил главният дразнител и претендент, а срещу него са се изправяли през годините Левски, Парчевич, Спортклуб, Шипка, СП-45, Славия-Ченгелов, Спартак , Локомотив и Марица.

В периода до 1945 година главните действащи отбори на пловдивската спортна сцена са СК Ботевъ и Спортклуб Пловдив!!!

**
Спортклуб Пловдив е създаден на 26. 07. 1926 година след обединението на малките махленски отбори "Караджа" и "Атлетик" които са действали на територията на "Понеделник Пазара", почти до настоящият идеален център на град Пловдив и приемането на компактна група младежи желаещи да спортуват организирано от новият "гръцки квартал" в покрайнините на града. Всъщност основната двигателна сила на този клуб и основно място в управата и заемат бежанците от Солунска Тракия, които са се настанили в покрайнините на град Пловдив отпреди няколко години. Неслучайно и първото неофициално футболно игрище на Спортклуб се е намирало на мястото на днешният РУМ Изгрев в квартал Изгрев, а около него е бил така нареченият гръцки квартал на българските бежанци от Солунска и Егейска Тракия. Спортклуб много бързо набира сила, успява да набере членове като освен футбол развива и лека атлетика, борба, фехтовка, езда и зимни спортове. Нарежда се в челната тройка на плoвдивският футбол заедно с Левски и Ботев. През 1934 година отборът се преименува на "Пловдивски Спортклуб" и заиграва официално с червено-черно фланелки. Подобно на колегите си от СК Ботев, управата на Спортклуб взаимства клубните си цветове и емблема от австрийският Адмира През 1938г. Спортклуб печели правото да се състезава в Националната футболна дивизия, създадена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. През двете години от съществуването и клубът играе с успех там. Треньор тогава е унгарецът Ласло Клайн, който успява да наложи специфичен стил на игра на отборът си. През 1940 г. достига финала за Националната купа (Купата на Царя), но губи от ФК`13 с 1-2. Две години по-късно пак е на финал и води впечатляващите1500 пловдивчани в столицата да го подкрепят. Губи служебно с 0:3 от Левски София, тъй като срещата е прекъсната по вина на играчите на Спортклуб в 80-тата минута при резултат 3-1 за софиянци.

Клубът поддържа много тесни връзки с ПАОК Солун и играе няколко приятелски срещи в Гърция, а до ден днешен орлите от Солун са наричани от съперниците си "бугари".

През 1945 година Спортклуб е почти насилствено обединен с отборът на Парчевич и играе с новата абревиатура СП-45. Само година по-късно целият управителен съвет прекратява изпълняването на функциите си, всички щатове са закрити и само част от футболистите са прекрепени към новосъздаденото Футболно дружество Славия Пловдив



Под името "Спортклуб" - 5 място в Националната дивизия през 1939 г.

5 място в Държавното първенство през 1941 г.
Финалист за Царската купа през 1940 и 1942 г.
Под името СП 45 - полуфиналист за държавно първенство (1945 г. )
Редно е да споменем, че от време на време са блесвали и тимовете на Парчевич, Левски(днешен Спартак Пд), Шипка и някои други, които са потънали в забравата на времето.

Спортен Клуб Парчевич (Пловдив)

СК Парчевич е основан през 1923 г. под името Български Петър Парчевич Клуб - Пловдив. Името на отборът е посветено на българският католически епископ(1612-1674) Петър фон Парчевич, който е учил в Италия и Германия. Български емигранти в Италия подпомагат финансово изграждането на структурите на клубът, като в него освен футбол е застъпена лека-атлетика, колоездене и баскетбол за дамите. Основната му членска маса е от българи свързани с католическата общност в Пловдив и околностите му.

Футболният отбор участва в Държавното първенство през 1933, но отпада в първия кръг от Борислав (Кюстендил) с 2-3 като гост. През 1941 г. достига до четвъртфинал за Царската купа след като на осминафинала отстранява отбора на България (Хасково) с 3-0 в Пловдив. На четвъртфинала обаче отпада от Македония (Скопие). През същата година участва и в Държавното първенство, но отпада на осминафинала от Цар Крум (Бяла Слатина). През 1945 г. СК "Парчевич" се обединява със Спортклуб (Пловдив) под името "Спортклуб-Парчевич-45". По принцип между двата клуба през годините е имало ясно оформено сътрудничество, като редовно са се организирали съвместни спортни прояви. Управата на СК Парчевич е била много добре финансово и е подпомагала редовно колегите си от Спортклуб Пловдив, като за сметка на това е ползвала футболното игрище на колегите си. През 1945 година насилствено местната политическа власт в Пловдив разформирова СК Парчевич заради явните му връзки със "реакционно" настроени елементи от католическите общности в Германия и Италия. Новото обединение със Спортклуб е с абревиатурата СП-45. Само година по-късно целият управителен съвет прекратява изпълняването на функциите си, всички щатове са закрити и само част от футболистите са прекрепени към новосъздаденото Футболно дружество Славия Пловдив.

Успехи

8 място в Държавното първенство през 1933 г.
Четвъртфиналист за Царската купа през 1941 г.
цветове-ярко-червено и бяло на райе.


В периода 1944-1948 на спортната сцена на град Пловдив се случват многократно повече събития отколкото за изминалите двадесет години. Смяната на политическата система в България през септември 1944 и налагането на диктаторски режим по източен образец оказва влияние върху развитието на спорта като цяло и в частност на футбола в България. Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела.

В самото начало е нужно да се отбележи какво заварва времеразделната дата "9 ІХ 1944" в спортен Пловдив, а именно съществуването на дружествата - Шипка, Спортен градски клуб (СГК), Марица, Спортклуб, Ботев, Левски, Железничарски спортен клуб (ЖСК) и Парчевич.

На 27 декември 1944 в резултат на не особено доброволно и свободно решение, функционерите на Ботев Пловдив се съгласяват на обединение с „червения тим" на Шипка, който по онова време е воден от „силния на деня" градски комендант, майор Величко Георгиев (по-късно генерал-лейтенант). Така е изпълнено едно от указанията на комунистическата власт за овладяване на старите буржоазни организации.

Шипка Пловдив е футболен отбор създаден през 1929 година от група младежи запалени по новата спортна мания в градът на седемте тепета. Клубът осъществява дейност в района на днешният квартал "Кичук Париж" и по-точно в зоната на кино Тракия. Членовете на клубът за развивали изключително и само футбол, като в голяма си част са били и членове на РМС(Работническо Младежки Съюз) към Комунистическата партия. През 1934 година клубът печели градското и областното първенство на Пловдив и участва в Държавното първенство където губи 1/8 финал от Ботев Ямбол в Пловдив с 1-4. Отборът е известен с прякора "червеният тим".

На 27. 12. 1944 СК Шипка се влива в СК Ботев Пловдив и прекратява своето съществуване.

В Пловдив, освен Шипка-Ботев, другото емблематично обединение е това на Спортклуб (отбор на гръцкото малцинство) с Парчевич (отбора на католиците) в СП-45, по-късно преименуван на Славия и дообезличен от събиране с работническия "Петър Ченгелов" в Славия-Ченгелов.

Спортен клуб Славия е български футболен отбор от град Пловдив. Основан е през 1946 г. Редно е да се отбележи, че в основният му състав от футболисти влизат играчи от закритият от тогавашната политическа власт СП-45 Пловдив. Участвав Републиканското първенство през 1946 г. , но отпада на осминафинала от Славия (София) с 0:1 в Пловдив. През 1947 г. Славия (Пловдив) отново отпада, но този път губи като гост на Хаджи Славчев (Павликени) с 2:3. . През 1947 година физкултурното дружество на кооперативите от Пловдив "Петър Ченгелов" е обвързано със Славия за да се пръкне новото обединение Славия-Ченгелов. Този нов отбор просъществува до 1949 година когато е окончателно разпуснат и разформирован.

Много е важно да се уточни че този отбор няма нищо общо с ЖСК Пловдив и е редно да не се краде от неговата история и железничарите да не се опитват да се присламчват към чужди успехи. През 1948 година Славия-Ченгелов печели градското първенство на Пловдив след люта битка с Ботев Пловдив и получава правото да играе на финалите на републиканското първенство. През следващата фаза за републикански шампионат на 1948 г. в първия кръг отстранява Спартак (Плевен) с равенство 1:1 и победа на реванша с 3:0. На четвъртфинала обаче отпада от Левски (София) след 0:4 и 3:3. За купата на страната достига до финала, където губи от Локомотив (София) на столичния стадион Юнак с 0:1. В началото на 1949 г. отборът отново носи името Славия(Пловдив) и завършва на 7 място в "А" група. През октомври 1949 г. в резултат на решението за реорганизация на спортното движение в България и преминаването му на производствено-ведомствен принцип се създават много нови футболни обединения и реорганизации на действащи футболни клубове. Администрацията на Славия се прехвърля на работа в ССК Академик Пловдив, който е създаден през 1947 година. Седем футболисти от Славия са зачислени на щат в ЖСК Пловдив, останалите предимно в юношеска възраст са прекрепени към футболната секциа на студентите. Всички действащи и изградени други секции като борба, лека атлетика, колоездене, бокс, баскетбол и др, са прехвърлени в Академик Пловдив.

Отборът на Славия е играел своите срещи на игрище БДЖ-Спартак, което се е намирало в района на Сточна Гара, много близко до днешната зала Академик. Така официално през 1949 година престават да съществуват всички останали частици от Парчевич, Спортклуб, СП-45, Славия и Славия-Ченгелов.

Успехи
Финалист за купата на страната - наричана тогава К. С. А. през 1948 г.
7 място в "А" група през 1948/49 г
7 място (четвъртфиналист) в Републиканското първенство през 1948 г.

ШАМПИОН НА ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ 1948


Другият могъщ пловдиски тим Левски Пловдив (създаден през 1928 от Тракийска слава и Бенковски-Победа`25) е слят с новообразувания клуб Септември при МВР-Пловдив и на тази основа след години се ражда дружеството Спартак Пловдив. Не е оставен непокътнат и отборът на Каршияка - Марица е обединена със Стефан Караджа и приема за кратко името Спартак, после променено на Текстилец...

През 1933-34, 1943 и 1944 основен доминант на пловдивската футболна сцена е отборът на Шипка Пловдив. От 1946 до 1948 за шампион на градът ни безапелационно е много силният и корав Славия, който е резултат от обединеният на Спортклуб и Парчевич и няма абсолютно нищо с ЖСК Пловдив освен с това, че ползва футболното му игрище.

През лятото на 1948 завършва последната позната тогава надпревара на градски и след това областен принцип за определяне на първенеца на България. Тази година е и последната в която има Пловдивска Футболна Група, като шампион на градът ни е Славия, следвана от Ботев, Спартак, Марица и далеч назад ЖСК, Ботев Асеновград, Чавдар Пловдив и Борислав Първомай.

През 1949 и 1950 година отборът на Ботев не участва в битката за Пловдив поради ред причини. За сезон 1948/1949 година се извършва крупна реорганизация в структурата на провеждане на футболните надпревари като се премахва системата на елиминации за определянето на шампиона. Създадена е елитна лига под името "А" Републиканска футболна група, но в нея не попада Ботев Пловдив и той започва да се състезава в една от петте второразредни зонови дивизии. Жълточерният отбор печели надпреварата в Южната зонова дивизия и придобива право да участва в турнира на зоновите първенци за място в елита. Ботев Пд се класира трети и след две победи в допълнителните квалификации срещу Бдин (Бенковски Видин) извоюва правото да играе в А-група от следващия сезон.



Новият шампионат 1949/50 започва, дори е проведен първият кръг и отново заради висше политическото хрумване се задейства командно административното вмешателство. Прави се поредна реорганизация в системата за провеждане на футболните първенства и за целта от 30 октомври до 15 декември 1949 г. се провеждат квалификационни турнири за местата в бъдещата А-група, която ще има календар "пролет-есен". Ботев извоюва едно от двете места, определени за Пловдив, но военните решават друго. В софийския квалификационен турнир армейският отбор ЦДНА (ЦСКА) съвсем изненадващо не се класира сред петте софийски квоти и за „честа на пагона" е извършена вътрешоведемоствена реорганизация. Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) към Министерски съвет взима решение в елитната група да участва един общ представителен военен тим под името "Отбор на Народна войска" (ОНВ), който да заеме мястото на Ботев Пловдив. На практика обаче става така, че участва ЦСКА, а за параван на уж обединения отбор е взет един-единствен играч от Пловдив - отличният вратар Георги Кекеманов. Злощастният Ботев е запратен да играе „поправителен" през 1950 г. в Пловдивската окръжна групa.

Така отново няма пряк сблъсък за битката за Пловдив. Редно е да отбележим, че последната година е черна и за цяло поколение пловдивчани отдадени на спорта изобщо в градът ни.

Два от спортните символи на Пловдив – Спортклуб и Парчевич са тотално изтрити от спортната карта, като техните обединения и остатъци в лицето на СП-45, Славия-Ченгелов и Славия са окончателно разпуснати и разформировани. Отборът на ЖСК Пловдив който е покровителстван от новата комунистическа власт безуспешно пробва обединение с Левски Пловдив. Също така
железничарите-комунисти въпреки, че имат сравнително добра база нямат футболисти годни за представителен футбол и не могат да се класират дори за квалификациите на вторите зонови дивизии. Така чрез ловки маневри и административно окрупняване цялата структура на Славия Пловдив е разпусната. Част от футболистите са взети в Дружество Енергия(по късно преименувано на ДСО Торпедо)където вече е адмистрацията и част от спортистите на ЖСК. Така извън футболното поле и доста криминално и странно се появава нов претендент за Пловдив-недоносчето на ДСО Торпедо в последствие преименувано на Локомотив Пловдив.

До 1969 година битката за град Пловдив се води между Спартак Пловдив и Ботев Пловдив. Милиционерското дружество "Динамо" (по-късно Спартак Пловдив)получава през 1949 стадионът на Ботев в квартал Кичук Париж и клубните канцеларии на жълто-черните на улица "Патриарх Евтимий". Гладиаторите много бързо създават структури в клубът си на всяко едно ниво и заиграват в елитната ни дивизия до 1969 година. Тогава след ново решение на местната политическа власт Ботев Пловдив, Спартак Пловдив и Академик Пловдив се обединяват под името АФД Тракия Пловдив. През началото на 1981 година Спартак Пловдив се отделя от обединението и започва наново клубният си живот чрез футболисти освободени от Локомотив Пловдив. Уви отборът е загубил много от феновете си и аурата си, и въпреки инжекциите на "брокерите" в средата на 90-те години гладиаторите се задоволяват единствено с участие в Б група и рядко се срещат по футболните терени с другите пловдивски отбори!!!

EDIT: Оформлението

[spartaka]

браво на колегата,много изчерпателно

[chiko]

За да покажем че сме единни нека оставим трибуната на рухналия стадион празна.Да покажем че селския няма подръжници.