Мнениеот Странджата » 22 юли 2011 12:47
Буковски накрая го казва ясно - независимост. Независимост и в мисленето. А то идва със знанието, а знанието - с търсене на отговори. И затова питам - защо от държави с висок стандарт в Европа не са членове на Евросъюза - Швейцария, Швеция, Монако, Монте Карло.
Доколко опиянението по Евросъюза се различава от опиянението на една голяма част от западните интелектуалци по Сталин и неговия Съветски съюз през 30-те и 40-те години.
На вас харесва ли ви тези, от които зависи Евросъюза, да са недосегаеми до края на живота си? На кого това по подобава - на средновековен аристократ или на съвременен демократ?
Кой какво знаеше за Евросъюза преди да ни приемат и кой ни пита дали искаме да сме членове на този съюз.
Колко знаем сега за този Съюз - например - за колко от европроектите колко пари сме получили (т.е. върнали са ни доказаните разходи) и какви лихви сме платили, за да реализираме тези проекти, докато Евросъюза ни върне част от инвестиците. Колко още "висят" - т. е. финансират се със заеми, за лихвите на които Евросъюза не плаща.
От кои банки вземаме заемите за европроектите - не е ли от Европейската банка за развитие.
Колко внасяме и колко получаваме - ама чисто - т.е. като се приспаднат нашите разходи до момента, в който получим парите.
На какво се дължи високият стандарт в развитите страни и какво отношение има той към факта, че всички те имат външни дългове далеч над 50 процента (средно) , а Русия има 10. Кой накрая ще плати тези дългове, за които на всички е ясно, че са несъбираеми кредити и къде сме ние в пирамидалната схема на Евросъюза?
Има навярно още много въпроси, но един последен - коя медия е против Евросъюза? И на какво ви напомня това - въпросът е за тези, които са чели Работническо дело преди "промените".
Колкото до съдбата на малките народи - обърнете се към българските професори преди 40-те години. А май с най-висок стандарт са градовете-държави в Европа - те не са с големи народи, нали?