Iceberg написа:Става дума да се подсигури зоната, когато Сашко се е включил дълбоко напред, изгуби топката, получи се контраатака и няма възможност да се върне веднага и зоната му е празна. Тогава може да се окаже, че крилото им е там и... става една... Затова външният халф, ако не се е включил и той доста напред, винаги остава и има едно наум за зоната на бека.
Точно затова говоря. При нашата тактическа схема, както и тази на 100% от противниците ни, е прахосничество крилото да подсигурява бека. Крилото трябва да дублира бека при включването му в атака, а подсигуряването да става от опорния халф и централния защитник. Достатъчно е халфа да се мръдне 7-8 метра вдясно, за да затвори подстъпите и да се опита да спечели загубената от крилото/бека топка. Ако не успее, централния защитник откъм въпросния фланг го подсигурява. Ако и той не успее, крилото и/или бека вече би трябвало да са се върнали, все пак затова по презумпция са най-бързите футболисти на терена.
Освен всичко това, когато имаш насреща си деен бек и той се включва в атака, крилото е длъжен да го следва и да не оставя нашия бек един срещу двама. За това говоря.
Абсолютно. Бека и крилото трябва да се подсигуряват и в двете фази на играта, непрекъснато. Но при включване на бека в атака се получава ефект на дублиране, на практика имаш двама атакуващи футболисти по фланга. Дали ще разиграват с двойни подавания и ще комбинират с някой от халфовете, или някой от тях ще излезе на стрелкова позиция и ще шутира или центрира няма значение. Ако просто си разменят местата (крилото да се върне назад чак до зоната на бека), цялото упражнение се обезсмисля.
И когато си се върнал и покрил атакуващия бек досами наказателното поле и изведнъж отбора ни отнеме топката и веднага започне контра.. крилото ни остава доста назад и се изолира.
Да, с идеята за ответна контраатака на контраатаката на противника. Крилото би следвало да се придвижи до ръба на засадата, а бека, който се е включил в атака, яростно да спринтира с цел да поправи евентуалните грешки на съотборниците му, които покриват зоната му във фаза защита. Ако противниковите флангови футболисти са много добри и напористи, при загубена топка крилото би трябвало да спринтира наравно с бека.
А и ако е като Румбата сърцат и гони за първа топка и пресира противника при изнасянето на топката.. ето откъде идва чудното за някои... изразходване на силите някъде около 70-80 та минути. И после, защо се измарял и не издържал цял мач. Нито е слаб физически, нито без подготовка, а просто се раздава и бяга повече от някои други, които подскачат на място и се скатават по тъча или в навалицата. В тоя тон на мисли, съм удивен и в същото време много доволен, как Жоро Илиев успява да е навсякъде по терена. Свалям му шапка! Мотора на отбора и истински лидер. Аз до сега не съм го виждал да се услушва или скатава.
Подкрепям на 100% (и за Румбата, и за Жоро).
)))))))))