Туше написа:"Завинаги" е смешно и малко в стил 2012. Светът не свърши за Ливърпул след Хилсбъро. Докато Манчестър печелеше шампионата, времето въобще не беше изгубено за мърсисайдци. В една година 5 купи не е за подценяване. Да обърне Милан от 3:0 във финал за КЕШ за всеки изглежда непосилно, а Ливърпул го направи. Хансен все едно е заспал на лаврите от 90те и сега се събужда.
Докато Манчестър живяха с дивата амбиция да минат Ливърпул в шампионата, Ливърпул спечели де-що-имаше друго наоколо. Та Фъргюсън се кълна, Руни му пригласяше, Гигс си го мечтае от години, да задминат Ливърпул по титли - голямата работа!
Което спечели Сър-а, Манчестър го бе печелил и преди него. Изглежда ми жалко епохата на Фъргюсън да се определя с едно изключително постижение: "За пръв път отбор мина Ливърпул по титли на страната". Даже няма смисъл да се споменава отбора. След 10 години Арсенал или някой друг може да ги изпревари и двата.
АМи ако Ливърпул вземе следващата година, къде отива ерата Фъргюсън за Юнайтед?! Ще го заменим ли с "никога вече"!
Яко си пристрастен и хич не е "голяма работа".
Съперничеството започва през слабите периоди на двата отбора през 40 и 50-те години когато титлите са по почти по равно 5-6 и за двата отбора.
След него за 20 години Пуул е спечелил 11 и същото нещо го прави Юнайтед през следващите 20 години.
Да не говорим че точно тия 20 години точно Пуул си ги е проспал защото е спечелил едва 2-3 ФА Къп и 1 ШЛ, а Юнайтед е спечелил повече около 6-7 ФА и също и КЕШ, всичките други картонени купи нямат особенно значение.
Да не говорим за требъла и че е по-стария отбор от двата.
Да не говорим че да обърнеш със съдията от 0:3 и то при оставащи 45 минути не е нищо в сравнение да обърнеш от 0:1 в 90-тата или да спечелиш най-драматичните дузпи в историята.