Та: Изграждайки тези мои сентенции продиктувани от неистово желание за кехлибарена течност под чадъра, където седя съзерцавайки море и вълни си зададох въпрос, касаещ чуждата сметка и обикновената футболна равносметка в родния ми Бургас. Градът, който познава и чайки, и гларуси, и рибарски мрежи изплетени в тънки мъгли( феновете на Нафтата ме разбират) и мирис на сушена (често разваляща се ) риба носещ се от близката консервна фабрика "Славянка" и съпроводените от този факт гладни гларуси прелитащи над нас футболни запалянковци с незащитени от козирки глави ( феновете на Черноморец ме разбират). Та същите тези гларуси създаваха колорита преди време и, ако тогава съм знаел, че години по-късно в Бургас ще настъпят сегашните футболни катаклизми със сигурност тогава нямаше да се спотайвам с ближните си по седалка и ред на стадиона в Акациите, а щях, като Матросов на амбразурата да се изправя и с разтворени обятия да "обирам" всички птичи екскременти от поредния гларусов "обстрел". Отскоро разбрах че те (птичите екскременти) носели щастие и късмет.
Да, ама не. Така ли една тяхна ( на гларусите)фекалия не заблуди користните интереси на някои хора. Няма да споменавам имена. Не защото не смея. Не, че не знаете за кого става въпрос, ами защото нищо не е вярно до доказване на противното. Аз обаче, като обикновен и редови фен направих простата равносметка на човекът корифей за футболът в града ни. За има няма 10 годинки човекът с пешката и царицата в ръка направи следното, а аз ще се опитам в хронологичен ред да излагам МОИТЕ факти пречупени през очилата с, които АЗ гледам. Не искам да ангажирам никой, но нямам нищо против някой да ме допълни...1. ТОЙ * дойде в Бургас
2. ТОЙ * остана в Бургас
3. Хареса си Нефтохимик
4. И Нефтохимик си го хареса
5. ТОЙ * се заигра се властта;
6. И властта се заигра с него;
7. Почувства се велик и богоизгоден ( и с право моЙ ви кажа)
8. ТОЙ* взе чуждата гумичка в свои ръце и без да се обади на приятел изтри едно име създадено с любов от едни ахмаци, които се тровеха в един завод и творяха поне 1/4 от ВБП на едно държавенце, което пък от своя страна продаде наследеното си на едни славяни от североизток с име на зеленчук от, който сълзят очите.
9. Видя му се малък града и се поогледа за нещо по-апетитно. На апетитното нещо играеше един отбор символ на един морски град с готини и трудолюбиви хора. Та точно по това време този пък отбор си имаше един собственик със същия чудовищен апетит, който вече ядеше и от чинийките на представляващите го юноши бледи с наболи тийн пъпки.
10.Двамата нямаше кой да ги изхрани и един подпийващ си кмет им отсече: " Без бой. Ще има за всички от сърце. Ще режем на живо месо и ще делим. Какво туЙ значат Нефтохимик и Черноморец. Имена по света бол - Я-яяяя стига глезотии" - рече управника и удари с юмрук по масата в кръчмата.
11... И хоп, и щрак - в сърцето мрак, а в главицата много кинти се врътнаха пак...Новото именце Нафтекс е факт.
12. ТОЙ* си хареса новото свое име - другите - не.
13. Ново име, ново име, ама съратника по апетит - чудеса сътвори. Заби Франкещайн, като два лева в гадулка... В града с отрудени хора и море ДРУГИЯ пръкна именце сътворено с любоФФФ, носещо фамилия на един град, който се води столица на едно държавенце с територия от 111 000 км 2...Юноши - клетници носеха фланелка с цвят небесно-син играейки футбола с едничката мисъл - само двуцифрени загуби да не инкасират - Амин !
14." А-ааа" рече ТОЙ* - взимам останалото и заЕбавам "започнатото"...И му взе човекът отбора, купи си му лице/нз, излъска го, потърси одобрение, но срещна отвръщение. Нарекоха го мръсник, а той си беше чистник. Изчисти всичко по пътя си, дори следите от новия си дом.
15. Като зачисти новия си дом - забрави, че там живее/ше неговото "отроче" носещо неговото именце, ама така се беше разчистил, че и него изчисти завинаги. Добре, че по-късно добри клошари го намериха на улицата и му върнаха старото име за да си го познаят собствените му родители и аджеба му отпуснат някой лев, когато изхвърленото отроче стане абсолвент.
16. ТОЙ* забрави всичко и в захлас гледаше само доведеното си дете. Така го изтупа, че чак гаджетата му не го познаха. Даде му кинти, любоФ, добри учители - все възрожденци от старо Търново, все хубави хора. Преди това си беше взел възпитател с прякор на герой, който се грижеше и за завареното му дете, ама нЯщо не се догодиха и всеки си хвана чукалата. Учителя от Търново пък му захвърли старите учебници и му купи овехтели и ненужно скъпи "помагала" от Бразилия, Германия, Еквадор, Гваделупа и Родезия, залепи му комикси по автобусите и билбордовете за да го разсейва и да му напомня за уроците... И детето слушкаше, тате ТОЙ* му носеше ядене, пиене... абе кеф - нова къщичка, нов дом - всичко. Дори учителя му писа "Комплимент" за стараенето...
17. Детето обаче си беше простичко и босичко, не го обичаха по улиците. Малко народ от оня трудолюбивия му обръщаше внимание и тате ТОЙ* реши да предизвика интерес, като обърне своя фес - и се почнаха викторини, извънкласни дейности, набиване в главицата на чудодейни мисли, фалшиви анаболи и напомпено с хелий самочувствие.
18. Другото дете, което добрите клошари бяха намерили захвърлено от ТОЙ* пък си бъркаше в нослето и едвам събираше някой лев за квартира. Живееше в едно кварталче в Бургас и нито майка му, нито баща му го танадисваха. То обаче горкото си беше красавец от малко и си го задяваха момите. Заигра се в самодейна трупа и ей го - на за има -няма 3 годинки в -Драматичния театър се опитва да влезе с конкурсен изпит...и сигурно ще влезе, защото само едно още по-бедно детенце щяло да кандидатства - Тервелчо се зове, ама то горкото няма къде да живее, камо ли в Драматичния да влезе - ама тъй от кумова срама - ще опита
19. ТОЙ* въобще не разбираше какво се случва и докато си обличаше и обгрижваше доведеното дете в чуждата къщичка същия този хубавец излизаше навън и си продаваше дрешките, я на някой Же пе - ец ( Локо), я на някакви дечица с име от Американски екшън ( Монтана)
20. ТОЙ* разбра, че Търновци го мамят и не само, че не възпитаваха детето му, ами му купуваха шоколадчета с изтекла годност. ТОЙ* им плащаше добре, а те му бъркаха в касичката и я точеха със свое доброволие и с чуждото съгласие на Изпълнителен някакъв си с италианско име...само, че ТОЙ * мнооого късно усети, че масрафът му изтича на запад от Бургас и в посока Трапезица и Царевец
21. Отрудените хора от морския град бяха по - прозорливи от ТОЙ* и спряха да обръщат внимание на новото семейство...
22. Грижовния ТОЙ* размаха пръст и отсече: "Край. Било каквото било - ще възпитавам отново. Трябва ми вече герой...и пак Херо избра си ТОЙ*
22. Колелото МУ се завъртя цял един оборот, ама движение - йок. ТОЙ* разбра - вече не се движеше, просто потъваше...
ПС: ТОЙ* - да се чете кой как желае, но да не се замесва богоизбрания. В съчинението ми ТОЙ* е прякор на човека мислещ се за НЕГО.
