Спомени за Черноморец Бургас

[chernomorec bs]

е и аз съм гонил топки срещу Чардафон бихме 2-0 Б група бяхме ,първият тренер ми беше Владо Стоянов(който днеска е рожденник да е жив и здрав и един ден да стане треньор на черноморец),да питам какво стана с оная надуваемата акула ех ами кафенцето след моста на паркинга колко оборотно беше преди и след мач

[BFS]

Поправи ме но мача '99 година не беше ли 0:0,защото съм присъствал на мача, беше първи кръг и се бяхте върнали в елита, но 18 000,изинявай?

и аз мисля, че имаше не повече от 10 000 зрители на мачът, който завърши 0:0 с Локо сф и се игра в първият кръг и беше най-скучният мач който съм гледал
но годината не се сещам точно коя беше, но помня че беше там някъде
п.с. може би това е било годината, т.к след един месец някъде са ме взели в казармата и като цяло мачовете от сезона не ги помня, но помня че играхме полуфинал за купата и отпаднахме от нафтата

Първия мач на Черноморец беше с Левски в София и паднахме с 2-0 ,после с локо сф 2-2 завърши мача даже чилибонов игра за вас,а стадиона беше пълен

е накараме да се разровя в статистиката
мачът за който говориш действително е мачът за който и аз говоря, но наистина не ми е направил никакво впечатление, завършил е 1:1, почти съм сигурен че нямаше повече от 10 000 зрители, сектор А беше пълен до виражите, много добре си го спомням. Ние седяхме в сектора където седят повечето фенове от местния квартал, точно срещу сектор А. Много малко мачове съм гледал от там, но този го помня, т.к. закъснях и се наложи да седна от тази страна , а слънцето, което залязваше зад сектор А ми блестеше много неприятно в очите.

[chernomorec bs]

Поправи ме но мача '99 година не беше ли 0:0,защото съм присъствал на мача, беше първи кръг и се бяхте върнали в елита, но 18 000,изинявай?

и аз мисля, че имаше не повече от 10 000 зрители на мачът, който завърши 0:0 с Локо сф и се игра в първият кръг и беше най-скучният мач който съм гледал
но годината не се сещам точно коя беше, но помня че беше там някъде
п.с. може би това е било годината, т.к след един месец някъде са ме взели в казармата и като цяло мачовете от сезона не ги помня, но помня че играхме полуфинал за купата и отпаднахме от нафтата

Първия мач на Черноморец беше с Левски в София и паднахме с 2-0 ,после с локо сф 2-2 завърши мача даже чилибонов игра за вас,а стадиона беше пълен

е накараме да се разровя в статистиката
мачът за който говориш действително е мачът за който и аз говоря, но наистина не ми е направил никакво впечатление, завършил е 1:1, почти съм сигурен че нямаше повече от 10 000 зрители, сектор А беше пълен до виражите, много добре си го спомням. Ние седяхме в сектора където седят повечето фенове от местния квартал, точно срещу сектор А. Много малко мачове съм гледал от там, но този го помня, т.к. закъснях и се наложи да седна от тази страна , а слънцето, което залязваше зад сектор А ми блестеше много неприятно в очите.

да 1-1 е завършил на 14.08.1999г.

[IBUU]

Поправи ме но мача '99 година не беше ли 0:0,защото съм присъствал на мача, беше първи кръг и се бяхте върнали в елита, но 18 000,изинявай?

и аз мисля, че имаше не повече от 10 000 зрители на мачът, който завърши 0:0 с Локо сф и се игра в първият кръг и беше най-скучният мач който съм гледал
но годината не се сещам точно коя беше, но помня че беше там някъде
п.с. може би това е било годината, т.к след един месец някъде са ме взели в казармата и като цяло мачовете от сезона не ги помня, но помня че играхме полуфинал за купата и отпаднахме от нафтата

Първия мач на Черноморец беше с Левски в София и паднахме с 2-0 ,после с локо сф 2-2 завърши мача даже чилибонов игра за вас,а стадиона беше пълен

кажи коя година е това, Чилибонов игра при нас 94-96 година?
Многоуважаван и от нас е Владо Стоянов, великолепен нападател от началото на 90-те, игра при нас и го помня с добро...

[lz1tmw]

"Черноморец" - Сливен ! Мач за влизане / при победа / в А "РФГ", когато Я Кирилов изпусна дузпа / продаде мача/ Това е и най -посетения мач на истинския "Черноморец" ! Предполагам,че говориш за този отбор, а не за ментетата - "Черноморец" - Бургас, София,Колиано, Айтос, Дражевия,Зъбевия!!!

Да. И аз бях на този мач, даже с плакат на синя акула на бял фон и точно зад вратата къде се би дузпата. Много привърженици на Черноморец се отказаха да посещават мачовете на отбора заради този мач / разочаровани и със съмнение за умишлено изтърваната дузпа/.

[Bourgas]

Първия мач, на който баща ми ме заведе срещу ЦСКА. Няма да го забравя. Всеки един мач си беше емоция с ходенето пеша по Фердинандова, спирането на автобусите и опашките за семки пред стадиона
Не съм видял някой толкова обичащ или по-скоро толкова настоятелен, за да си вземе документите от Дражев за Черноморец.
Има хора, за които Черноморец е повече от документи.
За да се възроди Черноморец имате ли си идея колко неща трябва да се направят? Ако си имате и ви се играе на хорото, давайте, ще поиграя с вас. До тогава са приказки на вятъра и чешене на езиците.

[ntodorov]

Когато чуя за Черноморец ме налазват най-вече ония спомени, когато автобусите с надпис " За стадиона" се изсипваха по спирките на, около и до стадиона, когато море от глави "заливаше" и 4 - те ленти на надлеза. Няма да забравя, как още от понеделника броих часовете до началото на мача, как майка ми ме изпращаше с надлежно сгънат вестник в джоба на якето ми и с пакетче домашно печен слънчоглед ( от семките на баба Анка ми излизаха афти в устата ). Самостоятелно ( с приятели ) на мач започнах да ходя през 1980/81 година. До тогава бях "ангажимент" на дядо ми, баща ми или чичо ми. Пускаха ни на стадиона само с придружители, за това, когато станахме "самостоятелни" чакахме пред порталите някой чичка да ни хване за ръка за да ни отнесе в приказното царство в стадион 9-септември. Там на терена нямаше хора- футболисти - имаше богове за мен. Помня, как исках да се докосна до някой от тях. Завиждах на децата от школата на Черноморец, които гонеха топките и седяха покрай игрището ( на пистата) на дървени столчета правени в АПК - Лозарево. . Спомените ми от самите мачове са много, но сърцето ме биеше лудо от гореописаното. Не ми се искаше да започват мачовете, защото знаех, че вече...свършват. С тях ми свършваха очакванията през цялата седмица, а времето до следващия домакински мач ми се струваше, като цяла вечност. Помня опитите ни да се "вградим" сред батковците от "Английския сектор". Помня и "учтивите" им забележки да си търсим другаде места...Сега вече ги разбирам, тогава - не. Освен знамената, които вееха и скандиранията, които се чуваха от там след години разбрах, че нецензурните им думички са щели да ми дойдат повече в невръстна възраст. Може би са ни и защитавали умишлено от това. Интереса беше голям. Черноморец беше всичко за Бургазлии през ония години. Мачовете с Левски, ЦСКА, Славия, Локо Сф, Академик Сф си бяха битки между Бургас и столицата. Още помня мириса на слънчоглед около мен, дървените скамейки, които можеха да поберат, както 30, така и 30 000 човека. Помня радостта след победите, не искам обаче да си спомням изживяванията ми след загубите. Трептях с всеки мач. Детството ми беше футбол, футбол свързан с отбора на Черноморец Бургас.

[chernomorec bs]

Някой помни ли гола на джангъра от центъра срещу локо плд поведохме ама накрая паднахме 3-1,трябва да е било 92-93,голяма тръпка беше като влезиш на стадиона и се изкачиш по тревата(баирчето)и погледнеш стадиона леле тръпки ме побиват като се сетя ,иначе на всеки мач духаше вятър.Автогола на Миро Кралев с Левски към края на мача

[ivan56]

Някой помни ли гола на джангъра от центъра срещу локо плд поведохме ама накрая паднахме 3-1,трябва да е било 92-93,голяма тръпка беше като влезиш на стадиона и се изкачиш по тревата(баирчето)и погледнеш стадиона леле тръпки ме побиват като се сетя ,иначе на всеки мач духаше вятър.Автогола на Миро Кралев с Левски към края на мача

Като каза за вятър ,че се сетих за една статия на която попаднах съвсем скоро сега ще я намеря.


"За бургаския вятър и един гол от 45 метра"

В днешния брой на "Архивите са живи" ще ви представим една легенда на бургаския футбол, и по-специално на Черноморец, който по неговото време носеше името Ботев. Става въпрос за Бойчо Близнаков който е роден на 30 септември 1935 година. С него ще се върнем към корените на бургаския футбол, към мачовете в махалите, после в окръжните групи, във втория ешелон и, разбира се, в "А" група. Но няма как да не започнем със солта на неговата история.

Първо да уточним какво е общото между Марсилия, Карнобат и Бургас. Естествено, че има. Става въпрос за морския вятър. В Марсилия и околностите духа така нареченият мистрал. Даже супер бързият влак, който пътува от Париж до Марсилия, се нарича именно "Мистрал".

В Карнобат през цялото лято се усеща полъхът от морето, което е относително наблизо, с морниното - вид топъл морски вятър, който започва да духа и постепенно завихря. И за бриза в Бургас, който се нарича просто морски вятър, давам думата на нашия главен герой Бойчо Близнаков.

"Бургаският вятър, който идва от морето, е особен. Първо започва да духа между 11 и 12 на обяд. След което утихва и пак се засилва между 15,30 и 18. Тъкмо в един такъв ден през 1967 година имахме мач на стария стадион "9 септември" за първенство на "А" група с Локомотив(Сф) за който тогава играеха Никола Котков, Спиро Дебърски, Весо Василев. Бихме ги с 4:1.

При резултат 2:1 за нас техния страж и национален вратар по онова време - Иван Деянов, когото много уважавам, бе излязъл на линията на наказателното поле. Със самочувствие бе сложил ръцете си във формата на буквата Ф върху хълбоците. Топката попадна у мен някъде малко зад центъра.

Разстоянието бе 45 метра. Видях, че Деянов е излязъл много напред и я отправих към вратата. Тъкмо морският вятър, който духаше в момента придаде на топката още повече сила. И кълбото стремително и плавно се понесе към вратата на Локомотив, която се намираше вляво от старата централна трибуна - тогава откъм шосето.

Иван се усети и започна да тича назад, но вече бе късно. Влезе с топката в мрежата. Съдията от Пловдив Деян Начев наду свирката и посочи центъра. Това е момент, който никога няма да забравя", разказва с умиление Бойчо Близнаков за този свой феноменален гол.

Нека се пренесем в моментите, когато той почва да играе футбол още в юношеските години. Като повечето момчета, които умеят да се справят с коженото кълбо, и Бойчо е израсъл в бургаския квартал "Акациите". Прякорът му Лебеда идва по най-логичния начин, след като живее на улица "Лебед".

Малко след Втората световна война в Бургас е пълно с отбори. Бойчо започва да играе в Бригадир. Впоследствие наблюдатели, или както сега е модерно да се казва - скаути, го виждат и той се озовава при юношите на Локомотив (Бургас). Негов първи треньор е Иван Механджийски.

Железничарският отбор се бори в "А" окръжна група заедно с тимове от региона като Ганчо Хардалов (Карнобат) и Вихър (Айтос). Близнаков отбива военната си служба в Димитровград, където играе за местния тим. През 1955 година се връща в Бургас и решава, че с футбол няма да се занимава. Но от спортна злоба поиграва за заводския тим "Гочо Иванов".

Желанието на Бойчо в този момент е да си намери занаят и решава да "свири" на банцига. Но явно съдбата си знае работата и го връща отново на зеления килим. Първоначално облича екипа на Динамо (Бургас). А после пак е в Локомотив. В един момент в града решават да направят един силен обединен отбор, който да отстоява футболните позиции на бургазлии.

Така от много малки отбори като Лебед 45, Славия, ДНА, Спартак, Строител изниква Ботев (Бургас). В края на 50-те и нашият човек също отива там. Междувременно някой "умник" решава, че трябва да се премахнат двете "Б" групи - Северна и Южна. В единната втора дивизия играят много силни отбори от цялата страна. Сред тях са Локомотив (Горна Оряховица, Ботев (Враца), Берое, Беласица (Петрич), Бдин (Видин), Пирин (Благоевград).

Независимо че Ботев(Бургас) е сравнително нов като събран състав отбор, успява да се задържи в "Б" група. След това отново се връщат двете "Б" дивизии. На 12 февруари 1961 Бойчо се жени за Костадинка и, както му е редът, преди приятелската среща между Ботев и Волов (Шумен) младоженците дават началния удар на мача.

Отборът на Ботев постепенно се превръща във фактор. В града се появява и младият първи секретар на ГК на БКП Николай Жишев. Той е голям футболен запалянко и прави всичко възможно за възхода на представителния тим на града.

Създава се постепенно стегнат отбор. От София пристигат попълнения. Старши треньор става Борислав Миленов. Идват и двама футболисти на Локо(Сф), които намират пристан в бургаския тим. Единият е Христо Лазаров-Ричката ,а другия - Симеон Томов-Албанеца, който е и юношески шампион със Септември за 1956 г.

Постоянни величини за футболния клуб са вратарят Бармуков, както и полевите играчи Близнаков, Халачев, Димитров, Бонев, Епихов, Момчев, Костов, Панайотов, Милтиядов. Така през сезон 1964/1965 Ботев влиза в "А" група под ръководството на Миленов. Мачът с който се подпечатва визата за елита, е в Бургас, а съперникът - Марица.

Срещата започва с гол за пловдивчани. Впоследствие обаче резултатът е обърнат на 2:1. Публиката влиза след последния съдийскси сигнал на терена и понася своите герои Бойчо Близнаков, Христо Димитров, Рали Халачев и всички останали от отбора на ръце.

В следващите години от София пристигат двама много класни футболисти. Единият е Антон Кръстев, който е автор на победния гол за България срещу Италия през 1959 година в София на финала на юношеското първенство на Европа. Другият е невероятният славист Петър Величков, също първенец на континента. Самият Бойчо Близнаков свидетелства:

"Веднъж след мач с Левски в Бургас се бяхме събрали и тогава от устата на Гунди чух думите "Пешо е най-големият талант, който се е раждал в българския футбол".
В следващите четири години треньор на отбора на Ботев е също голям специалист - Георги Пачеджиев-Чугуна. Наставникът придава още по-голяма класа на тима.

В този отбор, докато още играе Близнаков, постепенно успяват да намерят място и двама местни таланти - Пейо Николов и Тотко Дремсизов. В един момент Близнаков е човекът, който изпълнява ударите от бялата точка за Ботев. Вкарвал е дузпи на почти всички вратари на пловдивски отбори, сред които Карушков и легендарния Георги Найденов от Ботев (Пд), Станчо Бончев от Локо(Пд).

На въпроса кой най-много го е затруднявал на левия бек, Бойчо е категоричен: "Двама са. Георги Попов-Тумби бе изключително бърз. А Тодор Диев, който бе 104 кг, как да го спра, като бях 63? Трябваше да стоя настрани, за да му клъвна топката. Бяха незабравими мигове като цялата ми футболна кариера