Хубав мач. И всичките шест гола бяха "внезапни".
Започнахме страхотно и до 15 минутата можехме да си оплетем мача.
Утара беше неудържим. Един играч направи мача "цветен". Когато вземеше топката
минаваше, като на парад през Сашко. Не случайно защитника успяваше да го спира само с нарушения.
Имаше стръв, комбинации, настроение. Поведохме бързо, а голът беше въпрос на време. След това се случи
онова, което промени мача - контузията ( разтежение) на Утара.
Двубоят стана различен и тежък.
Футбалерите ни станаха "ръбати" и непохватни. Морето - също. Яни Пехливанов започна да греши и да наслагва грешките си от
минута на минута. На два пъти се опита да изведе играч на Черно море срещу Колев и, ако веднъж успя във втория случай Траян му
попречи. Изравнителния гол за морето си беше на Стоян Колев. Претендирахме за нарушение срещу вратаря, но дори и да го е имало не може
вратар с неговия опит да прави такива грешки във въздуха и то с балонна топка тип есенно листо. Нелепо...Второто полувреме го посрещнахме с песимизъм
и неведение, кой аджеба ще вкарва гол и, кой аджеба ще създава уют на неуверения Колев. Оказа се, че си имаме хора за всичко + хора, които могат да държат Тяната напрегнат, като необязден кон с хамут на врата. Получихме втори гол след пробив на Райков от ляво - гонеше го Траян в тази зона
, а своята зона беше "завещал" на...Идалго, който си подложи главицата за 1:2. Този гол си беше изработен от двата отбора - старанието от Морето, любезното съдействие - от нас.
На стадиона започнаха да ни навяват лоши мисли, но някак си от нищото се случи онова 2-2. Трудно мога да коментирам този гол, защото Арно ( голЕм играч- вервайте) така го изигра - все едно си изтръсква пикалото след малка нужда - т.е неглиже, спокойно и инстинктивно. Вкара гола без да трепне, с лекотата на фееричен плащ.
При третия гол - вече не беше истина. Подета атака от Ванче, през Цоньо с прецизно центрирана от него топка към Лъчо. Последния показа подобен на Лорис-овия
непукизъм и вкара майсторски, като насочи топката от движение. Държахме мача, не виждах опасност към нашата врата, но пък всички по трибуните бяхме нащрек. Не бяха в готовност обаче двойката ни централни бранители и Тяната Колев, който откровено "твори" един от най-слабите си полусезони. Гошо Божилов беше най-опасния нападател на Морето и освен, че изравни в 90' имаше и още един добър пробив и удар през първата част...От нашите давам високи оценки на : В. Траянов - много движение, борба, пасове и въобще - перфектен, Цоньо - хъс, желание и асистенция ( важи само за второто полувреме), Арно и Утара ( друга класа - не са в дневника с оценки за Българчета), Траян - стабилен, игра, като квестор и внимаваше за грешките на другарчетата си ( лоша обаче намесата за центрирането на Райков и 1:2), Терзиев - стабилен ( макар и с част от вината за 3-3). Иначе за непредубедения зрител - мач - мечта - 6 гола, обрати и много, много борба. Традицията тези два отбора да правят шоу на Лазур - продължава.
Иначе, както и Иван писа - футбалерите ни нямат културата на своите съперници, а именно да поздравяват хората по трибуните. Пише, че сме били 600 ( с 200 повече от Монтана)
, въпреки, че моите впечатления са различни, но ...Тези 600 ( дори и да бяха толкова) трябваше да получат дори и малък реверанс ( какъвто направи само Балтанов). Въпреки, че сме в камерен състав не може да се отрече, че си поддържахме отбора, доколкото сили и глас имахме де. Хората - семкаджии се вдигнаха на крака дори и при 1:2. Е-еее. Тези хора заслужават малко уважение...Така, както футбалерите ни слагат в гащите си, така и тези 600 щатни людЯ ще си ги сложат там. Накрая ще си спомнят за усещането да играят пред 30 мазохистични фена и шест гладни гларуса.