Бях на мача. Както и Converse писа: Слаб и скучен Черноморец. Като, че ли единствено Кишишев знаеше, какво да прави на терена. Разочаровах се от К. Дяков. Винаги съм го харесвал, но в мача беше, като зашеметено ципокрило. Летеше по фланга и обръщаше внимание на всичко, но не и на топката. През първото полувреме остана сам срещу вратаря изигра "Ганкиното", почеса се по мъдите и...чакаше да бъде съборен на терена - съответно и най-корумпирания съдия нямаше да му свири нещо.
Вратарчето: Дашев не е сигурна опора. На два пъти топката се разкарваше успоредно на голлинията след прострелни центрирания, а тялото му заемаше поза на духана от вятъра простряна тениска.Веднъж излезе да посрещне откъснал се нападател в най-неподходящия момент и само неумението на последния го лиши от гол във вратата ни. Иначе се пласира добре при високи топки във вратарското поле.
Защитата ни беше в състав: Венци Бонев - вляво, Ники Николов, Траянов и Пламен Крумов. Нямам емотиконка да изразя отношението си към този защитен състав, но казвам - горе-долу. При бързи и опасни контри лъсваме, като на шимпанзе задника. Крумов се включва по десни флангови атаки и с Дяков се дублират/ха на моменти добре, а на моменти и двамата се забиваха в центъра на атаките и се блъскаха в кюпа от играчи, а идеята е ясна - трябваше единия да отваря пространства на другия. Подобен род игра демонстрираше и Нафтата и всички Херо-ви отбори. Явно това е четена книга за другите трЕнери, защото Зафиров "спря" тази идея с повечко хора в тази зона ( не помня имената на Калиакренци) и до там беше. В ляво същото трябваше да се случва с Бонев и Жижу ( друга тема), но там нещата така и не се случиха. В
центъра на терена Кишишев си беше оня познатия играч - много движение, умерени действия и твърди единоборства. Цонков му партнираше...само в твърдите единоборства. Борбата за първа топка ми хареса - Н. Николов независимо къде беше винаги се изстрелваше там, където балонната топка ( от вратаря на Калиакра) падаше и винаги я "обираше". Това момче ми харесваше и от предишния престой в отбора, но техниката му ( не е задължителна за защитник де) си му е кът. Николов обаче компенсира това с хъс, силен и плътен удар и много борба по терена. Липсва му само мааалко спортна злоба и ще виждам в него новия Парушев. Крилата: Трагични бяха. За Дяков споменах, това нещо Жижу - мнооого слабичко. Играч тип ефе. Вижда се, че има някаква техника, но не е озаптена. Пропиля много добри атаки заради ненужното заиграване с топката и липсата на идея какво да направи с нея. Обича да се надиграва лице в лице, но пък губи смисъла на прагматичния и разумен футбол. На два-три пъти се забиваше около корнер флагчето, когато пред него имаше поне две опции за опасно нахлуване в наказателното поле или прострелно центриране. Този последния вид центрирания липсваха - имаше само безцелно и и балонно изсипване на топката в наказателното поле и ако на Тинката му е простено заради многото време прекарана на Албиона, то на другите - не. Футболната игра отхвърли тези балони.
Нападателите - Жоро - много борба, хъс, но никаква креативност. Венци - дооообре, с леки уговорки обаче. Играе, бори се момчето, но имаше две-три смешни отигравания. Ако имаме някой по-техничен и хитър офанзивен халф - Венци ще е пушка. Отбеляза важния гол, движеше се по терена, но някак си оставаше предвидим. Това е от мен. Бързам и спирам до тук.
