Срам. Срам е да се считаш за фен на Черноморец и да признаваш този отбор за този с който си израснал. Нито стадиона, нито ръководството, нито треньорите, нито даже емблемата има нещо общо с този Черноморец, който всички подкрепяха и признаваха. Та дори повечето треньори в ДЮШ са от поколението на Нефтохимик от 90-те. Едва ли щеше да има някой от феновете на Нефтохимик, който да злорадства така сега, ако не се бяха случили всички тези събития покрай любимия ни отбор и то за смет

ка именно на този неавтентичен Черноморец. Защото за толкова време целта беше да се затрие единия отбор за сметка на другия. За това естествено феновете на двата отбора нямат вина, но любовта към твоя отбор не подлежи на заповеди. или обичаш или не. така е и с омразата. Цялата омраза е насочена към ръководителите на този проект "Черноморец", който вече излезе на яве за какво е създаден. И когато тези, които са ти прчеинили толкова мъка и унижение претърпяват провал ,то няма как да не се радваш. Чувстваш възмездие. усещаш, че тази мъка и страдание, която си изживял несправедливо не е причинена безнаказано. Жалко е само, че тези, които затриха единия отбор, ще затрият и другия. А феновете ще спорят и ще се обиждат, докато едни мафиоти трупат милиони на гърба на тяхната любов.
А иначе това, че опредлеят и припознавате този Черноморец за завтентичния и 100 годипшшния, то може да се счита, че едно е да го приемаш, друго е дали фактите показват, че е така. Нека не се превръщате в една"македонска нация" във футбола.
С УВАЖЕНИЕ: ФЕН НА НЕФОТОХИМИК, НО И УВАЖАВАЩ ПФК ЧЕРНОМОРЕЦ 1919