Единственият повод за оптимизъм в Черноморец е талантът на Херо да открива футболисти, дано успее и този път. Това заяви доскорошният капитан на „акулите” Траян Дянков, който в понеделник се сбогува със своя отбор. Специално за ТОП НОВИНИ железният бранител даде първото си откровено интервю, след като напусна стадион „Лазур”. В него капитанът говори за хубавите моменти, за изпуснатите възможности, както и за вариантите оттук нататък.
Здравей, Траяне, къде те намирам в този момент?
В момента съм във Варна, имам малко лична работа. После се прибирам пак в Бургас.
Последните информации те свързаха с трансфер именно във варненския Черно море, има ли нещо вярно и това ли е причината да си във Варна?
Посещението ми е свързано с лични дела, засега няма нищо такова. От вас разбирам за тези информации, в момента няма нищо ново около мен.
След като отшумя еуфорията от сбогуването с твоя отбор, каква е равносметката?
Прекарах доста добри години в Черноморец. Сега ръководството е решило да поема нов път на развитие. Разбирам ги, няма място за сърдене. Те си имат своите аргументи, така че всичко е нормално. Да, не ми е приятно, със сълзи на очите се разделих със съотборници и с треньори, но просто това е футболът. Няма нищо страшно и нищо лошо в това.
Сега като се върнеш назад, кои моменти преобладават – хубавите или лошите?
Разбира се, че хубавите. Ако бяха толкова лоши моментите в Черноморец, нямаше да стоя там. Разбира се, винаги е имало и неприятни ситуации, все пак това са шест години, но добрите моменти преобладават. Престоят ми в Черноморец е едно положително нещо в моята кариера.
А можеш ли да определиш, кой е бил най-хубавият ти момент с Черноморец?
Не съм се замислял. В игрови план мисля, че беше голът ми срещу Левски в Ловеч. Тогава изпитах най-голямо щастие и удовлетворение от моята свършена работа. Иначе хубавите моменти са били много.
Миналата година бяхте на крачка от евротурнирите, но се разминахте. Има ли нещо, за което да съжаляваш?
Ставал съм шампион с Локомотив Пловдив, много исках и да играя в евротурнирите с Черноморец и по-точно да завършим в тройката. Още тогава бях обявил, че дори да влезем в Лига Европа с това четвърто място, няма да съм толкова щастлив. Исках да взема медал с Черноморец, защото на фона на българската действителност и отборите които играят у нас, това трето място щеше да е голямо удовлетворение за нас. Като постижение, то щеше да е върха в моята кариера. За жалост обаче така се стекоха обстоятелствата, имахме два мача които трябваше да вземем, единият от тях беше с Локомотив София. Не успяхме и разочарованието беше много голямо. Нещата бяха в нашите ръце и по-точно в нашите крака, но не успяхме да ги докараме до край. Взехме много мачове, за които доста хора не очакваха, а дефакто този който се броеше за сигурен, не можахме да го вземем.
Сега отборът започва всичко отначало. Какъв сезон предвиждаш за Черноморец?
Малко със страх очаквам новия сезон. Единственото което ми дава повод за оптимизъм е талантът на Херо да открива футболисти. Дано да се случи така, че и този път да намери нужните играчи и да се получат нещата. Очертава се доста труден сезон, знаем форматът тази година ще е малко по-различен от предишните години и ще бъде доста трудно. Дано намери точните футболисти на правилните позиции, надявам се и ръководството да му помогне с това, за да изглежда отборът така както феновете очакват.
Лично за себе си какво ще кажеш, ти в каква посока ще поемеш?
Още няма никаква яснота около бъдещето ми. Нямам идея, още никой не ми се е обаждал. Съществува един малък вариант за чужбина, но докато не станат нещата, не мога да ги коментирам. Ако имах конкретно предложение, щях да ви кажа, няма за къде да крия, не съм такъв параноик. Просто наистина в момента няма нищо. От доста места ме изкараха, че приключвам с футболната кариера, аз се надявам, да не е така. Играе ми се още футбол. Мисля, че имам силите и съм го доказал, така че се надявам да изскочи нещо, за да продължа да играя футбол.