Фенове

[Shark]

Първите данни, които има за организиране на по-голяма група от зрители,
които подкрепят отбора със знамена, шалове и песни са от края на 70-те
и началото на 80-те години. Тогава се обособява и т.нар. английски
сектор на тогавашния стадион Девети септември. Така заради традициите,
и до ден днешен феновете на Черноморец са смятани за old school или от
старата школа, за една от най-старите и традиционни агитки в България.

Пълен с по 2000-3000 души на всеки мач, английският сектор става
емблематичен за града и е истинска чест за всеки привърженик да попадне
там. Но такава чест са имали само истински акули и 15-16 годишните
младежи не са допускани в сектора от по-старите тартори. В тези години
започват и по-масови посещения при гостувания на отбора в провинцията,
които не винаги са минавали безпроблемно.

Отличително е за феновете на Черноморец е, че те подръжават на
английския модел за футболен запалянко – при нас не са на особена почит
факли, димки, бомбички и изобщо пиротехника, а се залага на хорово
пеене, скандиране и се веят и опъват знамена. Действително има кратък
период в началото на 90-те години, когато някои фенове, повлияни от
италианския ultras-модел, започват да използват пироефекти, но тази
вълна преминава бързо и сега отново агитката се е върнала към
традиционния си начин на поведение по време на мачовете.

През годините, като една от най-старите агитки, привържениците на
Черноморец са оставили трайни следи във фенкултурата в страната. На
пръстите на едната ръка се броят градовете, в които е гостувал любимият
ни отбор и ние не сме били там. Разбира се, понякога се е стигало и до
сериозни конфликти и инциденти, но макар и да звучи прекалено силно-
феновете на Черноморец рядко са били провокатори и почти винаги са били
ощетени. Сериозни сблъсъци редовно има с феновете на пловдивските
отбори, както и с тези на Берое. Това се отнася и за последната година,
когато акулите пострадаха най-много от нееднаквия критерий при
прилагането на Закона за футболното хулиганство.

През 1968-а година, когато Черноморец отново връща името си,
привържениците показват гражданска позиция и съвест. За първи път в
България тогавашната Народна милиция разпръсква бургаската публика с
помощта на водни струи от колите на Противопожарната охрана. Така се
спира озверялата тълпа да не нахлуе на терена заради безобразното
съдийство на мача със Спартак (София), отборът на Държавна сигурност.
Хората обаче режат маркучите на пожарникарите и милиционерите е
трябвало да положат доста усилия, за да въдворят ред. Следва сериозно
наказание за Черноморец включително и лишаване от домакинство.

Прозвището на Черноморец и на привържениците – акулите, се налага
масово през 80-те години, и до ден днешен е лицето ни в спортната
общественост. След промените в обществения живот през 1989-а година
хаосът засяга и организацията на редиците на феновете на Черноморец. В
периода 1990 – 1994 година се решава да не се използва стария английски
сектор и агитката се премества в Северната трибуна срещу
информационното табло. Тази промяна носи негативите и до днес, тъй като
доста от по-старите фенове не приемат това място и гледат мачовете от
секторите А или В. Интересна особеност е, че посещаемостта на мачовете
не винаги зависи от успехите на отбора, дори много пъти в Б група
отборът е подкрепят много по-всеотдайно и масово, отколкото при сезони
в елита.

В един от най-мрачните периоди в клубната история- при изпадането
на Черноморец във В група през 1994-а година, на първата домакинска
среща с Ямбол на стадиона имаше 4 хиляди души, посещаемост на която
трудно можем да се надяваме срещу скромни съперници в А група. В същия
сезон при гостуванията в Сопот и Казанлък пък агитката напълни по 5
автобуса.
Важността на мача обаче определя в голяма степен и числеността на
акулите. И докато в наглед безсмислени мачове е имало по 20 души, то
ненадминат рекорд и до днес си остава полуфиналната среща за купата на
България с Левски в Хасково през 1989-а година. 7 хиляди бургазлии
изпълват стадион Димитър Канев в южния град, за да видят победата с 3:1
и класиране на финал за купата на страната и осигурено участие в
турнира за КНК. При гостуването на Черноморец в Тирана на местния
Динамо в европейския мач, 50 акули прекосяват по дължина Балканския
полуостров от брега на Черно до брега на Адриатическо море. Принципно
при гостуванията средната посещаемост е между 50 и 100 души.

През 1998-а година привържениците на Черноморец решават да се
обединят официално в сдружение, което е наречено Фенклуб Сините акули.
Горе-долу по същото време започва и обособяването на някои групировки и
фракции, главно по идеен или квартален принцип. До конфликти по между
им обаче никога не се е стигало.

Blue vandals са предимно от кварталите Изгрев и Славейков, Синята
пасмина се събира в района на блок Народен юмрук. Alkosharks пък е
доста внушителна група от Меден Рудник. Освен това, тази групировка,
заедно с Italianzite- живеещи в т.нар. Италианска махала, са двете
най-стари фенски организации, подкрепящи Черноморец.

Най-твърдолинейните привърженици в момента обаче се обединяват в
BS Crew, основния двигател на идеята Черноморец в последните трудни
години. Трябва да отбележим, че в последните години нова свежа кръв се
вля в редиците на акулите. Най-младите привърженици на Черноморец,
основно момчета в ученическа възраст, основаха Blue Sharks Young Crew.
Репертоарът от песни на Черноморец се характеризира със собствени
мелодии и текстове, които често са били плагиатствани от фенове на
други отбори. (текстовете на песните ще видите в отделен раздел).

В последните години фенклубът на Черноморец се развива с различни
темпове. През по-голямата част от последните 10 години организацията се
помещаваше в сградата на Моряшкия синдикат (клуб Моряка), където беше
сборен пункт на цялата агитка. След редица протести и подписки на
живущите в района, договорът за ползването на помещението е прекратен и
следват няколко години на митарстване. Този период „без дом“ значително
отслаби организацията, но в близко време редиците отново ще бъдат
стегнати.
Фенклуб Сините акули не поддържа близки отношения с нито една от
организациите на привърженици на други български отбори, но това не
означава, че има някаква преднамерена вражда. Добра е връзката на
Сините акули с централния фенклуб на ПАОК (Солун), с който дори имаше
подготвен и договор за сътрудничество, а също така и с холандския АДО
Ден Хааг.

В социално отношение в агитката на Черноморец има истинско
разнообразие. Голяма част от хората са от работническата класа,
служащи, ученици и студенти, но също така и хора със собствен бизнес и
интелектуалци.
Многото хора, които са били по един или по друг начин свързани с идеята
Черноморец, реално вече са част от едно Sharks-общество. Важна задача е
обаче това общество да бъде сплотено и единно. Много хора, сега на
сериозна възраст и с добро място в обществото, са помагали в трудни
моменти за клуба. Това е една от задачите, които има всеки фен на
Черноморец, и уточнени в Устава на фенклуба: Всеки привърженик на
Черноморец има за своя задача да подпомага както може съдбата на
любимия си отбор и на организацията на привържениците!

Важна част от самоопределянето на феновете е музикалната
насоченост, като в редиците на агитката има метъли, пънкове, но не и
чалгаджии. В идеологически план има привърженици на casual-движението и
скин-хедс, хора с крайно десни убеждения и националисти. Никой от тях
обаче не натрапва вижданията си на останалите и тези различия не са
били причина за конфликти по между ни.


Снимки: http://www.bluesharksbs.org/gallery/--8/

[urbano]

Помня един полуфинал за Купата в Хасково срещу Левски София (89 или 90 беше). Имаше яко публика от Бургас. И изобщо Черноморец винаги е бил отборът на Бургас.

[georgi bancov]

Супер инфо Shark