Среща на софийските лудогорци

[VOJDA]

СМЕХ

[donpacko]

Таз е тука сега се изсили яко.През османската империя нали се сещаш кой е бил РУСЕНСКИЯ вилает и кой е най-големия град тогава.Това кой какъв е няма значение.Едните били селяни и не знам си какви,нека всички управляващи да правят разни фабрики из провинцията а не само около столицата и това нещо ще има два положителни ефекта,първия от които е,че във София много хора ще се върнат по родните си места,отколкото да стоят там и втория ефект ще е много по малко задръствания във София.

[Tribune East 1912]

[rado.]

Голяма тема

[1Neutralen]

Много комплексари тук Радо, защо не си коментираш играта на Локото, след интересната загуба от Любимец! Гледай си в чинията.

[Blagoy]

Така ли вече му викат на "Трима разградчани на гурбет в София се видяли на по бира"?

Силно подозирам, че преселниците от района на Лудогорието в София са поне няколко пъти повече от коренните софиянци (при цялата условност на тази дума - всички знаем какво село е била София до Освобождението).

Или си много злобен човек или просто си глупак който не е запознат с историята. През цялата история на Османската империя София, Солун и Одрин са трите най-важни града след Цариград. Най-големите институции, съд и т.н. са се намирали тук, от тук е минавал и главния път за Истанбул и Солун от западна Европа, но ти няма как да знаеш това, защото си комплексиран селтак с провинциално мислене

П.П. Преди освобождението София има население 20 000 жители, в същото време, населението на Варна е 16 000 (от които едва 10% българи), Пловдив 20 000, а на Бургас 3000 (три хиляди !!!)

Аз друго съм чел- Стефан Цанев в "Български хроники" пише, че София е била 20 000 души преди и малко след Освобождението, с една кална главна улица. От тези 20 000 малко повече от половината са били българи, останалите- турци, цигани, евреи, арменци. Даже имаше и точна статистика.

[offtopic]

Пристигайки в София, тамошните диваци посрещнали княза също така неистово,
но, о Боже, столицата на неговото княжество София била едно голямо село с 2969 къщи и 20 501 жители заедно с военния гарнизон!

В полово отношение жителите на София се делят на 12169 мъже и на 8332 жени, тъй че на 1000 мъже се падат само 684 жени. Във вероизповедно отношение са 14 052 православни, 4274 израилити, 1258 мохамедани, а при това между чужденците 714 католици и 136 протестанти.
Народности се наброяват не по-малко от 24, чието полиглотство бие в очи и по улиците на града. Българи има 13 195, евреи, които говорят испански - 4146, цигани 788, турци 535,
освен това: 327 немци (заедно с евреите, които говорят немски), 246 гърци, 225 румъни, 183 сърби и хървати, 166 италианци, 160 руси, 102 чехи, 73 французи, 71 арменци, 66 маджари, 43 черногорци, 40 албанци, 35 словаци, 27 поляци, 10 англичани, 9 персийци, 1 швед, 1 финландец, 1 арабин и 1 черкезин.
Хората, родени в София, наброяват 11 395, останалите 9106 са новопридошли.
По-голямата част носят селски дрехи и живеят много скромно и примитивно. Занаятчийското българско население се облича най-често по турски: палтенце, обшито с кожи, червен пояс, няколко пъти обточен около тялото, широки потури и тежки кожени емении . Фесът съвършено изчезна пред българския черен калпак.
В последно време се разпространяват и облекла по западна кройка, някога, разбира се, като чувал ушити.
Жените носят на главата си черна кърпа, на гърба си подобно палтенце и черен сукман; от мохамеданките се научили да пушат тютюн. Появяването на забулена туршия с бял яшмак на главата и черно фередже на тялото стана вече рядкост.
Първата зима подир дохождането на княза българската столица изглеждаше по-лошо, отколкото по времето на Ami Воие : запустелите джамии, полусъборените кервансараи, новоизгорелите сгради, пространните турски гробища, неравните купища от глина показваха местоположението на някогашните срутени след войната турски къщи, в дъждовно време колите затъваха в бездънните улици.
Къщичките повечето бяха вехти, тясно слепени колиби, като че ще се съборят, отвън не всякога варосани, с неправилни малки прозорчета и дървени решетки, ниски врата, които те карат да се наведеш, когато влизаш в тях, и керемидена стряха.
Теренът на улиците беше или грапав калдъръм от твърди речни обли камъни, или само природна глина, която в дъждовно време омекваше и зимно време се обръщаше в бездънна кал с дълбоки гьолове.
Главната артерия на стария град е чаршията; тя е крива, едвам достатъчна за две коли, с груб калдъръм и високи тротоари, на които има място само за един човек. От страните се намират ниски отворени дюкянчета; нощем те се затварят с големи кепенци, които заместват едновременно прозорци, врата и цялата фасада. Вътрешността на дюкяна с всичката стока и със занаятчиите, що там работят, седнали с кръстосани крака, съвършено е отворена за погледите на публиката.
Рано тук всякога бива оживено, окото се наслаждава на живописната смес на градските и селските носии, а до ухото достигат крясъците на продавачи и купувачи, в които се примесва викането на кочияшите и дрънкането на звънците от колите или от товарните конски кервани.
Викането на уличните продавачи трае досред нощ. Те излагат стоката си в кръгли големи кутии, които носят на главата си. Продават хляб, бели симиди, боза, халва, портокали и други овощия, а лятно време дондурма и лимонада.
Между къщите са разпръснати множество турски джамии, все каменни, които сега служат за складове. Около минаретата се въртят хиляди гарги, които с отвратителен крясък събират, каквото намерят. По улиците се скитат стотици кучета, главно около касапниците и кръчмите. Принадлежаха към различни породи: едни бяха малки, черни, други пък жълти и краткоуши, трети имаха вълче лице, тук-там се съглеждаше и бяла хрътка, подивял остатък от ловджийските кучета на някой софийски бей. Нощем на глутници се гонят по пустите места между къщите, а в лунна нощ със своето жално виене не оставят да се спи.
Вечерното осветление ставаше не с газ или свещ, поне лоена, а с борина, като на село.
Княжеският палат е конакът на турските паши, съграден в 1873 г., малко преди войната. Първоночалната сграда е имала един кат с 23 прозореца и с балкон над вратата.
Подир дохождането на княза тя се намираше в жалко положение. В горния кат само две стаи бяха удобни за живеене, в останалите места поставените тук-таме качета показваха, че през тавана вали, а в долния кат в стаята на секретаря, която едновременно служеше и за чакалня, жабите весело подскачаха по пода.

[/offtopic]

А нали знаеш защо точно София е станала столица? А преди Освобождението Стара Загора е бил най-големия град, след Съединението- Пловдив.
Както и да е, не ми се влиза в безсмисления за мен спор София-провинция...

[Taz]

Таз е тука сега се изсили яко.През османската империя нали се сещаш кой е бил РУСЕНСКИЯ вилает и кой е най-големия град тогава.Това кой какъв е няма значение.Едните били селяни и не знам си какви,нека всички управляващи да правят разни фабрики из провинцията а не само около столицата и това нещо ще има два положителни ефекта,първия от които е,че във София много хора ще се върнат по родните си места,отколкото да стоят там и втория ефект ще е много по малко задръствания във София.

Да те управляващите сторят фабриките, да не сме комунизъм!? Където иска бизнеса там си отваря фабриките

Blagoy, самият факт че цитираш човек който няма нищо общо с историята е смешен. А това за Стара загора ме разби направо Населението на този град е едва около 13-14 000 души преди освобождението. А да говориш за етническото присъствие в София също е смешно, при положение, че и Варна и Русе и Пловдив са били населени с над 70-80%, турци и гърци. Да не говорим че във Варна е имало българска махала. Дори от големите българските градове може да се каже, че София, Панагюрище и Ниш са най-български

[botev_1912]

П.П. Преди освобождението София има население 20 000 жители, в същото време, населението на Варна е 16 000 (от които едва 10% българи), Пловдив 20 000, а на Бургас 3000 (три хиляди !!!)[/b]

съжалявам за комплексарския си въпрос, но останалите над 3 000 000 българи в гората в землянки ли са живеели след като не са били тези най-големи за времето си градове?

[Vincenzo]

Както каза Радо: "Голяма тема!"
Като гледам няма нито един пост, по темата. Едните се карат, кое село било по-голямо, други си обиждат, ей така "за кеф"...

[Tribune East 1912]

Както каза Радо: "Голяма тема!"
Като гледам няма нито един пост, по темата. Едните се карат, кое село било по-голямо, други си обиждат, ей така "за кеф"...

А третите стоим и се хилим отстрани