Наставникът на „Черно море” Велизар Попов има 11-годишен стаж като треньор, макар да е едва на 34 години
Велизар Попов е роден на 7 февруари 1976 г. в Пловдив. Израства в школата на „Локомотив" (Пловдив), след което носи екипа на „Сливен", „Хебър" (Пазарджик) и „Спартак" (Пловдив). На 23 години прекратява футболната си кариера и се захваща с треньорството - първо в школата на „гладиаторите". От 2002 г. работи в „Черно море", а от септември 2009 г. е начело на мъжкия отбор на „моряците".
Треньорството в България е изключително неблагодарна работа. Когато отборът печели, са виновни играчите, а когато губи - човекът, който ги ръководи. При първата грешна стъпка от трибуните ехти „оставка", една дузина гравитиращи около клуба „специалисти" се опитват да ти се месят в задълженията, а трябва да си уникален късметлия, за да получиш време да развиеш идеите си. Трудно се работи в подобна среда, нали? Още по-тежко пък става, ако си млад и не си познат на широката общественост. Шансът ти да оцелееш клони към нула.
Именно такъв е случаят с наставника на „Черно море" Велизар Попов. Той обаче оцелява. И работи здраво вече 8 години в търсене на реализацията си. Пристигането му на „Тича" става случайно, но Попов е категоричен, че досега нито за миг не е съжалявал за решението си да смени Пловдив с Варна. Това се случва през 2002 г., когато той е едва на 26 години. По това време президент на „моряците" е вече покойният Илия Павлов. На един юношески турнир
воденият от Попов „Спартак" (Пд) прави фурор
а на трибуните е част от тогавашното ръководство на „Черно море". Босовете на варненци веднага го канят да започне работа край морето и той се съгласява. „За мен това бе страхотно предизвикателство. Не крия обаче, че в началото ми бе много трудно. Все пак бях на чуждо място, в нов град. Не познавах никого, а знаете, че тук трудно се допускат външни хора. От друга страна пък, това сега ми носи по-голямо удовлетворение. Успях да се изкача по стълбицата абсолютно сам. Единствено с труд и работа, без да има никой зад гърба ми", признава старши треньорът на „Черно море".
Макар едва на 34 години, той вече има 11-годишен стаж в треньорството. „Прекратих млад кариерата си на футболист по две причини. Едната бе, че имах много контузии. Освен това не се получи това развитие, което очаквах. Осъзнах, че от мен няма да излезе голям футболист и избрах от рано да се захвана с нещо, в което бях сигурен, че ще успея. Реших да мина от другата страна на барикадата.
Винаги съм имал амбиции аз да определям как да се случват нещата, а не някой да определя на мен
обяснява Попов. Тези негови думи са показателни за това как успя да оцелее в обстановката, в която попадна на 15 септември 2009 г. Наложи му се да замени най-успешния треньор на клуба в последните 50 години Никола Спасов в изключително тежък момент. Прояви обаче силен характер и не се поддаде на натиска. „Няма какво да крия, обстановката в съблекалнята бе взривоопасна. Радвам се, че с помощта на шефовете успях да се справя.
Моето преимущество бе, че познавах много добре футболистите
Четири години бяхме заедно и знаех силните, и слабите им страни. Те имаха нужния респект и уважение към мен, а освен това бях в добри отношения с всички. Това направи по-нормален прехода ми от асистент към старши треньор", споделя Велизар.
Макар все още да е далеч от успехите на Никола Спасов, под негово ръководство „Черно море" записа най-голямата си победа над „Левски" в историята. С 4:1 за Купата на България през миналия декември. Освен това Попов не се свени да налага юноши в първия отбор. При него Даниел Димов израсна до титуляр, Румен Николов записа дебютните си мачове и голове, а по всичко личи, че скоро това ще се случи с Илиян Капитанов и Янчо Андреев. „Няма как да не го правя, тъй като познавам удоволствието от налагането на юноши в първия състав, а и желанието, с което те се включват в тренировките и мачовете на мъжете. Този процес обаче не може да бъде самоцел.
Залагам на младите, защото те го заслужават
Това не е подарък от моя страна. Отношението ми е еднакво към всички, без значение от възрастта. Играе този, който тренира най-добре през седмицата", споделя по темата треньорът на „Черно море".
За тези вече 8 години във Варна неговата работа и в школата на клуба, и в първия състав се отличава с изключително голямата страст, с която я върши. Велизар е категоричен, че това се дължи на удоволствието, което изпитва от треньорството. Независимо дали работи в ДЮШ, или в първия тим. „И преди, и сега изпитвам удоволствие. В школата децата ги вземаш от малки. Освен че ги учиш на футбол, ти ги възпитаваш, формираш ги като личности, оформяш характера им. Много е голямо удовлетворението да създадеш футболисти. Както при мен се случи с Даниел Димов и Тодор Колев. Аз работя с тях вече 8-9 години.
В крайна сметка обаче всички погледи са вперени в професионалния футбол. Тук вече се работи с личности, 25 различни характера. Трябва да притежаваш много качества, за да ги мотивираш, владееш и да ги накараш да работят по начина, по който ти искаш. В противен случай си обречен", обяснява младият специалист.
Както всеки друг наставник по света и той мрази най-много да губи. Но споделя, че не поражението може да го изкара от равновесие. „Понякога не е фатално да загубиш, важен е начинът, по който го направиш. Ако играеш добре, хвърлиш се мъжки и агресивно, докажеш, че си по-добрият отбор, но заради малшанс загубиш, няма никакъв проблем. Но когато виждам, че даден футболист не дава максимума от себе си, без значение дали е бил уплашен, пренапрегнат или е подходил несериозно, тогава вече полудявам. Дори и да загубиш, трябва да го направиш като мъж - да си изправен, а не наведен", категоричен е Попов.
Методите на Велизар напомнят на Жозе Мауриньо
На пръв поглед това звучи налудничаво, но не и от устата на супер-звездата Марио Жардел. Все пак бразилецът е работил със Специалния в „Порто". „Сравнението ме ласкае, но знам, че разликата е убийствена", споделя с усмивка Попов. Но допълва, че работата на Жозе в тактически план е уникална. „Импровизацията и техниката на бразилците, скоростта и агресията на аржентинците и нещата, които Мауриньо върши в тактическо отношение", това е перфектното поведение на един отбор според Попов. Той не робува сляпо на една схема, тъй като по думите му това е налудничаво. „Съобразяваш се с футболистите, които имаш, и качествата, които притежават, и на базата на тях нагаждаш тактиката и стратегията за даден мач", обяснява треньорът и допълва, че искрено се забавлява на изказвания от сорта „искам да играем като „Реал" (Мадрид)".
Наставникът е наясно, че всички на „Тича" мечтаят за титла. Питайки го за това обаче, той
не изневерява на себе си и не започва да хвърля празни обещания
в пространството. „За да станеш шампион, са нужни страшно много фактори. Не стига само да имаш страхотен треньор, страхотен отбор и страхотна публика. Нужен е и късмет. Да използваш моментна криза в грандовете. Съвкупност от много фактори е и няма как да кажа примерно, след две години ще бъдем шампиони. Всичко обаче е възможно", отговаря пловдивчанинът. Категоричен е, че не желае да афишира мечтите си, но в заключение споделя: „Искам след всеки мач феновете, играчите, треньорският щаб и ръководството да бъдем щастливи".
източник: http://www.pozvanete.bg/news_listing.php?cat=15
Повярвай ми,имах огромното желание да ида на мача с Академик,но единия ми колега ме помоли онзи ден,да се сменим и ще съм на работа в събота.И без това имам един гост,който всеки път като дойде при нас,със семейството си,го водя редовно на Тича.Ама сега...ако реши,ще трябва да ходи сам. 
Може да ида с Черноморец,в 5-я кръг.Замислям го,след като Академик,ми се размина. 
