"Сините примадони и първото Държавно първенство"

[manolov]

Сините примадони и първото Държавно първенство
23 февруари 2012 13:58
Автор: Петко Суровянски Фотограф: Десислава Комарова
Не знам защо, но все си мисля, че мисията на истинската, на голямата журналистика, може да бъде само една. Да огласява истината и да се бори за правдата. Не да манипулира, не да мами, не да създава мъгли, в които да си измисля несъстоятелни аргументи
Ако някой си е въобразявал, че ще пропусна да отдада дължимото на уважавания Асен Спиридонов заради неговия материал “1924 - основополагаща за българския футболен "феърплей" сериозно греши. Подобни възможности са ми любими и никога не се отказвам от тях. Най-малкото защото търсенето на истината и утвърждаването на справедливостта е моята кауза, моето оправдание да бъда тук, на тази земя.


Похвално е, че уважаваният Асен Спиридонов е прекарал няколко часа в Народна библиотека. Само няколко, а вече е наясно с проблематиката. Нещо е цитирал, нещо не е, определил е капризната страна, а синият “матриал” е дописал останалото: “Подуяне е невинен, виновен е Владислав!”


А сега, ама не според нивото и тълковния инструментариум на “Пред банята”, да видим какво е казал уважаваният Асен Спиридонов, какво не е казал, какви аргументи е използвал в опита си да защити незащитимото и до какви изводи е стигнал.


Първото, което няма как да не направи впечатление, е, че от цитатите на Асен Спиридонов от в-к “Спорт” не става ясно нищо. Ама нищо. Управителният съвет на Българската Национална Спортна Федерация (БНСФ) помолил Северо-Българската спортна федерация и клуб Владислав полуфиналът да се изиграе отново в София на 8 ноември. Г-н Табаков, член на управата на Владислав, от своя страна изразил недоумение защо варненският отбор не е обявен служебно за победител в полуфинала, след като "Левски" не се е явил на насрочения за 19 октомври мач във Варна. Впоследствие преиграването било насрочено за 16 ноември в София ама можело да се играе и във Варна, ако игрището отговаряло на правилата и Владислав поемел разноските от 30 хиляди лева, направени до момента и по евентуалното пътуване на отборите до морето. За което във Варна бил изпратен делегат на БНСФ. След което Асен Спиридонов финализира цитатите: “С това приключва цялата преписка и Царство България остава без държавен шампион за 1924 година.”


В този момент и аз силно се изкушавам да заимствам любимото обръщение на Жоро Атанасов: “Забелязваш ли, драги читателю”, забелязваш ли каква мъгла е разтлал уважаваният Асен Спиридонов. Изначалната синя мъгла на подуенската популация, в която можеш на воля да твориш и съчиняваш – партийни укази, подуенски лакътоубийствени витязи, правилни игри при красиви загуби, безброй героични тъчове срещу европейски грандове и сини херувими принуждавани към съгрешение. Към това да отидат във Варна, за да играят реванш.


Асен Спиридонов: “Клубовете (по онова време – б.а.) са били много бедни, а пътуванията из страната - твърде продължителни, за да се играят реванши.”

Колко бедни и колко продължителни, г-н Спиридонов? Как е ставало придвижването тогава? Марш на скок, волски каруци или трен - София – Варна, линия съществуваща от 1899г.? И защо за Владислав пътуването не е скъпо и продължително, а за отбора на всички власти е? И кой се е возил на трен тогава, след като той бил много скъп? Само короновани глави, министри, депутати и фабриканти?


Знаете ли, г-н Спиридонов, че една година по-рано в София на “Левски”-Сф гостува румънският “Триколорул”. За да играят със сините футболери румънците искат 20 000 лева. И “Левски”-Сф намира начин да ги даде. Една година по-късно това вече се оказва невъзможно. Пак през 1923г. “Левски”-Сф връща визитата на “Триколорул” в Букурещ. С делегация от 60 човека?!? И това пътуване не е скъпо и продължително, а пътуването до Варна е. Да не би, г-н Спиридонов, сините примадони от 1924г. да ги е било страх да играят реванш във Варна, а вие днес, г-н Спиридонов, да измисляте странни аргументи, за да ги оправдавате?


Асен Спиридонов: “...по всичко личи, че капризната страна е Владислав.”

По кое всичко, г-н Спиридонов? След като не казвате абсолютно нищо относно регламент и относно основанията на отборите да стоят твърдо на своите позиции. Според вас Владислав бил капризната страна, защото само след две години БНСФ обявява Славия за служебен шампион в мач с Владислав. Но Владислав печели делото в съда и прави решението нищожно. Не разбирате ли, г-н Спиридонов, че е цинично да обявявате някого за капризната страна при положение, че е правата страна? И как по отношение на подобни капризи сте видели Владислав, сетили сте се за Шипченски сокол, за да умножите “вината” на Владислав, но не сте видели “Левски”-Сф. Шампионът на капризите. Бастисал още първото Софийско първенство от 1922г. и купа “Улпия Сердика” от 1928г. Това премълчаване понамирисва на манипулация, г-н Спиридонов. Или е просто невежество?


Ако е второто, случаят с първото Софийско първенство е поучителен. И е добре да бъде припомнен. На 22 юли 1922г. се играе втори мач между Славия и “Левски”-Сф за Първото софийско първенство. Първият мач между двата отбора, игран през есента на предната година, е завършил 2:0 за белите. При резултат 0:0 вратарят на “Левски”-Сф Константин Мазников е контузен. Сините настояват да бъде изгонен играчът на Славия, предизвикал тази контузия, но съдията не вижда негова вина. По тази причина “прибързано и необмислено” (Стефан Нойков, “С “Левски” по дългия път през времето” ) “Левски”-Сф напуска игрището. Славия бие служебно с 3:0. И тогава, независимо че с това печели турнира, Славия се съгласява да преиграе мача. Не и лигата, заради което “Левски”-Сф я напуска. Е добре де, защо добрата, стара Славия е готова да преиграе мач, въпреки справедливата служебна победа и въпреки че никой не иска това от нея, а “Левски”-Сф през 1924г. не ще да рита във Варна? Въпреки че и противникът го иска, и федерацията го иска?


Не знам защо, но все си мисля, че мисията на истинската, на голямата журналистика, може да бъде само една. Да огласява истината и да се бори за правдата. Не да манипулира, не да мами, не да създава мъгли, в които да си измисля несъстоятелни аргументи.


Уважаваният Асен Спиридонов в материала си “1924 - основополагаща за българския футболен "феърплей" не е направил това. Дали защото то е прекалено голяма лъжица за неговата уста, дали защото е тръгнал с предпоставена теза, дали защото е изначално невъзможно да си от Подуяне и да имаш нещо общо с истината, но на читателя не му става ясно най-главното. Какво точно се е случило и какво е аргументирало поведението на БНСФ и на двата отбора. Владислав – да иска да има реванш във Варна и “Левски”-Сф да иска да бие служебно.


Не за няколко часа, а за всичките години, през които съм бил в библиотеките и аз не успях да попадна на историческо свидетелство, в което ясно и категорично да е написано как точно са стоели нещата тогава. Споменава се единствено за неяснота в регламента. Т.е. тук е необходимо нещо повече. Необходимо е да се чете между редовете, необходимо е да се анализира, необходимо е да се мисли. Не да се създават мъгли, в които да се съчиняват глупости.


“Шампионатът на България” - статия от печатния орган на Софийската спортна федерация от 1924-а година: “Игрището “Юнак” беше претълнено от нетърпелива публика, очакваща да види кой от двата силни противника ще бъде принуден да отстъпи от пътя към първенството на България. След миг на игрището се смесиха белите и сините фланелки и топката зачерта линиите на няколко прекрасни комбинации. Публиката стихна. Такова начало може да има само една напълно издържана игра. Първенецът на София напредва, но спира пред отбраната и веднага цялата нападателна линия на белите акакува стремително... Свирката оповестява края на хафтайма с резултат 0. Почивката минава в предположение за крайния резултат и в едно озадачение.” Играта се подновява. “Първенецът на Варна е свит в своето поле и “Левски” играе ту с централната тройка, ту с крилата, но не може да даде хубав шут в гола. С няколко шута Владислав измества линията на отбраната си напред и развива нападение. Резултат още няма. Нападателите и на двете страни напредват и се връщат. Владислав държи обаче повече отбрана. Прибрал е силно навътре крайните халфове и ги е развил в каре пред гола... Играта не носи нищо ново и реферът я прекратява при резултат 0. Съгласно правилника тя трябва да продължи. Но почивката идва да увеличи и без това напредналото време и тя се отлага за следващия ден.”


Климент Симеонов: “Но на другия ден играта не се подновява. Футболистите на Владислав се завръщат във Варна. Администриращите първенството – управителният и спортният съвет на БНСФ , попадат в задънена улица. Обвиненията за това се насочват към варненци. Изтъква се, че Владислав не изпълнява регламента на първенството, като отказва двете продължения по 15 минути след мача (макар че напредналото време не позволява те да се състоят). Във федерацията се обсъждат какви ли не варианти, за да се излезе от заплетеното положение. На 24. Х например БНСФ решава: “мачът “Левски”-Сф - Владислав да се състои на 8 ноември (събота), а финалът между пловдивския Победа и спечелилия спорния софийски полуфинал да бъде на следващия ден, неделя, пак в София. После изведнъж БНСФ отстъпва от първоначалното си становище. На практика тя уважава възраженията на Владислав, че Софийският мач така или иначе е завършил и следва да се насрочи нова среща, този път в седалището на другия полуфиналист. Дори на два пъти се определят дати за този втори мач във Варна – веднъж на 19 ноември, сетне на 26 ноември.” (Кл. Симеонов, “Футболът в България”, стр. 88-89)


Тези два текста ни дават цялата информация, която ни е необходима, за да възстановим картината на минолото. По отношение на препъникамъка, регламента за полуфинала от 1924г., очевидно и категорично ясно е, че има регламент и че той предвижда при равен резултат да има две продължения от по 15 минути (при А. Спиридонов: “По онова време не съществува нито изпълнение на дузпи, нито т.нар. разменено домакинство.”). Очевидно е също така, че БНСФ изпитва огромно желание да направи “Левски” служебен победител в полуфинала, но това е невъзможно, защото Владислав твърде лесно би преборил подобно решение в съда (както го прави две години по-късно), след като няма вина за това, че условията не позволяват да се играят продължения (което по същество е и регламентът от 1924г.). Ако регламентът е предвиждал преиграване на мача на другия ден, тогава и БНСФ е можел безпроблемнно да присъди служебна загуба на Владислав. Такова нещо очевидно е нямало, вината е в администриращите първенството, които не са отчели равенство в редовното време и не са насрочили полуфиналите в подходящ час. Принуден да се съгласи с аргументите на Владислав БНСФ насрочва два реванша във Варна (при А. Спиридонов един), на които сините примадони от 1924г. категорично отказват да отидат.


По този начин и картината на първия Държавен шампионат от 1924г. е напълно изяснена. Ясно е какво е предвиждал регламентът и е ясно защо първенството попада в задънена улица. Също така е ясно и какво е движело двете противостоящи страни.


Владислав – полуфинал да се играе и той (както е в други страни) този път да е на тяхното игрище.

Кръстьо Петров: “През 1924г. се проведе първото държавно първенство. На полуфинала Владислав се срещна с “Левски”-Сф. Срещата завърши наравно. Продължения нямаше и се завърнахме във Варна. Ние настоявахме да има нов мач във Варна, както беше в други страни.” “Футболна Варна”, стр. 56. (Съвсем неслучайно и в унисон с вече казаното, Кръстьо Петров, като участник в събитията, говори единствено за продължения в София, не и за преиграване в София – б.а.)

Климент Симеонов: “Владислав настоява, че трябва да се състои нов мач във Варна, каквато е аналогичната практика в чужбина (и цитира Англия и Франция – б. Кл. Симеонов) “Футболът в България”, стр. 89.


“Левски”-Сф – да не се играе полуфинал и той да бъде определен за служебен победител.

Климент Симеонов: ““Левски”-Сф държи, че мачът в София е опорочен от варненци и правомерно е да се присъди служебна загуба за тях, от което пък следва да се насрочи без забавяне финалът Победа-Пловдив - “Левски”-Сф.”. “Футболът в България”, стр. 89.


Всичко това да ти напомня нещо, любезни читателю? Да виждаш нещо познато между “Левски”-Сф от епохата на царизма, ПСК “Лефски” и Динамо от епохата на сталинизма, “Левски”-Спартак от епохата на комунизма и ПФК “Левски” 1914 от епохата на бандитизма? Да са искали някога сините примадони, пощенци и милиционери да играят в честен двубой “като в другите страни” без обичайните и присъщи за тях подмолни хватки, милиционерски номера, административна и държавна подкрепа? Прав ли съм и аз да завърша своя материал, както го завърших няколко години по-рано (“Лефскарщината не е от вчера”Нед, 2009-02-08 ), коментирайки погазения от сините феърплей и незавършилите по тяхна вина първо Софийско първенство, първо Държавно първенство и втори турнир “Улпия Сердика”:


“Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително. И то, в покрайнината Подуяне, се определя от елементарни неща. От това да бъдат на върха независимо как. Независимо от цената. Да се борят не да бъдат достойна част от достойно състезание, а да бъдат вечните привилегировани, вечните тарикати, вечните убийци на играта.”


И независимо че уважаваният Асен Спиридонов е без съмнение най-умереният и най-коректният сред клонящите към Подуяне спортни журналисти и той не е в състояние да избяга от колективната слепота. И той е разтлал синята мъгла, за да почне да си съчинява аргументи, да премълчава факти, да преиначава факти и да цитира грешни такива (като този, че през 1931г. Щипченски сокол напуска финала при 2:1 за АС 23). И той в опита си да оневинява виновните е тръгнал да заклеймява невинните. Симпатичният варненски Владислав, пръв опитал да пребори неизтребимият син нагон към ликвидиране на всичко, до което се докосва, за да може и България да бъде нормална страна като други нормални страни. Защото очевидно е невъзможно “Левски”-Сф да извърши онова, което е извършила добрата стара Славия от 1922г., съгласила се да преиграва мач със сините и защото съвсем неслучайно “Левски”-Сф е може би единственият отбор в света, който вдъхновено пее: “Където “Левски” мине нищо не расте.”.


Във футболната игра е добре известно Правилото Босман. Има обаче още едно правило, Правилото Лефски, което е с десетилетна давност в родния футбол. Това правило касае метафизиката на играта, вересиите на съдбата, които тя пунктуално си събира след всяко синьо покушение срещу честността, морала и феърплея. По силата на това правило година след година, десетилетие след десетилетие на сините се случват умопомрачителни неща, антверпенски чудеса, които е невъзможно да се случат, ако, както си въобразяват атеистите от Подуяне, не съществува Висша Справедливост. По силата на това правило се появява Тампере, появява се Жилина, Дебрецен, БАТЕ (особено БАТЕ), Гонзо решава да бие дузпа на Герена, а Иво Иванов спринтира като смяна, за да успее да засече топката с глава. По силата на това правило и през далечната 1925г., една година след като сините примадони провалят първото Държавно първенство, симпатичният Владислав от Варна и “Лефски”-Сф играят финал за държавен първенец. И най-неочаквано за всички варненци печелят с 2:0. За да може и днес да няма абсолютно никакво съмнение за това кой каква я е свършил. През далечната 1924-а година.

[шивача]

не го прочетох, но се подписвам с две ръце

[HEATSEEKER]

''Симпатичният'' ''Владислав'' е всъщност клуб N2 в българския футбол в периода 1925-1944г.
Всичките му титли са спечелени насред София,което ги прави с още по-особенна стойност.
През 1928 вратарят Здравко Янакиев остава в историята като първият български футболист продал мач.
На финала срещу ''Славия'' (които преди мача му обещават кариера при тях) той пуска 2 елементарни гола.
Ако все пак е имало равнопоставеност, редно е било ''Левски'' да върне визитата във Варна.

[scb]

''Симпатичният'' ''Владислав'' е всъщност клуб N2 в българския футбол в периода 1925-1944г.
Всичките му титли са спечелени насред София,което ги прави с още по-особенна стойност.
През 1928 вратарят Здравко Янакиев остава в историята като първият български футболист продал мач.
На финала срещу ''Славия'' (които преди мача му обещават кариера при тях) той пуска 2 елементарни гола.
Ако все пак е имало равнопоставеност, редно е било ''Левски'' да върне визитата във Варна.

Наистина постижението им е уникално. Жалко, че по толкова безогледен начин комунистите са затрили този клуб.

[Синият Болярин]

Мачът трябва да се преиграе на следващия ден. Когато не е уточнено, че това трябва да стане на терена в друг град, се подразбира, че става въпрос за същия терен. Финалите и полу-финалите се играят в София, а не на разменено гостуване. Другите полуфиналисти са от Враца и Пловдив, а двубоят е именно в София. Там е трябвало да бъде преиграването на Левски - Владислав и остава загадка защо не е присъдена служебна загуба на варненци.

[Xamy]

Ама че простотия - исторически факти, комбинирани с глупави коментари. Колкото и да е прав авторът, сам се цапа с кал и дава повод на всякакви да коментират и да правят заключения от две свирения в някакъв друг мач. И сега типичното ще стане, плюене и размиване, докато не се окаже, че трябва да се заключи/изтрие тази тема.

[HEATSEEKER]

Мачът трябва да се преиграе на следващия ден. Когато не е уточнено, че това трябва да стане на терена в друг град, се подразбира, че става въпрос за същия терен. Финалите и полу-финалите се играят в София, а не на разменено гостуване. Другите полуфиналисти са от Враца и Пловдив, а двубоят е именно в София. Там е трябвало да бъде преиграването на Левски - Владислав и остава загадка защо не е присъдена служебна загуба на варненци.

Недай така, сега как ще са виновни Фифа, Уефа, БФС, Перуката, слънцето, луната и т.н. за успехите на синия футболен тим

Представете си, че всъщност мачът е бил във Варна,и ''Владислав'' отказва да играе в София после...
Имате ли си на представа,какъв вой ще се надигне, нямаше да спрете да натяквате.
От тази 1924 г, големия губещ не е ''Левски'',ако все пак има историческа справедливост тя става точно година по-късно
....
Понеже сме на тема история,знаете ли с какви фланелки ''Левски''става шампион за първи път......

[blue avalanche]

....
Понеже сме на тема история,знаете ли с какви фланелки ''Левски''става шампион за първи път......

Да!
1933г.

Е,и?Нещо друго ли очакваше?

[HEATSEEKER]

Блу, личи че историята на Левски не ти е силното място....простено да ти е не си длъжен
Обаче да те светна когато твоя отбор става шампион те играят с ....ЧЕРВЕНИ ФЛАНЕЛКИ...прочети ли добре ЧЕРВЕНИ

[HEATSEEKER]

Учуди ли се...споко червеното е вторият ви исторически цвят,невероятно НО ФАКТ....