Миро Манолов - мъжкарят с голямо сърце
Нападателят на Черно море три пъти се връща за големия футбол след жестоки контузии
Черно море започна да се връща на победния път от началото на пролетния полусезон. Футболистите на Стефан Генов записаха 4 победи и две минимални загуби, като гост на Левски и у дома срещу Литекс.
Играта на отбора потръгна, той започна да бележи все повече и то най-вече като гост. Най-пресен пример е вчерашният успех на „моряците” над Лудогорец с 2:0. Една от главните причини за добрата форма на варненци е централният нападател Мирослав Манолов.
Манолов вкара 4 гола от началото на полусезона, като три от тях паднаха в гостуването на Монтана. В същата среща той счупи рекорда за най-бързо вкаран гол в историята на „А” група, като реализира в 6-та секунда.
Може да се каже, че нападателят на „моряците” най-после си върна старата форма на голмайстор, след като отсъстваше година и половина от терените заради скъсан менискус. Точно заради това той е нашият нов SL герой.
Началото
Мирослав Манолов е роден в Сопот на 20 май 1985 година. Започва кариерата си когато е на 15 години в местния тим Металик (Сопот).
Историята започва в Сопот. Роденият през 1985 г. Миро и по-големият му с две години брат Евгени ритат от деца в махалата и мечтаят да станат известни футболсти подобно на местната знаменитост Румен Иванов. Юношите от школата на ЦСКА са на лагер в с. Баня (Карловско). Формациите играят спаринги с местни отбори. Сред тях е и Металик. Групата на червените е предвождана от прочутите играчи в миналото Иван Зафиров - Копата, Петър Жеков и Ангел Калбуров. Тримата звънят на пожар на тогавашния шеф на школата на ЦСКА Иво Котев. "Идвай, трябва да видиш едно момче с голямо бъдеще."
Котев не се бави и пали колата към Сопот. Той е получил и отлични препоръки за момчето от големия фен на армейците Митко Пилев. На място Котев разбира, че не е бил път напразно, и задейства операция по привличането на Миро в ЦСКА.
Период в ЦСКА
На "Червено знаме" младият Миро става част от невероятен колектив, в който са още вратарят Христо Бахтарлиев, защитниците Адриан Олегов, Ангел Йошев, Антон Петров, Румен Трифонов, халфът Ники Николов, а в атака си партнира с Красен Вълков и Стойчо Младенов-младши. Миро бе определян за голямата звезда на тима и всички му предричаха бляскаво бъдеще. Три години заедно със съотборниците си мачка всички отбори във възрастовата група на „червените”.
За съжаление обаче той нямаше късмета на част от съотборниците си. Подписва договор с клуба през 2003 година, но когато идва време за отбиване на военната служба, той е натирен в девета глуха.
Налага му се да играе във военния отбор на Плевен, а тренировките се провеждат на терена на школата за запасни офицери. Манолов се откроява ярко от останалите момчета и за съжаление това предизвиква злоба у някои. Още в първия кръг на военното първенство някакъв видимо обезумял тип, в яростта си породена от безсилието да го спре, чупи крака му след зверска балтия. И тук започват мъките за Миро и орисията заедно с невероятния му талант, да бъде съпътстван непрестанно от травми.
Той успява да се възстанови и след военната служба се връща обратно в ЦСКА. Неговият дебют с екипа на „червените” става факт на 8 май 2004 година при загубата от бъдещия му отбор Черно море с 0:3. Тогава треньорът Ферарио Спасов изпраща да играе във Варна изцяло юношеска формация, за да запази титулярите за финалата с Литекс за купата. Миро играе 90 минути.
За негово нещастие лошият късмет продължава да го преследва и само няколко седмици по-късно той отново получава тежка травма в мач за дублиращия тим на „червените”, която го вади за половин година от терените. След като се излекува и от тази контузия не получава шансове за изява в първия отбор, сякаш на „Армията” са забравили за перспективния млад играч, който вече е на 19 години и изгаря от желание да се докаже. Уви обаче както се казва всяко зло не идва само и босовете на „червените” го изпращат да се обиграва в състава на Конелиано, който е сателит на ЦСКА, в началото на пролетния дял на сезон 2004/2005 година.
Период в Конелиано
В тима от село Герман вместо да достигне дъното, започва да демонстрира своя характер и борбеност и бързо се превръща в звезда. Още в първия двубой за сезон 2005/2006 срещу Янтра Манолов реализира първото си попадение с екипа на Конелиано.
Следва серия от 18 гола в първенството, които осигуряват на иначе непретенциозния клуб бараж за влизане в „А” група срещу Марица (Пловдив). Срещата започва по прекрасен начин за Миро и компания, като те набързо повеждат с два гола. Пловдивчани обаче се връщат в срещата и успяват да изравнят. Четири минути преди края на редовното време, когато всички очакват сблъсъка да се реши в продължения, Манолов казва тежката си дума. Той вкарва решителния гол, който праща Конелиано за първи път в историята си в „А” група и прави недооценения и натирен от ЦСКА Миро голмайстор на „Б” група.
Отново в ЦСКА
Ръководстото на „армейците” се сеща за юношата си и го връща в първия състав. Тогава старши треньор на „червените” е Пламен Марков. Той започва по-често да разчита на Миро, а той му се отблагодарява с първия си гол с екипа на ЦСКА при победата над Спартак (Варна) с 4:0. За съжаление на Миро и на щаба на Марков головата суша застига играча и той така и не вкарва повече попадения. Става резерва и записва едва 7 срещи с екипа на „армейците”.
Така новият собственик индиецът Прамод Митал и президентът Александър Томов сключват сделка за бартер с Черно море, пращайки Миро и Даниел Георгиев на „Тича” за сметка на Даниел Моралес.
Преминаването в Черно море
Периодът в Черно море се оказва като същински ренесанс за Миро. Във Варна Миро намери своя истински дом. Да, той обичаше ЦСКА, но в ЦСКА не го обичаха. Усетил топлото отношение в морската столица, той видя, че хората там вярват в него, успокои се, намери себе си и тръгна напред. И поведе отбора след себе си, превърна се в любимец а публиката, а трудни периоди подобни на тези при „армейците” не липсваха, напротив.
Той пристига в началото на януари във Варна и остава в тима и до днес. Дебютът със зелената фланелка прави срещу бившия си отбор при нулевото равенство на стадион „Българска армия”. Последва серия от негативни дни за Миро, беше налаган като титуляр, но нещата не вървяха. За 11 мача не успя да вкара нито един гол и публиката на стадион „Тича” започна да се изнервя. Но за разлика от тази на ЦСКА продължаваше да вярва, че нещата ще потръгнат. И Манолов им доказа, че не бъркат.
Първият си гол с фланелката на „моряците” той вкара в мача с Македония Гьорче Петров в турнира Интертото, при победата с 3:0. След това отново последваха дни на суша и липса на попадения. Докато не дойде денят, в който той завинаги влезе в историята и в сърцата на феновете на Черно море- 1 декември 2007 година. „Моряците” се изправят срещу градския си съперник на неговия стадион. Феновете тръпнат в очакване, мачът се развива в полза на момчетата на Никола Спасов, но гол така и не пада. За да дойде 60-тата минута, когато Манолов се възползва от грешка в отбраната на Спартак и след разбъркване вкара победния гол за 1:0. В този момент всичко беше забравено и феновете на „моряците” боготворяха Миро. Той пък се отпуши, от точно това имаше нужда- да се превърне в герой срещу най-големия враг на отбора си. И им се отблагодари.
„Вече 5 години съм тук, в Черно море и обичам много този клуб. В първите години имаше по-особена тръпка, когато играех срещу ЦСКА, но сега вече е по-различно. Приемам съвсем нормално този мач-като едно от дербитата, в които ние трябва да се доказваме”
Последваха нови 8 гола до края на сезона, които спомогнаха за това варненци да завършат на 5 място в крайното класиране и благодарение на неразбориите в бившия му клуб ЦСКА да играят в Купата на Уефа, където пък записаха отлични резултати. Миро помогна и за достигането до Финала за Купата на България през 2008 година, като вкара един гол и асистира за още няколко. Вкара първия си хеттрик в кариерата срещу Марек, при победата с 4:1.
Но като всеки силен характер отново беше поставен на изпитание. В края на 2009 година, при успеха с 2:0 над Монтана той къса менискус и това го вади от играя първоначално до края на сезона, а след това чак то юли 2011 година. Това е най-тежкият период за Миро от началото а кариерата му, но през това време фенове, ръководство, треньори, всички са стояли зад него и са му вдъхвали кураж. Той пък не се предаде нито за миг и е върна отново на терена за началото на сезон 2011/2012.
И така той отново започна да бележи попадения, постепенно започна да си връща формата и да попада в обективите на камерите. Това е Мирослав Манолов.
Визитка:
Роден на 20 май 1985 година в Сопот
Ръст: 182 см
Пост: Нападател
Отбори: Металик (Сопот), ЦСКА, Конелиано, Черно море
Сезони в "А" и "Б" група
ЦСКА
2003/2004 1 мач 0 гола
2004/2005 1 мач 0 гола
2006/2007 7 мача 1 гол
Конелиано (Б група)
2004/2005 4 мача 0 гола
2005/2006 28 мача 20 гола
Черно море
2006/2007 11 мача 0 гола
2007/2008 23 мача 9 гола
2008/2009 22 мача 9 гола
2009/2010 15 мача 6 гола
2011/2012 21 мача 5 гола
2010/2011 - контузен
Успехи:
Трето място в "А" група с Черно море 2009 година
http://www.sportline.bg/news/89291/miro ... amo-surtseДоста добра статия за Миро! Винаги съм бил убеден, че ще се върне по-силен отвсякога. Просто по начина, по който играе, се вижда, че е ГОЛЯМ характер. Напред и нагоре, Миро!
