Няколко часа след мача, който фокусира цялото внимание на футболното общество в България мисленето на българските фенове, специалисти, че дори футболисти е силно притеснително. След бегъл поглед върху социалните мрежи оставаме с впечатлението, че на базата в Коматево един срещу друг са играли Левски срещу ЦСКА. Ботев някак ми се губи. Нещо в страни остава успехът, който постигна този отбор, желанието и раздаването на футболистите бяха силно подценени.
Да! Фактите са такива - Левски е аут от шестицата, за това помогна ЦСКА, но цялата работа свърши Ботев. През пролетта футболистите на Петър Пенчев изиграха 3 мача, а представянето им бе повече от чудесно (дори в калта на Лаута). Те показаха как трябва да се играе – борбеност, раздаване и 90 минути тичане. Така трябва да се действа, независимо от футболните качества на отделните единици. Така се прави и приличен отбор с ограничен материал без претенции, че е най-добрия.
Хей, хора, Ботев направи три силни мача, каквито и Лудогорец не прави в момента! „Канарчетата“, заедно с Берое, като че ли изглеждат най-постоянни в представянето си през 2015 година.
Цялата тази истерия около Левски и ЦСКА неглижира Ботев, което със сигурност измества фокуса на вниманието. Отново се търсят подмолните неща, игрите и всичко това, нагнетява излишно напрежение. Явно красивите неща в България не се оценяват, а такива неща все пак съществуват и по нашите терени. Неща, като играта на Иван Цветков, например.
Все още очаквам отговор на въпроса защо някои хора мислеха, че лицето на ЦСКА може да е по-различно от това, което бе срещу Локо София и Берое? За това да му мисли Стойчо Младенов или другия след него. „Червените“ са съвсем друга тема, но с тези хора в клуба – толкова.
И като хвалим „канарчетата“ трябва да обърнем внимание и на нещо, което го има винаги, но днес изби и с пълна сила на базата в Коматево - злобата. Злобата, която се появи в част от публиката на „жълто-черните“ и измести чистата радост от победата и класирането. Усилията се насочиха към нещастието на Левски. Да и това е част от футболния фолклор, но и с него не трябва да се прекалява. Хайде малко по-позитивно! Нека българския футболен фен се научи повече да се радва, а не толкова да мрази. Последните години омразата надделява, защото е по-лесно да мразиш, а не да обичаш.
Ботев заслужи това класиране, заслужи победите си и заслужи да играе още мачове с най-добрите в България. Ако някога „канарчетата“ успеят да се преместят и на истински стадион ще е повече от чудесно.
И накрая ще си позволя за цитирам мнение на мой приятел във фейсбук. То казва много: „Елементарна липса на футболна култура е проявата на неуважение към Ботев Пловдив.
Най-старият измежду съществуващите футболни клубове в България. И то в седмицата на неговата 103-годишнина... "Най-старият" означава, че под името "Ботев Пловдив" се е играл организиран футбол преди всички останали - в буквалния смисъл - да ги има на картата. Когато дядовците и прадядовците на днешното пловдивско поколение са ходили на мач, все още не са били измислени договорките, които явно са водещи във Вашите умове.
Ботев е радвал, радва и ще радва окото на обичащите футбола, особено, когато е воден от хора, разбиращи клубната философия. А нейните идеи се простират много над всякакви шестици, трите седмици, титли и медали. Това, което истинският Ботевист иска е ... футболна наслада.
"Красота, Вяра, Борба" - този девиз не е случаен. Пример за това е отношението към Иван Цветков - едни го обявиха за стар, а в Пловдив е боготворен.
http://gong.bg/bg-football/a-grupa/comm ... tev-320530
И преди да почнете да хулите да знаете че съм от Кюстендил и нямам нищо общо със София 