История на Ботев (Пловдив)

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:31

Ботев - Стяуа (Букурещ)

1/16 финал КНК
13.09.1962 г.

Стяуа (Букурещ) - Ботев 3:2

Репортажът от мача е цитат от книгата на Петър Евтимов "Ехо от стадиона".

На футболния ни небосклон се бе появило едно съзвездие, чието сияние ставаше все по - ярко, а името му - все по-популярно в продължение на цяло футболно поколение. Едно свидно на всеки българин име - Ботев - представляваше втория град на страната ни, Пловдив. Постепенните им успехи доведоха до превземането на единия от футболните ни върхове (Купата на Съветската Армия, който към този момент е най-масовият футболен турнир). За първи път в своята история ботевци получиха правото да участват в турнира на Носителите на националните купи. Те трябва да изиграят два мача с един от най-известните отбори на северната ни съседка - Стяуа (Букурещ).

Първата среща е в румънската столица. Настаняват ни във военния клуб. Радио Букурещ не предава мача - Ботев не бил известен в Румъния (бел. на А. Петров - румънските журналисти имат къса памет и забравят, че само две година по-рано на 14.051961 г. Ботев е победил същия този отбор Стяуа (тогава ЧЧА) с категоричното 3:0). Вместо футболната среща за КНК Радио Букурещ предава ръгби мач. Ентусиазирани от предишните две участия в евротурнирите, петдесет хиляди привърженици на Стяуа се заканват на играчите на Ботев при слизането им от автобуса пред стадион "23 август", че ще ги победят с 3-4 гола. Гледам момчетата с чанти в ръце да се промъкват сред множеството към тунела да се промъкват сред множеството към тунела, за да отидат в съблекалнята. "Стяау, чинче - заро" - пет на нула крещят в хор и някои дори протягат ръка да потупат нашите. На лицата на повечето от тях виждам свъсени вежди, стистнати устни. Само Райко Стойнов показва зъбите си: "Ще ви бием." "Чинче - зеро" - отвръщат му още по-силно запалянковците. В съблекалните нашите се обличат припряно, Аспарухов е дори груб, отвръща на някакъв въпрос троснато. "Нервност!" - казвам си.

Разборът на ст. тр. Георги Генов е кратък. Учудвам се! Нито една дума за важността на мач. "Правилно - казвам се, - ще играят не деца, а мъже. Има си хас да не съзнават колко важен е изходът от срещата!" Отбелязвам това, защото не за първи път присъствам на разбор и защото неведнъж съм се чудел как издържат нервите на футболистите. Една проста истина да им бъде натяквана не до втръсване, а до побъркване! И държа да отбележа, че геройство в този случаи е, когато не загубят мача. Зная случаи с националния отбор, когато подготовката - психологическата и тактическата - в деня на мача е траяла по три часа. Наистина всякакво говорене ще изнерви настръхналите мъже от Ботев. А за колективност, сплотеност, всеотдайност - имат и за себе си, и да дадат назаем. На стадиона оттеква възклик, сякаш ято реактивни самолети преминават. Викат 50 000 гърла.

- Хайде, вече можете да излизате на терена да загрявате и вие. Спокойно и умната! - това е последното настъвление към ботевци. Питам треньора защо не ги пускаше да излязат преди Стяуа.
- Не искам този взрив от свиркания и викове да се стовари върху тях. Сега - да, тъй като бурята и възгласите преминаха и зрителите свиркат много по-малко, понеже са заети със своите. На какви дребни детайли от футболната игра от футболната игра обръща внимание този бай Георги, известният на всички запалянкоци Георги Генов. Загрявката преминава съсредоточено, без шеги, някакси строго! Трудно ще бъде на домакините, нека си викат трибуните. Пък и дали ще викат много?... В това аз се съмнявам. Вече имам опит в някои неуловими за зрителите белези ми говорят, защото зная силите на нашите и познавам и противника, защото чуствам амбицията на този млад отбор да не се огъне, да не отстъпи. И най-важното, защото тук играят такива майстори и бойци като Райко Стойнов, Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Видин Апостолов. Георги Попов.

Ботевци не се обиждат от това, че не били известни, те искат да направят първата крачка към известността. Мачът започна. Трибуните ехтят. Под мен, седнали на скамейката, са резервите на Ботев и треньорът им. Той се обръща към мен, като извива глава назад, повдига рамене и сочи с показалец устата си и трибуните.

"Не млъкват!"

Аз соча нашите единадесет на терена: "Ще ги накараме да млъкнат!"

Зная страховете му - Попов не е изликувал напълно травмата си в левия крак, а Дерменджиев се оплакваше от болки в коляното. Бай Георги захапва цигарата си и се сгушва в раменете си. Стадион "23 август" ехти...

И изведнъж тишина! Бай Георги се обръща към мен и целият сияе. "Млъкнаха" - вика ми той и само неговият глас се чува. Цигарата, която дими в устата му, не пада. Залепена е за долната му устна. Съдията сочи центъра. Румънският вратар се е навел и върши най-неприятно нещо в живота на един вратар. Той изважда топката от мрежата си и я рита с омраза към центъра на терена. А нападателят, който я е забил в мрежата, ще бъде прекърешен от своите, които спринтират към него, за да се хвърлят отгоре му и да го целунат! Добре, че нашият нападател е снажен, як, та не го събарят...

И дикторът на стадиона : "Голът бе отбелязан от номер девет от отбора на Ботев - Аспарухов!"

Стадионът немее. Няма да описвам как стана голът. Ще кажа само, че това бе направено от състезател, за какъвто мечтае всеки голям отбор. Голям, тъй като малък отбор не може и да мечтае за такъв състезател. Футболист, когото треньорите наричат "решаващ играч от предната линия". Това е състезател с универсални качества, с каквито толкова щедро бе надарен ГУНДИ, или пък с изключително развити определени качества като: бързина, финт, и пр., позволяващ му сам да се нагърби с решаването на тежка задача дори и при най-сложната игрова ситуация и да "реши мача". За мен Аспарухов израсна като футболен колос в отбора на Ботев Пловдив. Разбира се, по силата на това, че трябваше да отбие войнишката си служба, той се раздели с Левски. В Ботев пристигна вече "оформен" и с големите си заложби, но истинското си израстване получи в Ботев.

Стадион "23 август" сякаш се разтърсва. Получаваме гол! След грешка в защитата колегата на Гунди с номер 9, националът Войня, изравнява. Бай Георги сдъвква цигарата!

След почивката всичко ще се повтори. Отново по-дабра игра и натиск от страна на ботевци и нов гол: 2:1 за нас. И дикторът ще изрече същото име на автора на гола: "Аспарухов", след подаване на Чико, и сега румънската публика ще аплодира ботевци. Малко след това Карушков ще скочи да лови една "лека" висока топка. Тъкмо това ще ми каже след мача той - "лека". В борбата за нея не влиза никой, тъкмо за това той ще я изпусне и отстрани ще я засече лидерът и национален халф Константин - 2:2. Но уникумът на тези изпускания е 5 минути преди края на мача. Стреля се отдалеч. М. Карушков пак е сам и лови. Топката е на височинате на гърдите му. Но как лови, само той си знае, защото тя отскача от прегръдката му и се оплита в мрежата му. А Карушков се хваща за косата и се тръшка на тревата... Губим с 3:2. Вечерта предавам кореспонденцията по радиото... Да си по-добър и да загубиш е наистина тежко, но още по-тежко е, когато ти самият помогнеш да те победи противникът ти. Това направи и младият и ДЕБЮТИРАЩ отбор на Ботев. Младостта надигра за дълго отбора на Стяуа, но и младостта , липсата на международен опит изпусна победата, пък не беше ли и по-добре да запазят силите си за този мача, вместо да надиграват силния отбор на Славия три дена по-рано без Дерменджиев с класическото 3:0. В отбора на Стяуа по това време са фигури като: Завода, Кришан, Татару.

На този мач едни от най-големите подръжници на ботевци бяха футболистите на Дунав 0(Русе). На финала в София те загубиха с 0:3, но днес сякаш играха те, Капитанат им Н. Йорданов предвожда цялата си чета след мача: "Спокойно, момчет, всичко се случва. В България ще ги бием с голям резултат".

Стяуа (Букурещ): Ерамия, Завода, Алмаджану, Иванеску, Ем. Йеней, Кришан, Крейначану, Константин, Войня, Ракши, Татару

Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Харалампиев, Аспарухов, Пешев, Дерменджиев.

Голмайстори: 0:1 Аспарухов (34 мин.); 1:1 Войня (44 мин.); 1:2 Аспарухов (55 мин,); 2:2 Константин (68 мин.); 3:2 Кришан (87 мин.).
Съдия: Б. Неделковски (Югославия)

1/16 финал КНК

19.09.1962г.

Ботев - Стяуа (Букурещ) 5:1

Още в 9 минута отрицателният резултат от мача в Букурещ е заличен. Бившият нападател Виден Апостолов преминава няколко румънци и мощен шут оплита топката в мрежата. Успокоени, канарите поемат сигурно играта в своете ръце и са единственият отбор на терена. С много въодушевление и фантазия в атака и с безпогрешна игра в отбрана е осигурен сигурен тил пред Карушков. Тактическата схема 4-4-2 донася своя плод и ръцете на нападателите на Ботев са развързани, а отличен мач изнася незабравимият Георги Аспарухов. Неуловим в лъжливите движения, безгрешен в дрибъла, той възхищава и с широкия поглед, с всеотдайността в играта, с прицизните и винаги находчиви подавания, с реализаторските си умения. "Златната глава" на нашата деветка три пъти наред изправя публиката на крака: в 14 минута след ъглов удар, в 28 минута от 8 метра и в 39 минута, когато топката буквално се забива под напречната греда. Второто полувреме е една формалност и в 51 минута Татару намалява за 4:1. В 56 минута Дерменджиев бележи за 5:1

Ботев: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Попов, Дерменджиев, Аспарухов, Харалампиев, Сотиров

Стяуа (Букурещ): Еремия, Завода, Кожохару, Стайку, Йеней, Кришан, Ракши, Константин, Войня, Иванеску, Татару.

Съдия: Цуварас (Гърция)

И след този мач, и при последвалото гостуване в Румъния 5 години по-късно и румънското радио, и румънската телевизия ще предават срещата с Рапид (Букурещ). Пловдивските момчета ще си извоюват това не само със званието "шампион на България", но и с успеха си срещу един от най-добрите отбори в северната ни съседка с доста национални състезатели в състава си.

[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:31

Ботев - Херта

Двубоите между Ботев Пловдив (тогава Тракия) и Херта Берлин е от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1978/1979 г. Отборът на Херта Берлин, завоювайки третото място в Бундеслигата придобива право да участва в турнира за купата на УЕФА. В състава на Херта блестят имената на националите на Германия Ерих Беер, Норберт Нигбур, Уве Климанл новоизгряващите звези Фьорстер и Юрген Милевски, който е младежки национал на Германия, и датските националик Расмусен и Айгембек. За съжаление младият и многообещаващ състав на Ботев преди началото на сезона е напуснат от доста опитни и рутинирани играчи като легендата Динко Дерменджиев, Антон Милков - един от най-добрите нападатели в шампионата на България, които във всяка среща срещу тогавашния Левски - Спартак бележи кога по един - кога по хетрик. Неслучайно, за да го приемат във Висшата школа на МВР в Симеоново, му е наложено да играе в отбора на Минестерството на Вътрешните работи, а в ариегарда отборът е напуснат от преминалия в ЦСКА опитен защитник Ангел Калбуров. Обезкървяването на отбора се допълва и от преминаването на нападателя Пет. Костадинов в Локомотив (Пд). Отгоре на всичко тогавашният старши - треньор Ив. Манолов преди първата среща в Берлин не може да разчита и на Георги Славков.

1/32 финал УЕФА
13.09.1978 г.

Херта - Ботев 0:0

Херта: Нигбур, Сцитак, Брюй, Климан, Вайнер, Нюсинг, Блехшмидт (Милевски), Беер, Граница, Герсдорф, Айгембек.
Ботев: Вичев, Гаръбски, Маринов, Кунчев, Босаков, Хорозов (Тодоров), Костадинов, Зехтински, Танев, Иванов, Аргиров.

Ботев е първият и единствен български отбор (б.р. материала е писан 2004г.), който в първата среща на германска земя между германски и български отбори завършва равен (0:0). Ето как протича първата среща:

Още в четвъртата минута Костадинов се озовава сам срещу вратаря, но пропуска. Головите положения се редуват и пред двете врати, като в 12 минута бащата на сегашната звезда на Левски Георги Иванов ( Ал. Иванов) проиграва още една възможност пред вратата на Нигбур. Отлична тактика за мача възприема треньорът Ив. Манолов, който е с перфектни изкуствени засади неутрализира бързите нападатели на домакините. Целият отбор играе доста мобилизирано и води успешна борба за всяка топка, като не отстъпва и по майсторство, и по диктуване на играта. Перфектен тактически ход е и надиграването между Коста Танев и водещата фигура на Херта Ерих Беер, спечелено по категоричен начин от Танев. Съпричастни към отличния двубой между двата състава са и английските съдии. Но с безспорна заслуга резултатът да остане само 0:0 са двамата вратари Димитър Вичев и Нигбур.

1/32 финал УЕФА
27.09.1978 г.

Ботев - Херта 1:2

Впечатлен от силната игра на "канарчетата" в първата среща, старши треньорът на Херта предприема обстойно разузнаване на съперника си в дербито между отборите на Ботев и Левски, играно в Пловдив. За жалост, както и в много други шампионатни срещи, преди двубоите си в Евротурнирите отборът на Ботев отупва с 2:0 своя съперник и нищо от блясъка на отбора не остава скрито от треньора Куньо Кльотцер.

Ботев: Пейчев, Гаръбски, Маринов, Кунчев, (85 -В. Делев), Хорозов, Танев (46 - Зехтински), Костадинов, Славков, Манолов, Иванов, Аргиров.
Херта: Нигбур, Сцитак, Брюк, Климан (46 - Фьорстер), Вайнер, Расмусен, Зитка, Блекшмит, Граница (80 - Нюсинг), Герсдорф, Милевски

Голмайстори: 0:2 Граница (32 и 41 минута); 1:2 Митко Аргиров (49 минута).
Съдия: Бауман (Швейцария); стадион "9 септември" - 33 000 зрители.

За съжаление отново старши треньорът Иван Манолов има да решава кадрови проблеми. Контузията на Босаков, състезателните права на сина му Кр. Манолов идват твърде късно от Академик (София) едва ли не като компенсация за преминаването на Антон Милков в Левски и такива, които той си създава, като пускането като титуляр на невъзстановения вратар Кир. Пейчев за сметка на отлично представилия се в първата среща Вичев. Отборът на Херта във втората среща стои доста по-добре на терена за разлика от своите домакини, в чийто отбор наред с неубедителните изяви на вратаря Пейчев и при отсъствието на стълба в отбраната Босаков изпълнявалите досега други фунции млади ботевиски надежди не съумяват да се адаптират на новите си постове. След неубедителна намеса на Пейчев Граница извежда гостите напред. Плътната персонална опека на гостите затормозява домакините и ги кара да грешат, за да дойде 41 минута, когато Герсдорф комбинира с Граница и той довежда резултата до 2:0. През второто полувреме отборът излиза преобразен и в 49 минута Митко Аргиров намалява. След това следват една след други атаки пред вратата на Нигбур, който спасява мощен удар от самата голлиния на Костадинов, а в 57 минута забележителна комбинация извежда Славков на стрелкова позиция, но ударът му среща гредата. За съжаление и при следващите положения, открили се пред Манолов, Зехтински и Костадинов, шансът не е на наша страна. Така младият ни и неопитен отбор открива пътя на германците до полуфинала, където трудно отстъпват на Цървена Звезда след разменени победи с по 2:1 и 0:1.

[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:34

Ботев - Барселона

Изображение

През 1981 жребият в турнира за Купата на Националните купи (КНК) отрежда силният отбор на Барселона за съперник на БПФК. Показателен за класата на Барса в онези години е резултатът в приятелската среща между каталунците и тогавашния световен шампион Аржентина (1978). Мачът завършва с победа 1:0 за "блауграна" след гол на бившата "Златна топка" Алан Симонсен. В състава на треньорското светило Удо Латек, освен обявеният за футболист на година за 1977 датчанин, личат имената на немския национал Бернд Шустер (еврошампион с ФРГ през 1980), аржентинския национал Суврия, испанските национали Алесанко, Херардо, Естебан, Санчес и Виктор. В атаката е звездата на “половин Испания” – централния нападател Кини, станал жертва на лична драма. Той е отвлечен за откуп и седмици е държан в неизвестност от похитители си. За мнозина привърженици на Барса това е една от причините отборът да загуби шампионата тогава. Същата година обаче Барселона печели безапелационно Купата на Краля след 3:1 на финала в Мадрид срещу тима на Спортинг Хихон.
Освен срещу традициите и международните успехи на Барселона, "канарите" се изправят и срещу финансовата мощ на каталунците, демонсрирана с отмъкването на испанския национален защитник от Лас Палмас – Херардо. За селекция преди сезона са дадени 3 500 000 долара за вратаря Урути от Еспаньол и нападателя Моран от Бетис, за треньор пък е привлечен Удо Латек от Борусия (Мьонхенглабдах). Немецът е привлечен с годишно заплащане два пъти по-голямо заплатата му в Бундеслигата. Единствената несполука на трансферния пазар Барселона претърпява при опита си да привлече двукратния носител на "Златната топка" за 1980 и 1981 Карл-Хайнц Румениге. Звездата на Байерн, въпреки предложените 4 милионна долара, отказва да се прехвърли в испанския гранд. Именно срещу този гранд на световният футбол се изправя Ботев Пловдив на 15 септември 1981 година. На наскоро ремонтирания за Световното`82 стадион "Ноу Камп"“ двата отбора излизат със следните състави.

БАРСЕЛОНА:
1.Артола, 2.Херардо (82-Мигели), 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Алън Симонсен, 8.Бернд Шустер, 9.Кини, 10.Естеа (65-Моран), 11.Естебан.

БПФК:
1.Вичев, 2.Пики Юруков, 3.Наско Маринов, 4.Блангев, 5.Митко Младенов, 6.Коста Танев (77-Петър Димитров), 7.Коце Костадинов, 8.Жоро Славков, 9.Краси Манолов, 10.Зехтински (85-Хорозов), 11.Мери Бакалов.

Голове: 1:0 Кини (26), 2:0 Симонсен (28 ), 3:0 Шустер (38 ), 4:0 Симонсен (78-дузпа), 4:1 Славков (83).
Съдия – Хоуп (Шотландия);
Ноу Камп – 30 300 зрители.

Играта на Ботев е оценена високо от специалистите и запалянковците, въпреки загубата с 1:4. Барселонският вестник "Спорт" дава следната оценка на своя вратаря в мача: "Спаси три гола и игра много добре". За малцината българи, присъствали на срещата, спасените от вратаря Артола чисти голови положения са пет. В Барселона "канарчетата" имат повече възможности за гол отколкото обикновенно създава като гости в българското първенство. Самият мач започва доста обнадеждаващо за пловдивчани. Със самочувствие, въпреки голямото име на противника, и със спокойно разиграване на топката те неутрализират традиционния домакински натиск. Две бързи контраатаки стряскат каталунците и в 12-та минута Краси Манолов с хубав далечен пас извежда Бенкса Славков в удобна позиция, но вратаря спасява шута на нашия нападател. Малко по-късно мощен пробив на Костадинов елиминира защитата и вратаря, но Манолов улучва гредата вместо опразнената врата!!! Стреснати от силната игра на българите, испанците се вдигат на щурм и с изключителна подвижност, съчетана с непрекъснна смяна на местата между Симонсен, Виктор и Естеа успяват да разбият “жълточерната” отбрана. Румен Юруков-Пики увисва срещу дублиращите се крила Естебан и Естеа, централните защитници Наско Маринов и Митко Младенов губят синхрона помежду си и опитните майстори Кини, Шустер и Симонсен решават всичко в своя полза за 15 минути. Играта на Шустер в това първо полувреме е оприличена от специалистите като "еталон за утрешния ден" – бърза обработка на топката, мигновена реакция и ориентировка, уникално прецизни пасове. В онзи мач се отличава над всички още един футболен майстор датчанина Алан Симонсен.
През втората част футболистите ни се отърсват от натрапчивата мисъл за очертаващ се разгром и играят напълно равностойно като показват хубава и зрелищна игра. Едва в края на мача нашата "Златана обувка" Славков успява да запише името си редом до големите "пикадори" на Барселона Симонсен, Кини и Шустер "в ноща на голмайсторите", както я нарича вестник "Спорт" (Барселона).

Реваншът се играе на 30 септември 1981 г. пред рекорден брой зрители на “Голямата къща”:

БПФК: 1.Кирил Пейчев, 2.Пики Юруков, 3.Младенов, 4.Блангев, 5.Хорозов, 6.Коста Танев, 7.Коце Костадинов, 8.Славков, 9.Краси Манолов (78-Трифон Пачев), 10.Зехтински (71-Митко Аргиров), 11.Мери Бакалов.
БАРСЕЛОНА: 1.Артола, 2.Рамос, 3.Олмо, 4.Маноло, 5.Алесанко, 6.Виктор, 7.Симонсен, 8.Шустер, 9.Кини, 10.Естеа, 11.Естебан (67 – Санчес).

ГОЛМАЙСТОР: 1:0 – Славков (35).

Съдия – Шотерс (Белгия)
Жълти картони: Костадинов, Юруков, Блангев (БПФК), Виктор (Барса)

Младият отбор на Ботев Пловдив (Пики Юруков, Митко Младенов и Мери Бакалов нямат навършени 20 години, Коце Костадинов и Славков са на по 21) е на път да направи невъзможното срещу Барселона. При резултат 1:0 (майсторско изпълнение на Славков от пряк свободен удар) реферът Шотерс отменя редовен гол на Костадинов в 40-тата минута. Малко преди това е подминато нарушение срещу Коце в наказателното поле. С малки промени в двата състава от първия мач отборите на Ботев и Барса изнасят отново зрелищен двубой. На вратата Пейчев е заел мястото на Вичев, а със Славчо Хорозов пловдивската защита е по-спокойна и сигурна. Новото име в състава на Барселона е Рамос, който заедно сьс съотборниците си не успяват в този мач да се противопоставят на развихрилите се "канари". Футболистите от ариегарда Хорозов, Блангев и Юруков осигуряват надежден тил, а силната игра на Коста Танев (заедно със Славков най-добрия на терена) и останалите от халфовата линия развенчават световните звезди Шустер и Симонсен. Удо Латек, явно респектиран от майсторството на Славков и компания, е насочил усилията на своите възпитаници към внимателна защитна игра. За неутрализиране на атаките на "Plovdiv" са възложени дефанзивни функции на офанзивния халф Виктор, персонално пазещ Славков. С поредица от ъглови удари испанците са натикани в пенала пред тяхната врата. В този момент от мача на два пъти не се намира никой да засече топката в опразнената мрежа.
След почивката Барселона не променя своята игра изпъстрена с доста нарушения и бавене на играта. Едва в края на мача испанците се опитват да позакрепят реномето си на голям отбор, но плахите им опити завършват с неуспех. В крайна сметка фаворитът от Каталуня продължава напред в турнира. За младият отбор на Ботев Пловдив (АФД Тракия по това време) остава гордостта от достойното представяне срещу един от най-мощните клубове в Европа.
В следващия кръг Барса елеминира състава на Дукла Прага (чешкия вариант на ЦСКА) след 4:0 и 0:1 в двете срещи, а в последствие печели и турнира. Финалът за КНК е на 12 май 1982 в Барселона между отборите на Барса и Стандард Лиеж, завършил с победа за каталунците с 2:1.



Митко Аргиров, Коста Танев и Славчо Хорозов пред вратата на Барса:

http://img206.imageshack.us/img206/5189 ... rca7rw.jpg


"дузпата" срещу Костадинов, която съдията подмина:

http://img236.imageshack.us/img236/305/ ... na13wu.gif

http://img20.imageshack.us/img20/8181/b ... na28cs.gif

http://img526.imageshack.us/img526/8999 ... na40fe.gif

http://img20.imageshack.us/img20/5787/b ... na67nf.gif

http://img526.imageshack.us/img526/9993 ... na76sq.gif

http://img526.imageshack.us/img526/8420 ... na80ka.gif

Преди първия мач в Барселона екип от местна телевизия и журналисти от испански списания и вестници пристигат в България специално заради Славков. По онова време той е носител на "Златната обувка" за голмайстор на Европа и предизвиква голям интерес на Запад. Години по-късно Бенкса споделя: "Тогава за пръв път осъзнах какво е да си звезда. Те дойдоха да ме гледат в Петрич, бихме ги с мой гол и след мача направихме интервюта, снимаха ме в Пловдив със "Златната обувка". Когато отидох с отбора за първия мач в Барселона ми подариха вестници и списания в които имаше мои снимки и статии за мен. Подобно отношение на уважение и почит към таланта бях преживял преди това само при награждаването ми от "Франс Футбол" в Париж.

http://img220.imageshack.us/img220/8051 ... ini6ol.jpg

http://botev1912.com/pictures/12.03.200 ... A41122.jpg

http://img367.imageshack.us/img367/2452 ... 010dn2.jpg

http://img219.imageshack.us/img219/9417 ... 001gp7.jpg

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:35

Ботев - Байерн

През сезон 1984/85г. съперникът на Ботев в 1/8 финалните срещи от турнира за КНК е известният отбор на Байерн Мюнхен, в чиято клубна витрина са отличият като Купата на Шампионите (1974, 1975, 1976г.). В редиците на най-титулувания отбор на тоговашна ФРГ са белгийският национал Жан Мари Пфаф (европейски виценшампион за 1980г.), датскията национал Сьорен Лерби, немският национал Дремлер (световен вицешампион 1982г.), световните вицешампиони с ФРГ за 1986г. Дитер Хьонес и Едер, Световните шампиони за 1990г. Лотар Матеус и Клаус Аугенталер. На кормилото на баварците е Удо Латек, многократно завоювал купи в европейските турнири с отборите на Борусия (Мюнхенгладбах) и Барселона.

1/8 финал КНК
24.10.1984 г.

Байерн (Мюнхен) - Ботев 4:1

Байерн: Пфаф, Мартин (65 - Д. Хьонес), Вилмер (Дел Хайе), Едер, Аугенталер, Лерби, Кьогъл, Дюрнбергер, М. Румениге, Дремлер, Волфарт

Ботев: Вичев, Раков, Младенов (Костадинов), Блангев, Хорозов, Бакалов, Симов, Георгиев, Стойнов, Зехтински, Пашев

Голмайстори: 1:0 Д. Младенов (9 - авт.), 2:0 Волфарт (20), 2:1 Г. Георгиев (40), 3:1 М. Румениге (75), 4:1 Волфарт (78)

Съдия: Л. Сьоренсен (Дания); Мюнхен, Олимпийски стадион - 20000 зрители.

Мачът започва доста смущаващо за канарчетата с автогола на Митко Младенов и с гола на Волфарт (20). Второто полувреме е доста динамично и с голови опасности пред двете врати, като Вичев вади три стопроцентови гола, а пловдивчани организират няколко перфектни контри, при които феновете на Байерн изтръпват. През второто полувреме за три минути Байерн взема добра преднина преди реванша в Пловдив.

1/8 финал КНК
07.11.1984 г.

Ботев - Байерн 2:0

Ботев: Вичев, Динев, Раков, Блангев, Хорозов (Младенов), Симов, Пачев (Бакалов), Георгиев, Костадинов, Зехтински, Пашев.

Байерн: Пфаф, Дремлер, Вилмер, Едер, Аугенталер, Лерби, Дюрнебергер, Нахтвай, М. Румениге (Хьонес), Мати, Волфарт

Голмайстори: 1:0 Ат. Пашев, 2:0 К. Костадинов (51 - дузпа)
Съдия: П. Казарин (Италия); стадион "9 септември" - 40 000 зрители.

Преди мача канарчетата са събрани на лагер цяла седмица и се надъхват един друг, като най-голям оптимист Коце Костадинов, който отсича, че ще ги бием с 3:0. Улиците на Пловдив са пълни с привърженици на канарчетата и разстоянието от Новотела до стадиона го взимат с доста закъснение. Пред 40000 зрители и поне наполовина от тях пред стадиона в борба за закупуването на скъпоценния билет пловдивчани изнасят най-силната и организирана игра от български отбор в турнирите на УЕФА. Атаките и опасностите се редуват пред Пфаф, а нападателите проиграват създалите се многобройни положения за гол. В 10-ата минута главният арбитър зачита редовен гол на Пашев, но страничният вижда засада и голът е отменен. В 38-ата минута след освободен коридор от Зехтински, Ат. Пашев след серия от финтове бележи за 1:0. След смяната на М. Румениге с Д. Хьонес, Пашев прави двойно със Зехтински и се подиграва с трима бранители на баварците, последнията от които го фаулира за дузпа и резултатът става 2:0. Атаките и след този гол не спират, но пропуските следват един след друг, като последният на Пашев е решаващ: той преминава през няколко защитницим нахлува в полето на противника, стреля от малък ъгъл, но топката среща гредата, разхожда се по голлинията и Дюрнбергер я изчиства. Пашев има и друга алтернатива - да подаде на свой съиграч, но за съжаление се обърква, че германските бранители покриват неговите съиграчи и решава да стреля. Удоволствие е да се наблюдава играта на целия отбор, но над всички изпъква Петър Зехтински. Той няма и една грешка в този мач и раздава топката като вълшебник на съиграчите си. Неслучайно след края на капитанът на Байерн Клаус Аугенталер сваля капитанската лента от ръката си и му я поднася. Виждайки, че са отървали кожата благодарение на вратаря Пфаф и на късмета, Удо Латек наказва всички свои играчи с допалнителна тренировка непосредствено след мача. На най-добрия вратаря Пфаф, според легендата Лев Яшин, дава подарената му бутилка шампанско от българските журналисти за добре свършената работа.

Ули Хьонес: "Трябва да благодарим на нашия врата Пфаф, който ни спаси, а противниците ни имаха толкова положения да ни победят. Хареса ми вашия играч N11."

П. Казарин: "Не трябва да давам оценки, но Ботев е много добър и коректен отбор"

В следващият кръг Байерн побеждава и в двата мача силно представящия се по това време отбор на Рома (финалист за КЕШ през 1984г.). Единствената друга загуба на Байерн с два гола е при отпадането от Евертън на полуфинала след 0:0 и 1:3.

[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]

Двата цитата по-долу са от книгата "Футболни гости" (1987) на Георги Бойчев . Малко инфо за Сьорен Лерби и Удо Латек, всичко свързано с мача Ботев - Байерн.

"През двата дни, в които Байерн (Мюнхен) гостува в Пловдив за мача-реванш срещу Тракия от турнира на носителите на купи, имах възможност да наблюдавам от близо датчанина Сьорен Лерби. Той единствен изглеждаше неспокоен и сякаш малко притеснен, за разлика от колегите му, които бяха твърде самонадеяни и безцеремонни. Няколко пъти Лерби искаше телефонна връзка с жена си в Мюнхен и тъй като телефонните автомати във фоайето на хотела са открити, съвсем случайно долових, че разговарят за предстоящия мач. Жена му, която между другото може да му бъде и майка, тъй като е 20 години по-възрастна от него, явно го успокояваше с факта, че Байерн води от първия мач с 4:1, защото Лерби няколко пъти повтори: "Вярно, водим солидно, но момчетата ми изглеждат прекалено уверени в крайния успех и това ме плаши". Трябва да призная, че неговите думи ме изненадаха, а сигурно биха изненадали всички, които имаха някакво отношение към предстоящия мач. Настроението на Лерби - аса на мюнхенския отбор, тогава ми се стори твърде необяснимо, тъй като и най-големите оптимисти не допускаха, че Байерн може да бъде отстранен. Едва на другия ден, когато Тракия надигра убедително своя съперник и само един гол не й достигна за сензационното елиминиране на мюнхенци, разбрах изключителната професионална прозорливост, която беше проявил датчанинът. Тогава ми стана ясно и защо така страстно говори срещу подценяването на противника в разговора, който проведохме преди мача: "Да подценяваш съперника си означава да не го уважаваш. Това е недостойно. То означава, че не уважаваш самия себи си , както и работата, която вършиш..."


"Колегата от западногерманската телевизия, пристигнал в Пловдив за мача-реванш между Тракия и Байерн от турнира на КНК, ми показа една статистика, според която Удо Латек е най-успешния треньор във ФРГ. Той е единствения треньор в Европа, печелил със свойте отбори и трите клубни купи на континента - КЕШ с отбора на Байерн, КНК с Барселона и Купата на УЕФА с Борусия (Мюнхнегладбах). Латек е мълчелив и затворен човек с каменно изражение на лицето, което не се променя при никакви обстоятелства. Вежливо, но категорично той отклони моята молба за интервю, като каза, че преди мач не прави никакви изявления пред журналист. Мачът мина. Тракия игра силно, победи с 2:0 и само един гол не стигна, за да бъде отстранен прочутия мюнхненски отбор. Сред срещата Латек наказа своите възпитаници да вдигат тежки съндъци с багаж и да правят спринтове в коридора на съблекалнята. Самият той стоеше отстрани и съсредоточено гледаше в една точка. Изглеждаше тъжен и замислен. Обстановката не беше много окуражителна, но не трябваше да пропускам последния си шанс за разговор с този голям специалист. Приближихме се към него с преводача Николай Спасов, пададохме му ботилка шампанско и го поздравихме с класирането за следващия кръг на турнира. Той се усмихна горчиво, извика вратаря Пфаф, който единствен от Байерн игра блестящо, и му подаде бутилката с думите: "Само Жан-Мари има право днес да пие шампанско. Той ни спаси от истинска катастрофа, а мен - от евентуално уволнение..." После, забелязвайки удивлението, с което гледахме как звезди като Лерби, Михаил Румениге, Дитер Хьонес и други изпълняват физическите упражнения, поясни: "Останалите не се умориха никак с играта, и не заслужиха заплатите си. Тъй като все пак продължаваме напред в турнира, няма да ги лешавам от парите им, но им давам възможност да си ги заслужат, като изразходят необходимата физическа енергия."

http://img140.imageshack.us/img140/4020 ... rn19sx.gif

http://img154.imageshack.us/img154/3593 ... rn25qm.gif

http://img140.imageshack.us/img140/1415 ... rn32hp.gif

http://img154.imageshack.us/img154/8774 ... rn47vc.gif

http://img67.imageshack.us/img67/2393/b ... rn50yf.gif

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:36

Ботев - ИФК Гьотеборг

Изображение

През сезон 1985/1986 Ботев Пловдив по служебен път, а не по право, взима участие в турнира за Купата на европейските шампиони. Това се налага поради наказанията наложени от българската федерация на тогавашния шампион и вицешампион на страната, съответно Левски София и ЦСКА. „Канарчетата” получават квотата за участие в най-престижния европейски клубен турнир като третия по сила отбор в България за изминалия шампионат`1985.

Жребият отрежда за съперник на 1/16-финала гранда на шведския футбол ИФК Гьотеборг, който в периода 1982 – 1987 печели на два пъти Купата на УЕФА.
При първия си успех през 1982 г. „синьо-белите” последователно преодоляват без загуба – на четвъртфинала Валенсия (2:0 и 2:2), на полуфинала Кайзерслаутерн (2:1 и1:1) и на финала Хамбургер ШФ (1:0 и 3:0). Треньор на отбора тогава е известния Свен-Йоран Ериксон (ръководил в последствие Бенфика, Рома, Лацио, Англия), а съставът е Томас Вернерсон, Кони Карлсон, Глен Хисен, Джери Карлсон, Глен Стрьомберг, Рубен Свенсон, Торд Холмгрен, Томи Холмгрен, Хекан Станберг, Глен Шилер, Торбьорн Нилсон, Стиг Фредриксон, Дан Корнелиусон, Глен Холм, Мартин Холмберг. След напускането на Свен-Йоран Ериксон треньор става Гюндер Бенгсон, който по-късно ще изведе отбора до нова Купа на УЕФА през 1987 год.. Трофеят става притежание след елиминирането на фаворита Интер (на 1/4-финала след 0:0 в Гьотеборг и 1:1 в Милано) и минимален успех във финала срещу Дънди Юнайтед (1:0 в Гьотеборг и 1:1 в Дънди), а съставът е Томас Вернерсон, Стиг Фредриксон, Михаел Андерсон, Торд Холмгрен, Роланд Нилсон, Ленарт Нилсон, Яри Рантанен, Щефан Петерсон, Томи Холмгрен, Петер Ларсон, Ларс Зетерлунд, Магнус Йохансон, Матс-Ола Карлсон, Пер-Едмунд Мордт.


Първи 1/16-финал:

ИФК ГЬОТЕБОРГ – БОТЕВ ПЛОВДИВ 3:2

18.09.1985, стадион „Улеви” – 10000 зрители; рефери – Миглей, Уилямс, Сикес (Англия)
ИФК Гьотеборг: 1.Тобиасон, 2.Торд Холмгрен, 3.Щефан Кюлберг, 4.Петер Ларсон, 5.Фредериксон, 6.Роланд Нилсон, 7.Щефан Петерсон, 8.Робърт Притц (79-Йохансон), 9.Томи Холмгрен (75-Шилер), 10.Джони Екстрьом, 11.Торбьорн Нилсон.
БПФК: 1.Вичев, 2.Пачев,3.Младенов, 4.Хорозов (65-Коста Танев), 5.Запрян Иванов Раков, 6.Марин Бакалов, 7.Костадинов, 8.Васил Симов, 9.Пехливанов, 10.Зехтински (78-Георги Георгиев), 11.Пашев.
Голове: 1:0 Петер Ларсон (13), 1:1 Васил Симов (33), 2:1 Томи Холмгрен (60), 3:1 Торбьорн Нилсон (73), 3:2 Костадинов (90-дузпа).

Според признания на участници в мача (Костадин Костадинов и Марин Бакалов) това е една от най-хубавите срещи на Ботев в Европа. Класата на съперника е безапелационна и в самият двубой се доказва с игра. Ботев Пловдив противопоставя най-доброто с което разполага и е близо до частичен успех. Опитът обаче е на страната на шведите, което спомага те да се възползват и от най-малката пролука в отбраната на „канарчетата” и да водят с два гола четвърт час преди края. И пак според признания на цитираните източници, Гьотеборг пропуска да доведе резултата до разгром в последните минути. Мачът е изключително коректен, без нито един картон, а главния рефер англичанинът Миглей си спечелва симпатиите на нашите с решението си да даде дузпа в последната минута за отбор от Източна Европа. Доста често срещана в онези години, в духа на „студената война”, практика е съдии от Запада да дават рамо на западноевропейски отбори, както и обратното източните рефери да бутат аванта на соцотбори.
Тук е мястото да се уточни, че ползването на субективни източници (преки участници в двубоя и съответно страна в него) се налага поради липсата на каквото и да е била подробна информация за този мач в медиите на социалистическа България. Тогавашната партийно доминирана журналистика целенасочено акцентира вниманието върху участията на казионните ЦСКА и Левски София, за сметка на пренебрежителното отразяване на мачовете на останалите отбори (примерно Спартак Варна с Манчестър Юнайтед, Локомотив София с ПСЖ, Локомотив Пловдив с ПАОК, Пирин с Хамарби, а за Ботев Пловдив примерите са безбройни).
Иначе мачът в Гьотеборг започва с резонния домакински натиск и при една безобидна ситуация резултатът е открит след като Вичев се оставя Ларсон да го изненада с шут от 25 метра. След попадението Ботев Пловдив се хвърля масирано в атака, следват пропуски на Пашев и Костадинов. В 33-та минута брилянтно центриране на Зехтински е засечено с убийствено воле от Васко Симов и вратаря Тобиасон е като препариран – 1:1. През втората част шведите се възползват на два пъти от груби грешки в нашата отбрана и резултатът е покачен на 3:1 чрез звездата на шведския национал Томи Холмгрен и Торбьорн Нилсон. Следва надмощие в жълто и черно, но Костадинов пропуска невероятно положение на празна врата (препъва се преди да шутира), а след него и Пехливанов не успява да се разпише. Хвърлили всички сили напред „канарчетата” оголват тила си и това едва не им коства разгромен изход от двубоя. Шведите с бързи контри достигат с числено превъзходство до вратата на Вичев и само чудесните му намеси ни спасяват. В последната минута на срещата Атанас Пашев е подкосен в наказателното поле на Гьотеборг. От 11-те метра Костадинов с плътен удар в десния ъгъл оставя надежди за реванша в Пловдив.

Реванш:

БОТЕВ ПЛОВДИВ – ИФК ГЬОТЕБОРГ 1:2

2.10.1985, Голямата къща – 33000 зрители; съдии – Дайна, Радуко, Филипо (Швейцария).
БПФК: 1.Вичев, 2.Пачев, 3.Младенов, 4.Бакалов (85-Симеон Батаклиев), 5.Запрян Иванов Раков, 6.Славчо Хорозов (81-Коста Танев), 7.Костадин Костадинов, 8.Васил Симов, 9.Георги Георгиев ,10.Зехтински ,11.Пашев.
ИФК Гьотеборг: 1.Томас Вернерсон, 2.Торд Холмгрен, 3.Рубен Свенсон, 4.Петер Ларсон, 5.Стиг Фредериксон, 6.Роланд Нилсон, 7.Матс Грен (65-Джони Екстрьом), 8.Робърт Притц, 9.Томи Холмгрен (79- Щефан Кюлберг), 10.Щефан Петерсон,11.Торбьорн Нилсон.
Голове: 0:1 Щефан Петерсон (27), 1:1 Костадинов (45-дузпа), 1:2 Торбьорн Нилсон (84).
Жълти картони: Бакалов, Хорозов, Георгиев, Притц.

ИФК Гьотеборг закономерно и заслужено продължава за КЕШ, където в последствие ще достигне и до полуфинал в турнира. Мощно окуражавани от над трийсет хиляди свои привърженици Ботев Пловдив се хвърля дръзко срещу именития си съперник, търсейки бърза развръзка с ранен гол. Още в 9-та минута Коце Костадинов изкача на удобна позиция за голов изстрел, но от седем метра бие на сантиметри над гредата. Следват няколко опасни атаки на „канарчетата” преди Гьотеборг да се съживи и започне методично да налага стила си. Гредата става помощник на Вичев, а по-късно той отразява и поредица от опасности пред вратата си. В онези години отбраната на Ботев Пловдив пробва да прави „игра в линия”, но точно в този мач това създава неприятности. Бъдещата звезда на Аякс Щефан Петерсон финтира на скорост Пачев, измъква се сам срещу Вичев и бележи ефектно за 1:0 за гостите. Ботев се добира до изравняване в края на полувремето след точно изпълнена дузпа от Костадинов. През второто полувреме шведите доминират, но пък най-изгодните положения за гол са български – в 65-та на Пашев и в 70-та на Георгиев. Физически обаче „канарчетата” отпадат при непрестанните твърди единоборства с коравия противник и губят мача. Шест минути преди края точен е Торбьорн Нилсон.
Отзиви след двубоя:
Иван Глухчев: „Наша стара слабост е да получаваме голове след грешки при контраатака на противника. Моите играчи се подведоха по играта на физически яките шведи, които разчитат преди всичко на силови единоборства. Също така не се съобразиха и със забележките ми да не играят с високи центрирания”.
Гюндер Бенгсон: „Играхме разумно! През второто полувреме обаче шансът ни помогна, когато Пловдив бе във възход. Българите са един много добре подготвен технически отбор с двама много опасни нападатели Пашев и Костадинов, и един отличен халф Зехтински. И съм щастлив, че успяхме да отстраним такъв силен съперник. Благодаря на Пловдив за коректната игра и за гостоприемното отношение”.

В турнира за КЕШ отборът на ИФК Гьотеборг достига до полуфинал след като преодолява на 1/8-финал Фенербахче (4:0 и 1:2), на 1/4-финал Абърдийн (0:0 и 2:2). На полуфинала шведите отстъпват драматично от Барселона след продължения и дузпи – 3:0 в Швеция, 0:3 на реванша в Испания и 4:5 при дузпите.

http://img391.imageshack.us/img391/9818 ... org1dw.jpg

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:37

Ботев - Цървена Звезда

В турнира за Купата на УЕФА през сезон 1987/88 г. съперник на БПФК е силният отбор на Цървена Звезда. В тогавашния състав на звездашите са редица футболисти, които по-късно през 1991 ще спечелят КЕШ – вратарят Стеван Стоянович, защитниците Рафик Шабанаджович и Марович, халфовете Драгиша Бинич и Робърт Просинечки. Освен тях в отбора по същото време играят звездите на югославския национал Драган Стойкович-Пикси, Митар Мъркела, Боро Цветкович и Милко Джуровски.

Първа 1/32-финална среща от турнира на УЕФА в гр. Белград.

Цървена Звезда - Ботев 3:0

Звезда: 1. Стоянович, 2.Кърджевич, 3.Марович, 4.Шабанаджович, 5.Милоевич, 6.Радованович, 7. Бинич, 8. Просинечки, 9.Цветкович, 10.Стойкович, 11.Джуровски .
БПФК: 1. Милан Каратанчев, 2.Трифон Пачев, 3.Славчо Хорозов, 4.Благой Блангев (74 – Иван Кочев), 5.Запрян Раков, 6.Марин Бакалов, 7. Тодор Зайцев (76 – Борис Хвойнев), 8.Георги Георгиев, 9.Ивайло Стойнов, 10.Петър Зехтински, 11.Атанас Пашев.

Голове: 1:0 Радованович (57); 2:0 Шабанаджович (60); 3:0 Цветкович (71).
Рефер: Петреску (Румъния); стадион “Цървена звезда” – 35 000 зрители.
Жълт картон: Радованович.

Първото полувреме е доста слабо откъм футболни достойнства, но картината през второто част е по-различна. “Звездашите” са амбицирани след загубата си в югославското първенство на свой терен от Риека, което не се е случвало в последните десет години. В отбора на Ботев се чувства липсата на продадените в Португалия и Кипър нападатели Костадинов и Пехливанов. В мача се открояват Пикси Стойкович и обявеният за най-добър млад играч на Световното за младежи до 20 г. в Чили и световен шампион оттам Робърт Просинечки. “Канарчетата” имат също свойте шансове. Още във 2-та минута Ивайло Стойнов удря напречната греда, а удари на Стойнов и Георгиев през второто полувреме са спасени с вещина от Стоянович.

=======================================

Втора 1/32-финална среща от турнира на УЕФА в гр.Пловдив.

Ботев - Цървена Звезда 2:2

БПФК: 1.Милан Каратанчев, 2.Иван Кочев, 3.Славчо Хорозов, 4.Благой Блангев (46 – Борис Хвойнев), 5.Запрян Раков, 6.Марин Бакалов, 7.Тодор Зайцев, 8.Георги Георгиев, 9.Ивайло Стойнов, 10.Петър Зехтински, 11.Атанас Пашев.
Звезда: 1.Стоянович, 2.Кърджевич, 3.Марович, 4.Радованович (74 – Комадинич), 5.Милоевич, 6.Кривокапич, 7.Бинич, 8.Шабанаджович, 9.Цветкович, 10.Просинечки, 11.Джуровски .

Голове: 0:1 Джуровски (37); 1:1 Пашев (56 – дузпа); 2:1 Георгиев (66); 2:2 Бинич (81).
Рефер: Германакос (Гърция); Голямата къща – 40 000 зрители.
Жълти картони – Пашев , Бинич , Кривокапич , Комадинич .

Както и в първия мач така и във втория , второто полувреме е доста по качествоно от първото.В герой на мача се превръща вратарят на гостите Стоянович, който спасява и безнадеждни топки. В 64-та минута Наско Пашев пропуска дузпа, а малко по-късно фрапиращ пропуск прави и Тодор Зайцев. Така “канарчетата” не съумяват да запишат победа срещу именития си противник и да възнаградят отличната си игра в този мач.



Тренерите след мача:

Иван Глухчев: “Задачата ни в този мач бе да не допуснем гол и да гоним победата. Голямото напрежение повлия обаче на играчите, а и лошият шанс ни попречи да реализираме толкова чисти голови положения. Показахме добър футбол срещу голям отбор, какъвто е Цървена звезда.”

Велибор Васович: “Игра се джентълменски футбол. Пловдив има добър отбор и силни играчи като Зайцев, Георгиев, Пашев и Запрян Раков.


- от Антон Петров -

http://www.delije-caffe.net/galerija/ga ... zvezda.jpg

http://img210.imageshack.us/img210/4287 ... ne33ck.png

http://img150.imageshack.us/img150/1192 ... ne17op.gif

http://img96.imageshack.us/img96/9194/t ... ne29je.gif

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:39

Ботев - Севиля

Домакините започват мача с огромно желание и резонно постигат контрол над играта. Ботев противодейства със старото си оръжие контраатаката. По думите на пратеника на в.”Меридиан мач”’ Георги Атанасов двубоят на Ботев в Севиля се нарежда редом до сблъсъците Парма – ЦСКА (1:1) и Глазгоу Рейнджърс – Левски София (3:2) като пример за най-качествена продукция на българи на чужд терен за последните пет години. Нито за миг пловдивчани не се придържат към изпитания ориенталски модел, познат в Европа като смес от бетон и нервна и грубост. Още при ответната атака след първия гол на Шукер, Шопов улучва дясната странична греда на Унсуе. Второто попадение на Севиля също не успява да прекърши вдъхновената игра на „канарчетата” и до почивката те пропускат три удачни положения за гол. На три пъти Румен Иванов не успява да преодолее вратаря на домакините. През втората част нашите напълно овладяват центъра и диктуват играта. В тези минути над всички е Видолов и не случайно след мача испанците питат за цената на евентуален негов трансфер. Петнайсет минути преди края на мача вратаря Унсуе с невероятен плонж вади в корнер шут на Луков.

Коментар на в. „Марка” за състава на Ботев Плд:
Васил ВАСИЛЕВ – отличен мач, спаси четири от пет положения, с вина обаче за втория гол на Шукер;
Антон СИВИНОВ – изяви се много добре и опази Кике Естебаран;
Георги ПЕТРОВ – доста уязвим в този мач;
Румен ДИМИТРОВ – с физическата си мощ покрива много зони в полето на Ботев;
Тодор СИМЕОНОВ – за дебютант доста добре!
Петър ШОПОВ – основният подгласник на Видолов в полузащитата;
Георги МАРКОВ – добър биткаджия.
Пламен ЛУКОВ – включи се добре в края на мача .
Румен ИВАНОВ – пропусна да направи кошмарно гостуването на Севиля в Пловдив;
Веселин ГЕРОВ – малко игра за да бъде оценяван;
Анастас ПЕТРОВ – също не е зле за дебютант.
Аян САДЪКОВ – можеше да помогне и повече.
Пламен ПЕТРОВ – малко игра за да бъде оценяван .
Костадин ВИДОЛОВ – голям талант, правеше каквото си иска с топката.

http://img65.imageshack.us/img65/8377/botev1ri0.jpg

http://img141.imageshack.us/img141/1870/botev3vk7.jpg

http://img367.imageshack.us/img367/8459/botev4ym6.jpg

1/32-финална среща за Купата на УЕФА, мач-реванш:

Ботев Пловдив – Севиля 1:1

Голове: 0:1 Мончу (57), 1:1 Румен Иванов (69).
Колежа – 10 000 зрители; рефер: Пиерлуиджи Колина (Италия)
Жълти картони: Сивинов, Пейше, Мончу.
БПФК: 1.Василев /7/, 2.Сивинов /6/, 3.Г.Петров /5/, 4.Шопов /6/, 5.Симеонов /5/, 6.Марков /6/, 7.Р.Иванов /6/ (85 – Цветанов), 8.Ан.Петров /6/ (58 – Пл.Петров /6/), 9.Геров /6/, 10.Садъков /7/, 11.Видолов /8/.
Севиля: 1. Унсуе /8/, 2.Мартагон /7/, 3.Хименес /7/, 4.Прието /7/, 5.Диего /6/, 6.Моасир /7/, 7.Рафа Пас /7/, 8.Маркос /7/ (80 – Ферерас), 9.Шукер /8/ (83 – Мойя), 10.Пейше /7/, 11.Карлос /7/ (46 – Мончу /8/)
(Оценките по 10-балната система са на в.”Меридиан Мач”)


Дните преди мача-реванш са съпътствани от напрежение в жълточерния клуб. Голяма част от привържениците са гневени на ръководството, като основно негодувание предизвикват трансферите в отбора – прокуждането на клубните рожби и заместването им с бездушни наемници, упреквани за срамните шампионатни загуби с 0:3 и 0:1, съответно от ЦСКА и Добруджа (конкретно гневът е насочен към Наско Сираков, Борислав Михайлов, Румен Димитров, Георги Петров, Веско Геров и Аян Садъков). Недоволство предизвиква и фактът, че ръководството използва клуба като параван за постигане на цели извън футбола. В самият дена на мача несъгласни с клубната политика фенове демонстративно хвърлят членските си карти и окичват с шалове огражденията пред ложите на Централната трибуна. Символичния бойкот продължава и по време на самата среща, мнозина остават по кафенетата около Колежа в знак на протест. Едва 10000 зрители, между които и 100-ина гости от Испания наблюдават раванша. Въпреки отчайващия резултат от Севиля нашите се хвърлят в атака от първите минути. Още в 3-та минута Жоро Марков стреля силно от дистанция, но Унсуе с мъка парира, после Видолов пропуска в 23-та и в 30-та минута от фаул. През първото полувреме Георги Марков е натоварен с опазването на севилската звезда Давор Шукер и го обезличава напълно. През втората част обаче Атанас Драмов поема риск и праща Марков в предни позиции. Гостите се възползват от промяната и откриват резултата чрез Мончу още при първата си по-сериозна атака. „Канарчетата” не се предават и успяват бързо да изравнят. След хубав пробив отляво на рожденика Садъков и пас към Геров следва рикошет в крак на испански защитник и Румен Иванов в типичния си стил промушва топката в мрежата. До края Ботев Пловдив е господар на терена и достига до шанса да нанесе първа загуба на Севиля от български отбор (през сезон 82/83 Севиля – Левски София 3:1 и 3:0 в 1/32-финал за УЕФА). В 89-та минута световноизвестният рефера Колина отсъжда дузпа за нарушение на Мартагон срещу Румен Иванов. Един срещу друг застават двамата най-добри в мача вратарят Унсуе и фамозният Видолов. Испанеца печели дуела...

Мнения взети от в. „Марка” след срещата:
Атанас Драмов: „Изпуснахме шанса си и в двата двубоя, ако можехме да бъдем малко по-спокойни и по-точни в атака крайният резултат щеше да е в наша полза!”
Тони Оливейра: „Имахме предимството на двата чисти гола от първия мач, обаче Ботев Пловдив не игра като обречен и ни затрудни максимално. Българите показаха, че са добър отбор и ако бяха вкарали първи гол нещата за моите момчета щяха да се усложнят. В такива турнирни срещи важното е кой пръв ще отбележи”.
Давор Шукер: „Домакините ни надиграха през първото полувреме”.
Мартагон: „През първата част ни беше много трудно с натиска на Ботев. Голът на Мончу се оказа решаващ”.
Диего: „Ботев се наложи в средата на терена и това ни донесе проблеми в защита. Мисля, че имахме голям късмет в този мач. Не очаквах толкова проблеми на реванша”.
Рафа Пас: „Имахме корав съперник, очаквах тежък мач и това се потвърди на терена”.
Хосе-Мария дел Нидо (президент на Севиля): „Преодоляхме отбор, който и в Испания, и в Пловдив показа добра игра и силен потенциал. Успехът ни след двата мача дойде в труден за Севиля момент”.

Очаровани от играта на Видолов испанците вадят оферта от 800 000 долара седмица след мача в Пловдив. Тогавашната звезда на Севиля хърватина Давор Шукер обаче осеутява трансфера и лобира за закупуването на двама свои сънародници за същата сума.

В следващите кръгове в турнира за Купата на УЕФА, сезон 1995/96:
1/16-финал: Севиля – Олимпиакос 1:0 и 1:2
1/8финал: Севиля – Барселона 1:1 и 1:3.

http://img65.imageshack.us/img65/8048/botev2sa9.jpg

http://img65.imageshack.us/img65/6484/botev5kc1.jpg

http://img515.imageshack.us/img515/9606/imgqh8fw1.jpg

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 20 апр 2009 20:40

Ботев - Фенербахче

Двубоите между Ботев Пловдив (тогава Тракия) и Херта Берлин е от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1978/1979 г. Отборът на Херта Берлин, завоювайки третото място в Бундеслигата придобива право да участва в турнира за купата на УЕФА. В състава на Херта блестят имената на националите на Германия Ерих Беер, Норберт Нигбур, Уве Климанл новоизгряващите звези Фьорстер и Юрген Милевски, който е младежки национал на Германия, и датските националик Расмусен и Айгембек. За съжаление младият и многообещаващ състав на Ботев преди началото на сезона е напуснат от доста опитни и рутинирани играчи като легендата Динко Дерменджиев, Антон Милков - един от най-добрите нападатели в шампионата на България, които във всяка среща срещу тогавашния Левски - Спартак бележи кога по един - кога по хетрик. Неслучайно, за да го приемат във Висшата школа на МВР в Симеоново, му е наложено да играе в отбора на Минестерството на Вътрешните работи, а в ариегарда отборът е напуснат от преминалия в ЦСКА опитен защитник Ангел Калбуров. Обезкървяването на отбора се допълва и от преминаването на нападателя Пет. Костадинов в Локомотив (Пд). Отгоре на всичко тогавашният старши - треньор Ив. Манолов преди първата среща в Берлин не може да разчита и на Георги Славков.

1/32 финал УЕФА
13.09.1978 г.

Херта - Ботев 0:0

Херта: Нигбур, Сцитак, Брюй, Климан, Вайнер, Нюсинг, Блехшмидт (Милевски), Беер, Граница, Герсдорф, Айгембек.
Ботев: Вичев, Гаръбски, Маринов, Кунчев, Босаков, Хорозов (Тодоров), Костадинов, Зехтински, Танев, Иванов, Аргиров.

Ботев е първият и единствен български отбор (б.р. материала е писан 2004г.), който в първата среща на германска земя между германски и български отбори завършва равен (0:0). Ето как протича първата среща:

Още в четвъртата минута Костадинов се озовава сам срещу вратаря, но пропуска. Головите положения се редуват и пред двете врати, като в 12 минута бащата на сегашната звезда на Левски Георги Иванов ( Ал. Иванов) проиграва още една възможност пред вратата на Нигбур. Отлична тактика за мача възприема треньорът Ив. Манолов, който е с перфектни изкуствени засади неутрализира бързите нападатели на домакините. Целият отбор играе доста мобилизирано и води успешна борба за всяка топка, като не отстъпва и по майсторство, и по диктуване на играта. Перфектен тактически ход е и надиграването между Коста Танев и водещата фигура на Херта Ерих Беер, спечелено по категоричен начин от Танев. Съпричастни към отличния двубой между двата състава са и английските съдии. Но с безспорна заслуга резултатът да остане само 0:0 са двамата вратари Димитър Вичев и Нигбур.

1/32 финал УЕФА
27.09.1978 г.

Ботев - Херта 1:2

Впечатлен от силната игра на "канарчетата" в първата среща, старши треньорът на Херта предприема обстойно разузнаване на съперника си в дербито между отборите на Ботев и Левски, играно в Пловдив. За жалост, както и в много други шампионатни срещи, преди двубоите си в Евротурнирите отборът на Ботев отупва с 2:0 своя съперник и нищо от блясъка на отбора не остава скрито от треньора Куньо Кльотцер.

Ботев: Пейчев, Гаръбски, Маринов, Кунчев, (85 -В. Делев), Хорозов, Танев (46 - Зехтински), Костадинов, Славков, Манолов, Иванов, Аргиров.
Херта: Нигбур, Сцитак, Брюк, Климан (46 - Фьорстер), Вайнер, Расмусен, Зитка, Блекшмит, Граница (80 - Нюсинг), Герсдорф, Милевски

Голмайстори: 0:2 Граница (32 и 41 минута); 1:2 Митко Аргиров (49 минута).
Съдия: Бауман (Швейцария); стадион "9 септември" - 33 000 зрители.

За съжаление отново старши треньорът Иван Манолов има да решава кадрови проблеми. Контузията на Босаков, състезателните права на сина му Кр. Манолов идват твърде късно от Академик (София) едва ли не като компенсация за преминаването на Антон Милков в Левски и такива, които той си създава, като пускането като титуляр на невъзстановения вратар Кир. Пейчев за сметка на отлично представилия се в първата среща Вичев. Отборът на Херта във втората среща стои доста по-добре на терена за разлика от своите домакини, в чийто отбор наред с неубедителните изяви на вратаря Пейчев и при отсъствието на стълба в отбраната Босаков изпълнявалите досега други фунции млади ботевиски надежди не съумяват да се адаптират на новите си постове. След неубедителна намеса на Пейчев Граница извежда гостите напред. Плътната персонална опека на гостите затормозява домакините и ги кара да грешат, за да дойде 41 минута, когато Герсдорф комбинира с Граница и той довежда резултата до 2:0. През второто полувреме отборът излиза преобразен и в 49 минута Митко Аргиров намалява. След това следват една след други атаки пред вратата на Нигбур, който спасява мощен удар от самата голлиния на Костадинов, а в 57 минута забележителна комбинация извежда Славков на стрелкова позиция, но ударът му среща гредата. За съжаление и при следващите положения, открили се пред Манолов, Зехтински и Костадинов, шансът не е на наша страна. Така младият ни и неопитен отбор открива пътя на германците до полуфинала, където трудно отстъпват на Цървена Звезда след разменени победи с по 2:1 и 0:1.

[Материала е взет от книгата "Ботев Пловдив в Евротурнирите" издадена през 2004г. с автор Антон Петров]

Модератор Ботев

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Модератор Ботев » 10 авг 2009 11:13

Любопитни факти

1."Ботев" е първият български отбор,който участва в турнира на КНК като носител,и третият ни поред представител в евротурнирите.

2. 19.09.1962 г. "Ботев" - "Стяуа" (Букурещ):5-1 - Първа българска победа в КНК.В тази среща е отбелязан и вторият хеттрик на български футболист в евротурнирите.

3. 24.10.1962 г. "Шамроук Роувърс" - "Ботев":0-4.Първа българска победа в евротурнирите с 4 чисти гола и то като гост.

4. 27.02.1963 г. "Ботев"-"Атлетико" (Мадрид):1-1. Постигнати са две постижения,които до този момент не са се случвали:
а) първият български отбор,който е четвъртфиналист с изиграни 5 срещи
б) за първи път български отбор в евротурнирите има изиграни 4 срещи(поредни) без загуба.

5. 18.08.1968г. "Ботев"-"Реал Сарагоса":3-1.Първа българска победа в евротурнирите над испански отбор с 2 гола разлика.

6. 13.09.1978 г. "Херта" (ФРГ) - "Ботев":0-0.Първа точка за български отбор на чужд терен срещу отбор от бившата ФРГ.

7. 7.11.1984 г. "Ботев"-"Байерн" (Мюнхен):2-0. "Ботев" е единственият български отбор,който е най-близко до отстраняването на баварския колос.

8. 22.08.1995 г. "Динамо" (Тбилиси) - "Ботев":0-1. Първа победа за български тим като гост на отбор от бившия СССР.

Потребителски аватар
Stealth
Мнения: 204
Регистриран на: 04 яну 2012 13:54
Контакти:

Re: История на Ботев (Пловдив)

Мнениеот Stealth » 05 фев 2012 21:25

В навечерието на вековния юбилей на футболен клуб „Ботев“ Пловдив отправяме поглед назад към онези далечни времена, когато футболната игра е била още непозната и романтична. Времена, в които са се създавали първите футболни, спортни, гимнастически и прочее дружества в България. Тогава липсвали омразата и „войната“ между привържениците, тъй като футболът тепърва прохождал и водещи са били ентусиазмът и желанието на подрастващите да се сдобият с топка, да научат правилата и просто да играят...

Несъмнено споровете, които се водят към момента относно създаването на пловдивския „Ботев“, са очаквани, тъй като имат своята предистория. Вече няколко години привържениците на градския съперник „Локомотив“ приемат и отбелязват 1926 година като дата, от която започва летоброенето на „черно-белия“ клуб. Нещо, което пък „жълто-черните“ фенове отказват да приемат за достоверно и отговарящо на историческата истина. Същевременно е логично и разбираемо симпатизантите на „Славия“ и „Черно море“ да не искат да признаят старшинството на „Ботев“.

Лично аз нямам проблем с това. Познавам Владо и Ангел, главните застъпници на каузата „Спортклуб“, и откровено мога да заявя, че те са дълбоко убедени в правотата си. Дали съм съгласен с всичко, което те твърдят или не, в случая няма никакво значение. Безспорно те са интелигентни и начетени хора, които през годините са положили достатъчно труд и усилия, за да открият тяхната си истина. Факт, достоен за уважение. В крайна сметка всеки има право да се самоопредели какъв е и откъде идва.

И докато „черно-белият“ казус е още пресен и е логично да бъде оспорван, най-малкото, защото прекроява по определен начин футболната история, то подлагането на съмнения годината на основаване на „Ботев“ е откровена тъпотия! За да бъда разбран правилно и за да не се навлиза в обичайните лакърдии „къде ви е документът за създаване“, „с кого сте играли през първите пет години“ и „защо, докато българите са се били във войната, вие сте си правили клуб“, ще „дам думата“, макар и задочно, на един от основателите на клуба, който същевременно е бил и нападател в първия отбор на „Ботев“!

За всеки истински пловдивчанин името на Никола Алваджиев значи много. Авторът на уникалните „Пловдивска хроника“, наричана още „Пловдивската библия“, „В сенките на древния Пловдив“ и „Старинни черкви в Пловдив“, отдал целия си живот в името на Пловдив, бил също така и един от основателите на футболен клуб „Ботев“.

Ето какво пише в своята „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев относно създаването и първите стъпки на „Ботев“ Пловдив:

„В 1911 година бе започнало да се говори из града за някаква нова игра „футбал“, или както я наричаха „ритни топка“, която възпитаниците на френския колеж „Св. Августин“ вече играели. Ходехме да ги гледаме. Стояхме с часове захласнати, не откъсвахме очи от играчите. Как потрепваха детските ни сърца, когато топката по някаква случайност излизаше от чертата на игрището и попаднеше между нас! Онзи, който я улавяше, я отнасяше внимателно, боязливо, сякаш свещенодействуваше пред някакъв идол, и със страхопочитание я подаваше на някой от играчите. И някак неусетно у нас, хлапаците, се зароди горещото желание да започнем да играем и ние. В махалата закипя – разговори, предложения, копнежи, отчаяние, надежди. Най-после взехме решение да основем дружество, да съберем пари и си купим вътрешна топка (плондер). Външна вече имахме. Уши ни я един обущар безплатно, за хаир (Стефото, така се казваше той).

В началото на месец март 1912г. групичката от двадесетина момчета, живущи предимно откъм северната страна на Бунарджика, ул. „Изворна“ (днес ул. „Ген. Д. Николаев“), в Орта мезар, в Мараша, сложихме основите на първото футболно дружество „Ботев“, първо не само в Пловдив, но в България. Състави се учредителен протокол, избра се настоятелство с председател Стоян Пухтев, подпредседател Ненко Пенелов, секретар Петър Делев, домакин Теню Русев, членове Никола Алваджиев, Димо Сидеров и Асен Мерджанов. В скоро време домакинът започна усилено събиране на „членските вноски“ (по няколко стотинки), но все още не можехме да си купим плондер. Намерихме му колая обаче – вмъкнахме в топката един свински мехур, надухме го с уста, защото нямахме помпа и...футболният сезон в Пловдив бе открит!

За игрище ни служеше плацът на 21-и п. полк, дето е днес Зеленчуковата борса. Всичкото си свободно време прекарвахме там, уроците почнаха да понакуцват. Важното бе – идеята! Понеже нямахме противници в лицето на друго дружество, играчите се разделяха на два „тима“ (отбора), за очертания на вратите поставяхме дрехите си, ритахме топката безсистемно, без правила, без съдия. Екипът на играча – дълги панталони, вехтички, бос, друг със скъсани, продънени обуща, които дотогава са седели захвърлени в някое кюше, трети обуваха ботуши, а един, за по-голям салтанат, слагаше...шпори!

Така протекоха първите месеци от живота на спортното дружество „Ботев“. После то започна да се движи по релсите на организираността. Направихме няколко срещи с колежаните, които от сърце ни помагаха, като ни показваха начините на игране и ни записваха някои от правилата. Топка все още нямахме, та грях не грях, откраднахме една от нашите приятели. Те разбраха, но се направиха на слепи. Обичаха ни тези момчета. Па и повечето от тях бяха синове на паралии бащи, та за тях бе лесно да си поръчват топки чак от Франция.

Постепенно се оформи и съставът на тима: вратар Борис Сотиров; бекове: Ненко Пенелов, Димо Сидеров; хафбекове (полузащитници): Сава Савов, Георги Каранешев, Асен Мерджанов и нападатели: Стоян Пухтев, Никола Алваджиев, Петър Делев, Теню Русев, Атанас Минчев. След време дойде при нас за „център“ Вахам Фъндъклиян от Цариград. Бе голям играч, рутиниран, с пълен футболен екип. Как се чудехме и дивихме на тоз екип – блян за всеки от нас!

Така бе основано футболното дружество „Ботев“ в Пловдив.“

Позволих си да цитирам Никола Алваджиев, тъй като отричането на годината на основаване на футболен клуб „Ботев“ е нанасяне на обида както на него, така и на останалите основатели на клуба. Тук, в този кратък, но достатъчно ясен поглед към онези отминали отдавна събития, получаваме категоричен отговор, при това от участник в събитията, на щекотливите днес въпроси. Много по-ясен и неоспорим, отколкото който и да било документ, цитат от преса и т.н. Освен ако някой не се усъмни в думите на Алваджиев, което не вярвам най-малкото пловдивчанин да направи.

В написаното ясно се виждат имената на футболистите от първия отбор на клуба. Ясно е посочено и кои са били първите срещи, както и срещу кого и защо са били проведени. Ясно е посочено, че е изготвен учредителен протокол, както и кои са били в управата на първото избрано настоятелство на клуба.

В допълнение, по повод Балканската война и недопустимото „защо докато българите са се били във войната, вие сте си правили клуб“, ще спомена, че „Ботев“ Пловдив е създаден през месец март на 1912 година, докато Балканската война започва през октомври същата година! Тези намеци са, меко казано, недостойни именно защото поради започването на войната „Ботев“ Пловдив замразява своята дейност, тъй като голяма част от членовете му отиват да се бият в името на България!

„Ботев“ Пловдив е създаден през месец март на 1912 година! И никой протокол, бележка или цитат не могат да променят или подменят този исторически факт. „Жълто-черните“ привърженици могат да бъдат само и единствено горди, че такъв бележит пловдивчанин като Никола Алваджиев е бил сред основателите на клуба, както и че е завещал чрез книгата си историята за първите стъпки на Столетника!

Автор: Стефан Попов

http://www.zaplovdiv.com/content/ItemPr ... temID=1624


Върни се в “Ботев”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 21 госта