Отбелязваме 162 години, от рождението на Хр. Ботев в сряда!

[antonzzzz]

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.



Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!



Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!



Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!



О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!



Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!



Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...



Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!



Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

[1912BOTEV]

Днес е 6 януари! Днес е роден Христо Ботев! Голям гении, още по-голям патриот Едно величие, което и до днес някои се опитват да омаскарят! Но никога не ще успеят! Той е велик и историята го показва! Затова плюя на жалки и дребни душици като Христолов! Но Ботев си е Ботев! Затова никога няма да оставим и отбора си! Едно от малкото неща, заради които се гордея че съм българин е Христо Ботев! ТОЙ НЕ УМИРА!!!

[rumbata]

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те бият
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Ех, ако беше останало нещо от Ботев и другите революционери, едва ли днес България щеше да е толкова нещастна...

[Alternative]

Моята молитва

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...



Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;



не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;



не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;



не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;



не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!



А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!



Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.



Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!



Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

[PLOVDIV PEE 1912]

Феновете съживиха тържествата за Ботев в Пловдив
Феновете съживиха тържествата за Ботев в Пловдив

Снимка: Румяна Бучакова, news4000.bg

06.01.2010 г. 15:29 ч.

Румяна Бучакова - News4000.bg


Феновете на футболен клуб „Ботев” оживиха честването на 162-та годишнина от рождението на поета – революционер в Пловдив. Ентусиастите запяха „Тих бял Дунав”, веднага щом мелодията гръмна в изпълнение на духова музика пред бюста на Христо Ботев в Цар-Симеоновата. За живота на Ботев разказа общественичката Евдокия Емануилова, но словото бе тихо и никой от насъбралите се да почетат годишнината на революционера не чу за какво иде реч. А за Ботев винаги трябва да се говори с плам и жар.

За да отбележат годишнината, рамо до рама бяха губернаторът Иван Тотев и кметът Славчо Атанасов, всички райкметове, лидерите на местните социалисти доц. Илия Баташки и на сините Петър Попов, мнозина от общинските съветници от ГЕРБ, ВМРО и БСП. Депутатите бяха отсрамени единствено от шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

„Ботев винаги е бил необходим на България”, заяви градоначалникът след поклонението.
Оказа се обаче, че общинарите не знаят дали е обявена набирателната сметка за изграждане на паметник на Ботев в района на Братската могила. Предложението на инициативния комитет, оглавен от шефа на университетската болница доц. Божидар Хаджиев и райкмета на „Западен” Здравко Димитров, получи одобрението на ОбС на 17 септември 2009 г. до 31. октомври 2009-а трябваше да бъде определено мястото на монумента като част от цялостната устройствена схема.