Едно от най-големите прегрешения на синия триумвират, управлявал година и половина Ботев – Мъри, Тити и Кривия, е, че посегна на Иван Цветков. Или поне се опита. Тримата левскари не посмяха докрай да влязат в конфликт с Вуйчо Ваньо, защото знаеха, че това означава да обявят война на половин Пловдив. Факт е обаче, че Мъритата бяха готови да бастисат Цветков
Неслучайно в началото на подготовката за този сезон, къде открито, къде не толкова, но и Мъри, и новата му шапка Херо и дума не отваряха за нов договор на нападателя. Добре че някой в клуба се светна и наби шута на левскарското лоби, за да има днес Ботев своя голям и истински лидер. Нищо че е вече на 35, нищо че трудно изкарва цял мач. Не му и трябва, защото е... Иван Цветков.
Когото и да питате днес от младия отбор на Велислав Вуцов, ще ви каже, че има един човек, чиято дума е закон. И на терена, и по време на тренировка. Както е било винаги в Ботев. Този клуб е различен от всички останали в България с това, че в него винаги е играл някой Професор, който раздава дипломите. Така беше и по времето на Костадин Видолов, и преди това на Петър Зехтински, и по-преди това, и винаги от 1912 година насам. И ако днес под тепетата го нямаше Вуйчо Ваньо, на Велислав Вуцов щеше да му е страшно трудно. Да не кажем невъзможно да тръгне по начина, по който движат днес жълто-черните.
Куриозното е, че и бащата на Велислав Вуцов е известен като Вуйчо Ваньо. Някога, когато той беше още таен съветник на Герена, даде акъл да не задържат Цветков в Левски
За което в Пловдив трябва да са му много благодарни. Просто Левски не позна кой Вуйчо Ваньо да задържи. Но това си е проблем на сините. Днес край Бирената такива нямат. И то благодарение на Цветков. Може би при по-подробен статистически анализ на представянето му ще се види, че той е един от петимата най-ефективни футболисти в “А” група за последните 30-ина месеца. Няма как и да е иначе. За двата сезона и нещо в Ботев Цветков вкара голове на почти всички отбори в България. Май само шампионът Лудогорец се е спасявал от гнева му. При това бележи, когато е важно, а не когато двубоят е решен.
Ама бил флегматичен!? Извинявайте, но на 35 години да тича като Чунчуков ли? Димитър Бербатов не е ли същият? Бил флегматичен, бил бавен бил не знам си какво, а Монако е поредното място, където паметник ще му вдигат. В крайна сметка най-точният лакмус за нивото на един играч си остава публиката. Еле пък тази на Ботев. И щом Цветков е единственият състезател на жълто-черните, за когото има специална песен, значи останалото е... мълчание. Нарушават го само чат-пат такива като Станимир Стоилов. Тях обаче много бързо бултрасите ги изтриват от паметта си, защото в нея място има за иванцветковците. Благоевградчанинът беше първият играч на Ботев, съгласил се на силно редуцирана заплата. Не е сигурно, че ако той не го беше направил, останалите играчи щяха с охота да се разделят с половината си трудово възнаграждение. Иван обаче разбра, че моментът е съдбоносен за Ботев. Че един ход решава бъдещето. И го направи този ход, не се изниза като Любо Пенев и кохортата му, не се уплаши като Херо и Мъритата.
Днес Ботев е на второ място в класирането. За мнозина с оглед на проблемите на КТБ това място е сензационно. Зад Ботев са всички, пред него е само ЦСКА на някакви си две точки. Постаментите на този успех са два. Единият е публиката, която нито за миг не изостави отбора си. Тя показа, че обича Ботев, а не победите му. И затова 3000 пловдивчани се вдигнаха да превземат Хасково. Там пък останалото беше работа на Иван Цветков. На другия постамент на днешния Ботев.
http://7sport.net/7sport/fo_1forum/d7263_3.htm
.
