Това, което ни обединява... Ботев ПловдивПреди ни обединяваха успехите на националния отбор по футбол, сега волейболните ни гиганти, тениса и ... една "жълто-черна" магия!Далеч не съм от феновете, които ходят на всеки мач… Даже е много трудно да се нарека фен, като онези, лудите от Ботев Пловдив, които следят развитието на своите любимци минута по минута на всеки стадион, вълнуват се след всяко подаване на топката, крещят докато им прегракне гласа и накрая остават на стадиона поне час след края на всяка среща. А аз се интересувах до толкова, колкото да разбера какъв е резултатът. Освен това съм и жена…, което според някои – обяснява всичко.
За мен Ботев Пловдив е свързан с много красиви детски спомени, защото израснах в непосредствена близост до стадиона. Още като много малки споделяхме еуфорията от всеки футболен мач. Пространството около стадиона се препълваше с хора, а ние се губехме в лабиринтите от паркирани автомобили.
Наблюдавахме играта на големите батковци от „ВИП ложата“ – покрива на високия блок до стадиона, естествено винаги придружавани от нашите бащи, дядовци и приятели.
Ботев беше нещо магично, една емоция и гордост. 3авещание, залепено на стария бюфет на баба – кръгъл стикер в жълто-черно… Разкази за велик отбор, пред който са скланяли глави световни величия като Барселона и Байерн Мюнхен, а българските отбори са се молели загубата им да бъде „с малко“.
Това е Ботев – идея, за хиляди – чиста любов, за мен – красив спомен…
Сега, сега е даже по-хубаво, отколкото съм чувала от разказите на баща ми. От 1995 година Ботев претърпява различни катарзиси, става жертва на алчността на ръководството, стига се до 3 изпадания от "А" група (2001, 2005 и 2009 год.), но винаги е подкрепян от феновете си.
Намира сили да се завърне и отново да покаже защо е велик отбор – с упоритост, много работа и подкрепата на публиката, разбира се.
Вчера мечтата на мнозина се изпълни. Хиляди аплодираха играта на тези момчета, защитаващи Ботевата, пловдивската и българската чест! Емоция, толкова силна, че наелектризира всяка фибра на тялото. Зараза, която се предава по въздуха – като епидемия. Чувство, сравнимо единствено с появата на дете…нали?
Нещо, което не може да се опише с думи… емоция, изказана с безкрай многоточия… наркотик, който лекува…, сила, която обединява, сприятелява и прощава. Това чувствам след вчерашния двубой на моя, на нашия Ботев Пловдив с Щутгарт на бургаската арена "Лазур".
И съм сигурна, че още 15 хиляди са усетили тази емоция. Дано само и Бургас да го е усетил и да се пристрасти към футболната игра, дано!
mediacafe.bg - Силвия Рангелова