Мнениеот Рикелме » 27 апр 2009 21:23
Ботев или Бела, Тулуза или Беверен?
Пон, 2009-04-27 14:02
Неделният мач ЦСКА – Ботев за сетен път ме върна към усещането за първобитната ни футболна среда. Както и очаквах веднага след трудната победа на „червените“ от водопада на глупостта обилно се изсипаха слюнките на неграмотността.
И докато хората, лишени от писмо и четмо, обикновено се разписват с мастилен палец в нашия случай „слепците“ се заявиха чрез мъдрости от рода на „шампионите се мъчат срещу слабак“, „ЦСКА би само с 2:1“, „ ...вместо с еди колко си гола...“ и т.н.
Нямам намерение безкрайно да ограмотявам незрящите, незнаещите и немислещите, така че ще се огранича само с няколко просветителски забележки. Най-напред искам да припомня, че Ботев е една от първите пет запазени марки на българския футбол, която по генетичен импулс се възпроизвежда дори в най-тежките моменти от битието на харизматичния пловдивски клуб. Под знака на великия поет е натрупана предостатъчно историческа и емоционална енергия от велики „жълто-черни“ поколения със символи като Динко Дерменджиев и Георги Славков и този морален капитал е по-важен от всякакво класиране, от един или друг случаен „собственик“, от точки, резултати и параграфи.
Вечната истина за уникалния тим се доказва от неговата публика и от неговите възпитаници, които по правило са носители на един особен артистизъм на терена. Ботев е българският аналог на френския Нант, не само заради общото прозвище „канари“. Драматично разкъсван между ярко минало и жестока днешна реалност на кръстопътя на времето, безсмъртен с традициите, феновете и школата си. Без да подценявам усилията на когото и да било, за нашия футбол е жалко, че вместо Ботев имаме ... Мездра?!
И представете си само общественият, медийният и спортният ефект например за Гриша Ганчев, ако той бе реализирал футболния си проект под тепетата вместо край река Осъм... Да се върнем обаче към неделният спектакъл на „Армията“, който ни пренесе за кратко в жанра на автентичния, нормалния, непредубедения, моралния футбол. Зрелището не беше с английско, холандско, испанско или германско качество, но поне беше истинско и неподправено като идея, сюжет и драматургия. Видяхме спортна битка, изненада, обрат и в крайна сметка двустранен катарзис.
Двубоят се гледаше на един дъх и без досадните условности на втория, задкулисен план. В отделни епизоди дори просветнаха и майсторски индивидуални партии, украсили за миг, два или пет задъхания екшън на арената. Сигурен съм, че и свои, и чужди не са останали безразлични към този двубой. Наистина ли Ботев направи космически скок в неделя вечер или път ЦСКА се принизи до нивото на „предпоследния“? В никакъв случай!
И двата отбора бяха верни на себе си. „Жълто-черните“ потвърдиха мнението на малцината познавачи у нас, че мястото им е не просто в „А“ група, а в горната половина на елита. Потенциалът на Ботев наистина е много сериозен след като при всичките колизии в клуба, без най-силните фигури от есента – Саидходжа и Данчо Минев, без още двама-трима титуляри и т.н. гостите се оказаха способни на такава не просто героична, а активна съпротива в Борисовата градина. И този път не можем да минем без психологията. Най-малкото заради това, че треньорът Пенчев и капитанът Гаров дебело подчертаха основния фактор за „чудото“, а именно - „канарчетата“ бяха излезли необременени и освободени на „Армията“, за да покажат своето най-добро лице, незатъмнено от кошмарите на всекидневната проза.
Защото да се изправи срещу ЦСКА е събитие и шанс за всеки съперник. От Левашки до Гошо Петков и от Спас Делев до Гонзо... Срещу най-авторитетния български отбор може да се спечели нещо повече от точка или три, печели се футболна легитимност за години напред. Това го разбра малкият стрелец от Благоевград, който с гола си за купата на „Армията“ като в приказките прескочи в „Горната земя“ на играта, знаели са го или вече са го научили и момчетата от Ботев. За два часа те компенсираха целия си тъжен сезон. Подобни премиери и промоции са възможни само на мачовете с шампионите и вероятно по тази причина г-н Батков напоследък си спестява постановките на своя собствен отбор. Ботев или Беласица – изберете сами...
И както Ботев се представи с най-истинския си облик, така и ЦСКА поднесе един правдив и актуален свой образ. В сегашния си вариант „армейците“ наистина страдат от дефицит на имена и класа, но вече говорихме за това, че когато излизаш от дълга война, която дори още не е свършила, е абсурдно да мислиш за висши естетически категории. Няма ги майсторите от предишните години – Неи, Велизар, Трика, Петре, Вальо Илиев, Тунчев, Христо Янев..., способни в един или два епизода да решат мача и оттам нататък да отворят път за изкуство.
Днешният тим на Любо Пенев води битка за оцеляване на своя връх и „скромното“ 2:1 срещу Ботев всъщност бе една съдбовна крачка към Деня на победата. Подобен успех е с цената на пет пъти по 6:1 (б.а. - седмия „гол“ не го видя дори Бижутера...) срещу дашната Бела на Коце Маца, защото „армейците“ изпробваха най-важното си оръжие преди финала – силата на колективния дух и характер, амбицията и мотивацията за ВЪЗМЕЗДИЕ!
Иначе хрониката е банална – към днешна дата ЦСКА изпитва трудности на вратарския пост заради учудващия разнобой между Ивайло Петров и защитниците пред него, Машадо е неефективен, Маркиньос и Удоджи – НЛО, Руи Мигел – абсурдно ялов, а Тонев и Тошев изпитват юношески трепети пред гола. Като стана дума за Сашо Тонев, и без суперлативите по негов адрес на сеньор Паредес, това момче има дар свише да продължи по дирята на великите си „червени“ предшественици Ицо, Любо, Емо, Бербатов, Мартин...
И още - ако тризвездните стигнат до титла №32, с най-голям принос за нея ще бъдат двамата исторически АРМЕЙЦИ – Тошко Янчев и Данчо Тодоров. Двама капитани с по две червени сърца.
И още малко за културното неравенство Ботев – Бела, само че този път в международен аспект и в проекция на родната футболна малограмотност. Като става дума напоследък за нашенския идиотизъм на терена и извън него някои доморасли „анализатори“ сипят мъдрости „на килограм“ и понякога вкарват в един кюп „унизителни съперници“ от типа на сините географски открития Беверен, Тампере, БАТЕ, Жилина плюс... Тулуза.
За подобни изпълнения няма по-точна оценка от безсмъртната фраза на великия чешки мислител Ян Хус, надживяла вековете: „О, свещена простота!“. В превод – нерде Ямбол, нерде Стамбул?! Само параноичен и генетичен комплекс за непълноценност и второразрядност може да приравни в тъмните дебри на едно болезнено подсъзнание 12-ия във втора (!) дивизия на Белгия (б.а. - справка soccerstand.com), финландските аматьори на велосипеди, белоруските „трактористи“ и бедните словашки студенти с третия отбор във Франция, елиминиран в квалификациите за Шампионската лига от Ливърпул.
Същият този тим от града на Airbus към днешна дата се намира в челната петица на Лига 1 и по всяка вероятно ще се класира за турнира за купата на УЕФА под неговото ново лого. Преди мачовете с ЦСКА през есента на 2007-ма същата „скромна“ Тулуза победи жестокия хегемон Лион и се надсмя над съседите от Бордо, а малко по-късно продаде шведския национал Елмандер на Болтън за 25 милиона евро.
С две думи – Ботев или Беласица, Тулуза или Беверен – изборът е ваш. Разумът – също...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
