Мнениеот Шврнц Тпрунков » 05 мар 2011 22:34
Косвената злоба дава плодове, лека-полека. Еди-кой-си ни симпатизирал, но бил много загрижен за нас, защото, например, не сме можели да подписваме профи договори... Друг пък се загрижил какво ще правим в "Б" група, където щели да ни "скъсат" от бой... Трети се загрижил за АД-то и кой участвал в него...
Канари, последната близо една година сме свидетели на нещо, което ни дава вяра в бъдещето, а именно - без празни приказки, само резултати. Да, не е приятно да сме във "В" група, но пък получихме нещо, което никой няма да получи, а именно - време. Време, в което да се изгради структурата на един клуб, разрушаван системно 11 години, време, да намерим човека, склонен да повярва в това, че Ботев е в Топ 3 на най-великите клубове в България и че това може да се отплати при инвестиция, време, в което да преценим за себе си кой заслужава и кой - не, да е част от проекта "Ботев".
Не ни чакат милиони "на корем", не ни чакат "звьезди" от Зимбабве, Конго и Бразавил, не ни чакат Жарделовци, чака ни много труд. Чака ни това, което искахме цяло десетилетие да видим - чака ни Отбор, който да подкрепяме безрезервно, дори и при загубите, които ще се случат някой ден, неминуемо.
Ние, като фенове на най-великия клуб в България, имаме едно-единствено задължение - да подкрепяме НАШИЯ отбор. На всяка цена, на всяко място, при всяка ситуация. В лицето на Коцето Видолов и Марин Бакалов имаме това, което никой клуб в България не е мечтал. За това, дами и господа жълточерни, не обръщайте сериозно внимание на "доброжелатели", а правете това, което можем най-добре...
А утре... утре ще отидем на стадиона, в нашия Дом, да видим отново Символът на Пловдив, хиляди да пеем заедно и да си тръгнем заредени с позитивна енергия, да коментираме с усмивки на лицата си 90-те минути на терена. Утре ще отидем на Колежа, за да аплодираме Цар Футбол, така, както аплодирахме и нашите голове, но и така, както аплодирахме страхотните отигравания на нашия съперник. Защото ние, канарите, можем да оценяваме красотата в тази велика игра, и да ръкопляскаме дори и на съперник, ако той е показал това, което прави този спорт най-великия.
Утре, дами и господа, на Колежа ще има празник. Аз смятам да съм там. А вие?
