SobieskiVanilla написа:Замисли се - ако имаш качествен състезател, той /в повечето случаи; в България май не се получава точно така/ дърпа и останалите. Отделно, е като реклама - като спечели, се вдига шум около него, и привлича вниманието на /евентуално/ подрастващите. И ако идат 100 деца, шанса да намериш нещо качествено е доста по-висок, отколкото ако никой не ходи на тренировки.
Смесваш две различни неща. Даже три. Едно е дали има смисъл да те представляват натурализирани спортисти, друго е влиянието на "звездите" и рекламата върху подрастващите и трето - изграждането на спортисти. Автоматичното смесване на три в едно може и да става лесно на хартия, но реалността е друга.
По първия въпрос - вече си написах по-горе мнението. Натурализирането е обидно за националното достойнство и против идеята за съревнование на нациите. Така ние сами си признаваме, че не ставаме и търсим чужди спортисти да ни представляват. Но каквото и да стане ефекта за самочувствието на хората е никакъв. Само не ми казвай, че е едно и също медал на Катя Дафовска и на Килиан Албрехт, примерно, макар че той шансове за медали няма, както и останалите ни скиори. Няма да задълбавам повече, макар темата да е дълга. Само ще изразя едно мнение, че като краен резултат в дългосрочен план ефекта от натурализациите е негативен, а не положителен.
Втория въпрос - за влиянието над младите. Сигурно има такова, но посочи ми един пример! Албрехт въобще не идва в България, Ставийски няма и да дойде, да не прескачаме в други спортове, където има и по-фрапиращи примери. Младите, които се занимават с даден спорт имат нужда от герои, но в днешния свят с телевизия и интернет няма проблем да гледаш всеки мач по хокей или всяко състезание по биатлон. И дали твоят герой ще е Бьорндален или някой друг норвежец състезаващ се за България разлика не виждам, щом не носи българско име и не знае химна. И за ефекта - ще ти дам пример с борбата: Там Гриша Ганчев даваше доста пари, напълни националния отбор с натурализирани българи, а като резултат само може да сънуваме успехите ни в близкото и далечно минало. Да беше спонсорирал 2-3 традиционни български центъра и треньорите там щеше да има далеч по-голяма полза.
Трето - изграждането на спортисти. Тук е истината! Решаването на този въпрос обезсмисля дискутирането на другите два. Нерешаването му - също.И най-големите световни звезди да натурализираме, като няма една ледена пързалка, като няма съоръжения, като няма треньори, кото да учат децата и т.н. цялото упражнение е обречено.Трябва да разберем, че само с пожелания не става. Разбихме всичко работещо у нас - щанги, бокс, художествена гимнастика, акробатика, гребане, борда и т.н., а сега се чудим кой от коя екзотична дестинация да натурализираме. Когато си имал и имаш такива велики шампиони е престъпление да търсиш варианти с третокласни наемници. Трябва да се стягаме, защото ни чака много, много работа и когато я свършим, евентуално след 8-10 г. да възвърнем някои от успехите, а защо да не открием и нови хоризонти. Напоследък се убеждавам, че спорта е витрината на една държава - когато държавата е силна, силен е и спорта. И обратното.