Модерното робство

[South_Park]

Наскоро вестник Дневник публикува статия със заглавие „Млади роби в лондонското Сити със 72-часов работен ден”. В нея се разказва за смъртта на 21-годишния Мориц Ерхард, стажант в банка в Лондон, който издъхва след 72 часа работа без прекъсване. Младият германец обаче далеч не е единственият роб в лондонското Сити. Много амбициозни млади хора са готови да стигнат до границите на възможностите си само и само, за да си осигурят работа в някоя от големите компании.

Магическия кръг

Цели уикенди и нощи на работното място и храненето на бюрото пред компютъра са част от широко разпространената култура на дългото работно време. В тези среди се говори и за „магическия кръг“, процесът при който малко след зазоряване младежите се качват пред офиса в такси, което ги оставя пред дома, изчаква ги да си вземат бърз душ, и след това ги откарва отново на работа.
Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба.

Първият камикадзе мениджър в Румъния

Втората статия е от 2007 година. В нея се разказва за Ралука Строеску – 32-годишна жена, която е намерена мъртва в апартамента си от нейни колеги. Тя е работила като Мениджър в одиторската компания Ernst&Young и като причина за смъртта й се посочва „изтощение от работа”. През последните седмици от своя живот, Ралука е работила денонощно и е отслабнала с повече от 6 килограма. Колегите й казват, че е тежала само 40 килограма в последните й дни.
След тези две статии (както и проучването на Financial Times, според което над 90% от хората проверяват служебната си поща по време на годишния отпуск) единствения въпрос, който ми идва на ум е „Не се ли превръщаме в едни модерни роби?”. Кредитите към банки, сметките за ток, вноските по лизинга и всички онези играчки на модерния свят, не ни ли превръщат в роби на заплата? Ще кажете, че може да напуснете работата си когато си поискате, но дали е така? Имате ли пари, с които да си купите свобода? За колко време ще ви стигнат – за 2 месеца, за 6 месеца или за повече? В съвременното общество богатството не се измерва в пари, а във време. Колкото по-дълго може да живеете без доходи, толкова по-богати сте.

Какво е робство?

Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робството е официално забранено през 1948 година със Световната декларация за човешките права, но според различни оценки броят на съвременните роби е около 27 милиона души. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. Интересна дефиниция, нали?
Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. В днешно време подходът е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да се учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че всичко зависи от способностите ни…
Това, обаче, така ли е? Нe се ли превръщаме в роби – роби на парите, роби на работата, роби на вещите…и докато се обърнем, животът ни е минал. Нямаме време за семейството, нямаме време за себе си, нямаме истински приятели, не ядем истинска храна, нямаме мечти, дори жилището, в което живеем, не е наше. Цял живот се борим – с мързеливи колеги, с некомпетентни шефове, с държавни служители и всичко това за да сме свободни, но кога ще дойде това време. ,,Трудът ще ви направи свободни” пише на входа на концентрационния лагер Аушвиц. Каква ирония, нали?

Доброволното робство

За разлика от това в миналото, съвременното робство е съвсем доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват все повече. Те сами си търсят работа с все по-нечовешки условия и я получават, ако докажат, че са дресирани и могат да изпълняват заповеди. Те сами избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази система да съществува. Самите те не осъзнават, че са роби или не искат да го разберат. Най-големият кошмар за тях е да излязат от системата и да няма кой да управлява техния живот.

Ех, мечти…

Колко хора изобщо имат мечти или цели? И какви са те – да станат банкери (по-скоро чиновници), да си купят апартамент в престижен квартал, да отидат на море в Гърция за една седмица, да научат китайски или да си купят нова кола. Но това са просто средства, а не цели. За да ви стане още по-ясно ще ви дам един пример. Решавате да отидете на море във Варна. Може да отидете до там с кола, с влак или със самолет, т.е. това са средствата, но целта си остава Варна.
Тези „мечти”, обаче, не са безплатни. Новото жилище струва пари. Какво правим, ако ги нямаме? Взимаме ги на заем, нали има банки. Те услужливо ни дават кредит с лихвен процент, който им носи добра печалба и покрива загубите от неизрядните платци. И само след 30 години ние сме си върнали ипотечния кредит и жилището е наше. А защо банките ни дават кредити с такъв срок, че да ги изплатим преди да се пенсионираме? Дори те не вярват, че с пенсията ще можете да си позволим да плащаме месечните вноски. Това как се нарича?
Ще завърша с една мисъл на Стив Джобс, която е подходяща в случая: „Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно”.

Източник:
http://smartmoney.bg/modernoto-robstvo/

[ЕМИЛ]

Автора , ако не се лъжа наскоро беше пуснал тема в която питаше какъв е стандарта на живота в София понеже мислиш да емигрираш към столицата от Варна и да работиш като готвач или пицар ..... демек модерен роб , нали така ?

[South_Park]

Автора , ако не се лъжа наскоро беше пуснал тема в която питаше какъв е стандарта на живота в София понеже мислиш да емигрираш към столицата от Варна и да работиш като готвач или пицар ..... демек модерен роб , нали така ?

Няма да работя постоянно , ще се развивам с програмиране , в началото може да работя и пици , с цел натрупване на финанси,които да ми позволят да посещавам спокойно курсовете по програмиране.
Също така преди това , ще поработя малко с клиенти и продажби, като за целта съм си изготвил впечатляващо CV.
Пп: В изискванията за работа пише: ,,Изпртатете Cv,, но не пише дали трябва да е истинско, така че ще се възползвам с чиста съвест от това.
Даже утре имам интервю, като съм казал че CB-то ми е фалшиво

[slavia_forever]

ще поработя малко с клиенти и продажби, като за целта съм си изготвил впечатляващо CV.

Да ти пожелая ли успех, или нямаш нужда при такава убедителност?!

Архив.