Всичко за кризата и напрежението в Украйна

[action66]

Президентът на Международната федерация по тенис (ITF) Франческо Ричи Бити призна Крим за част от Русия.

"Крим - това е част от Русия. Не виждам проблем в това, че кримски тенисисти излизат да играят под руския флаг, представлявайки Русия в международни състезания", отбеляза Бити.

Преди ITF Крим бе признат за част от Русия и от Световната боксова асоциация (WBA) - една от четирите най-големи в света (професионалисти). Повод за това стана мачът между руския боксьор Дмитрий Чудинов и французина Мехди Буадла, състоял се през август м.г. в Севастопол.

http://gong.bg/tenis/jeni/itf-prizna-kr ... iia-325620

Логичното вече се случва! Е, засега само по света, но, надявам се, много скоро и у нас.
А дали пък първата приятелска среща по футбол на Новорусия няма да е с България? Дай Боже!

Е и какво от това ? Каква полза има България от цялата тази работа ? След още 10 години ,когато руснаците изкупят апартаментите по черноморието путин може да анексира и българското черноморие , защото по него се говори на руски език и живеят руснаци .

Не си прав.Крим е историческа руска територия.Не е само до това,че там живеят 80% руснаци.Украйна по принцип няма право на никакви териториални претенции,понеже се появи на картата на света през 1991г. И включва в себе си територии,които по времето са били придобити в следствие мощта на СССР.Крим и Донбас са руски територии.Лвов,Тернопол и Луцк са полски,Карпатските земи са румънски,има територии взети от Унагрия и Словакия.Украйна няма историческите корени на съществувала държава,която е маркирала своя територия.Така както е с древна държава като нашата.Украйна и Русия са едно цяло векове наред.Едва през 19в. започва да се формира прослойка искаща да се определя като "украинци".Дотогава просто разни групировки са се стремили да бъдат независими от Русия,Полша и Литва,за да не плащат данъци и да си правят каквото искат.Така че историческата правда рано или късно възтържествува.Нещо подобно е положението с Македония и македонците.Нали нямаме съмнение какво е Маккедония и македонците? Това е положението и с Украйна и Русия.

[k.dimitrov]

Относно Украйна: През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. Северно от тях от 2 век до 5 век се развива киевската култура. В края на 4 век и двете области са подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена.През 9 век Киев, плащал дотогава данък на Хазарския хаганат, е завладян от варягите Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород Олег. По това време на територията на днешна Украйна живеят славянските племена поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци и дулеби, както и етническата група рус, чийто произход е спорен. Киев се намира в земите на Рус, заобиколени от тези на поляните, и се превръща в център на държавата Киевска Рус.
Владимир I приема християнството за официална религия в Киевска Рус
През 11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. През този период се появява наименованието Украйна, с което се означава областта Рус около градовете Киев, Чернигов и Переяслав. Християнството започва да прониква през 9 век, като е прието за държавна религия през 988 г. от великия княз Владимир Велики и за неговите нужди са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата.
Въпреки успешното управление на Владимир Мономах, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток, където се образува Руската държава. В началото на 13 век руските земи и остатъците от Киевска рус са покорени от монголците.
Наследник на Киевска Рус през 13 и 14 век в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. След опустошаването на Киев от Андрей Боголюбски през 1169 г. Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. През 14 век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление.
След Люблинската уния от 1569 г. и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство.
Междувременно казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа – Жечпосполита, Московското княжество и Кримското ханство, васално на Османската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, започнало през 1648 г. с цел възстановяването на Украйна. След въстанието казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Русия, и през 1654 г. сключват Переяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 г. двете страни подписват Хадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-руския Андрусовски договор от 1667 г., който поделя територията на Украйна между двете страни.
През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Руската империя области напълно изчезват. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от Украйна – към Русия. В хода на Руско-турските войни Руската империя завладява и южните части на страната. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество.

[k.dimitrov]

Когато Първата световна война и Руската революция от 1917 г. разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 г. възникват няколко отделни украински държави – Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.
Украйна претърпява поражение в Полско-украинската война. Не успяват и съвместните усилия на Йозеф Пилсудски и Симон Петлюра да спрат настъплението на червеноармейските войски от изток. В края на Полско-руската война Рижкият договор от март 1921 включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР.
В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински и се усеща подем в целия културен живот. В същото време урбанизацията украинизира градските центрове.
В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 г. начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, като Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 г. е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до 1934 г.
През 1928 г. съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през 1932 г. съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете на колхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масов глад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Голодомор (буквално преведено „гладна смърт“), са между 4 и 7 милиона души.
Когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941 г., много украинци, особено в западните области, които са под руска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава.
Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано.

[k.dimitrov]

Относно Крим: Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.
През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.
През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век) и втори път по времето на Стара Велика България (632–665 г.), хазари (8 век), Киевска Рус (10 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.
След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.
През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта.
През 1774 г. Руската и Османската империи подписват Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.
Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.
По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.
През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.
Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.
През 1945 г. в Крим се провежда известната Ялтенска конференция.
От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си.
През 1954 г. Кримският полуостров е предаден в състава на Украинската ССР. Широко разпространено е вярването, че това е станало по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов в името на „дружбата между народите“ на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Събранието от Переяславъл). Съвременните историци обаче твърдят, че това твърдение не е съвсем вярно. Според изследователите, предаването на Крим на Украйна е била необходима мярка, поради трудната икономическа ситуация на полуострова, причинена от унищоженията по време на Втората световна война и недостигът на работна сила след депортацията на кримските татари, тъй като преселниците на полуострова от руските региони не притежавали умения за земеделие в степните райони на Крим. Затова, през 1954 г., Кримската област е предадена на Украйна със следната формулировка: „Като се има предвид общият характер на икономиката, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР“. Така на 25 януари 1954 на заседание на Президиума на ЦК на КПСС (председателствана от Георгий Маленков) е одобрен проект на постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР за прехвърлянето на Кримската област на РСФСР в състава на Украинската ССР.
На 5 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на РСФСР излиза с постановление за предаване на Кримската област на Украинската ССР.

[Corwin]

Добре, че това 'признаване' е празно откъм съдържание като главите на радващите му се
Разбира се, не очаквам някой от вас да разбере, че 'признаване' е term of art и си има съвсем конкретно значение в международното право, а не е просто изказването на един или друг галош. Още по-малко пък глава на федерация, в която всеки втори спортист не се състезава за родината си.

[fcb_bg]

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=CVEhx5Z7nIk[/youtube]

Опааа, кво става тука? Тез сигурно са роднини на онез дето са се скатали от призовките.

[dunavfc]

На всеки е ясно, че в крайна сметка ще ги признаят всички ... По принцип става така с всички подобни корекции на световната карта в последните години ( Тайван и Китай, например )

Признаването със сигурност ще се случи, но може да се протака десетилетия, примери, колкото искаш - Косово, Палестина , Западна Сахара и т.н.

[Captain Stottlemeyer]

Добре, че това 'признаване' е празно откъм съдържание като главите на радващите му се
Разбира се, не очаквам някой от вас да разбере, че 'признаване' е term of art и си има съвсем конкретно значение в международното право, а не е просто изказването на един или друг галош. Още по-малко пък глава на федерация, в която всеки втори спортист не се състезава за родината си.

+1

[boabbb]

На всеки е ясно, че в крайна сметка ще ги признаят всички ... По принцип става така с всички подобни корекции на световната карта в последните години ( Тайван и Китай, например )

Признаването със сигурност ще се случи, но може да се протака десетилетия, примери, колкото искаш - Косово, Палестина , Западна Сахара и т.н.

Е, те Мао и Чан Кай Ши са се сбутали 60-те някъде и първо Тайван ( острова ) е обявен за Китай, а републиката не е призната ... После са ги признали и няма ядове Китай, обаче, още не е признал Тайван

[Вал]

Относно Крим: Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.
През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.
През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век) и втори път по времето на Стара Велика България (632–665 г.), хазари (8 век), Киевска Рус (10 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.
След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.
През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта.
През 1774 г. Руската и Османската империи подписват Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.
Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.
По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.
През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.
Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.
През 1945 г. в Крим се провежда известната Ялтенска конференция.
От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си.
През 1954 г. Кримският полуостров е предаден в състава на Украинската ССР. Широко разпространено е вярването, че това е станало по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов в името на „дружбата между народите“ на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Събранието от Переяславъл). Съвременните историци обаче твърдят, че това твърдение не е съвсем вярно. Според изследователите, предаването на Крим на Украйна е била необходима мярка, поради трудната икономическа ситуация на полуострова, причинена от унищоженията по време на Втората световна война и недостигът на работна сила след депортацията на кримските татари, тъй като преселниците на полуострова от руските региони не притежавали умения за земеделие в степните райони на Крим. Затова, през 1954 г., Кримската област е предадена на Украйна със следната формулировка: „Като се има предвид общият характер на икономиката, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР“. Така на 25 януари 1954 на заседание на Президиума на ЦК на КПСС (председателствана от Георгий Маленков) е одобрен проект на постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР за прехвърлянето на Кримската област на РСФСР в състава на Украинската ССР.
На 5 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на РСФСР излиза с постановление за предаване на Кримската област на Украинската ССР.

От всичко написано излиза, че най-голямо основание за претенции за територията на Крим има Русия. Не става ясно само как се получава пагубното влияние на Кримската война върху икономиката на полу-острова. Тази война е наказателна акция на Англия и Франция, които защитават интересите на Турция. Те разрушават Севастопол. Иначе по това време целият район от Дунав до Крим е бил фактичаски под Руско влияние и това поражда национално-освободителните движение на Балканите. Лошото за Татарите през 19-ти век и било добро за Българите, не мислите ли? А и Татарите не са били най-безобидното население на Крим като се има пред вид израза "пир върху кости".