Ясно е, че проблемът не е в парите. Защото Реал наистина е много богат, но и петролният магнат Морати също може да предложи безоблачни дни на Мауриньо на "Сан Сиро". Но португалският спец е отявлен митоман. Желанието му е да стане европейски клубен шампион с трети различен отбор след Порто през 2004 година и Интер през 2010 година.
Със сигурност ще има обаче хора, които ще са против тази харизматична лакомия и ще чакат с интерес какво ще се случи с "белия балет" на осминафинала през 2011 година. Фазата, на която през последните шест години отборът си тръгваше от Шампионската лига. Или евентуално на четвъртфинал да се срещнат Реал и Барса.
Другият проблем, който ще трябва да реши Мауриньо за себе си е да се пренастрои от неговия си предпазливо коварен футбол на по-атакуващ. Публиката на "белия балет" още преди Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш и Реймон Копа винаги е изисквала от своите любимци да играят отворен футбол. Иначе белите кърпички започват да се развяват в знак на протест от стръмните трибуни на "Белия храм".
Това също е ребус с неизвестно решение. Дали твърдоглав тактик като Мауриньо ще се трогне и ще клекне под натиска на публиката на Реал. Или ще продължи да си следва своя практичен начин на игра. Дали наистина този феномен няма да промени и мисленето на феновете на мадридския гранд и да ги накара да пожелаят победата над всичко. Със сигурност Мауриньо ще се сблъска за първи път с друга футболна философия.
Тези на Порто, на Челси и на Интер донякъде бяха сходни с прекаленото търсене на успеха за сметка на красотата. Особена ще е промяната за Жозе от свикналия в исторически план на катеначо Интер към винаги обичащия да доминира по терена Реал. Но Мауриньо, който преминава от клуб в клуб , е станал феномен и притегателна сила сам по-себе си. В Мадрид видях фенове с екипи на Челси, които бяха дошли от Лондон да викат не толкова за Интер, колкото за Мауриньо.
И откровено казваха, че ако в този момент на финала наставник на Байерн бе Жозе щяха да са за германския клуб. Така че нищо чудно чудакът от Сетубал да превърне Реал в поредното място за личен култ. И няма да бъде никаква изненада. Истината е, че истерията около него расте все повече и повече. Всеки мач на Реал в Примера ще бъде интересен дори и с аутсайдерите от първенството. При това не заради мултимилионерите като Кристиано Роналдо и Кака. А как ще бъдат превърнати във винтчета от Магът Мауриньо.
Дойде време, в което клуб и футболисти се подчиняват на наставника. Благодарение на Мауриньо треньорския пост за първи път се превръща в култов. Дори и по времето на Херера, който бе невероятен, пак неговата тактическа сила бе в служба на Интер. Сега след Порто, Челси и Интер, дори деветкратният носител на КЕШ Реал ще бъде в плен на един човек - на феномена Мауриньо.
МИХАИЛ САВОВ
"Ако исках спокойствия щях да остана в Порто. Там щях да съм вторият най-велик след Бог, дори и да не спечеля нищо повече."
Места като това са душата на английския футбол. Тълпата е великолепна, пее „Да го начукаме на Моуриньо“ и така нататък. — при първата си визита на стадиона на Шефилд Юнайтед "Брамъл Лейн"
Напрежение? Напрежение от какво? Под напрежение са милионите хора по света, които нямат пари да купят храна за децата си. Това е напрежение. Не във футбола. — На въпрос, дали не чувства напрежение, след като отборът му не е записал победа от два поредни мача.
"Моля, не казвайте, че съм арогантен. Аз съм европейски шампион и мисля, че съм специален."
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=nUD4IxLIPuo&feature=related[/youtube]
Нахален,надменен,предизвикателен,груб,високомерен,циничен, дързък,нагъл,безцеремонен,добър,всеодаен,предан,
отзивчив,сърдечен,симпатичен,харизматичен,честен,възпитан.
Това е Жозе Марио дош Сантош Моуриньо Фелиш (на португалски: José Mário dos Santos Mourinho Félix, произнася се най-близко до Жузѐ Ма̀риу душ Са̀нтуш Моурѝнью Фѐлиш) е португалски футболен треньор и настоящ треньор на футболния клуб от Примера дивисион "Реал Мадрид".
Мразен и обичан,той, никога,на никого, не е и няма да бъде безразличен.За това реших да направя "специална" тема за "специалния".
Всичи материали,интервюта,мнения,и коментари предлагам да бъдат тук.
И като за начало ще сложа един материал за методиката и философията на Мауриньо.
Методологията "Моуриньо"
Бруно Оливейра, Нуно Амиейро, Нуно Резенде и Рикардо Барето изследват методологията на португалския треньор в произведението "Моуриньо, защо толкова много победи?". Решенията на Специалния не са традиционни (ритъм, пикове на форма, колективни тренировки, физически натоварвания), нито интегрирани (търсене на обединение на работата с топка с кондиционните тренировки, но само за излъгване на съзнанието). Той търси качеството на работа, а не количеството. В общи линии: тренирай, за да играеш по-добре.
1. ЕДИНСТВЕНАТА ЗВЕЗДА Е ОТБОРЪТ.
"Привържениците на разделния поглед прикачват успехите на Моуриньо на способността му да е лидер, на начините му за мотивиране и обединение на групата, на психоигрите, на детайлното проучване на съперника. Всичко е важно, ала не може да се гледа отделно едно от друго. В елита не стига само да имаш "лидерски способности", нито да имаш най-добрите футболисти в света. Моуриньо изтъква: "Моята голяма отговорност е отборът, колективното усилие. Не зная къде свършва физическата част и започва психологическата или тактическата. Футболът е нещо глобално, както и човекът. Не успявам да отделя нещата. Физическото е най-малко важно в глобалността на спортната форма. Без организация и талант в прилагането на един игрови модел слабостите са големи, но това има малко общо с физическата форма."
2. ИГРОВИЯТ МОДЕЛ СЕ ОТРАБОТВА ОТ ПЪРВИЯ ДЕН И ПЪРВАТА ТРЕНИРОВКА. "
"Най-важното е да имаш ясен игрови модел, съвкупност от принципи, които налагат организация на отбора. Затова моето внимание се съсредоточава там от първия ден", казва португалецът. Авторите на книгата сравняват методологията му с тази на други треньори, които губят първите седмици на лятната подготовка в убийствени физически натоварвания, и дават пример с времето на Лушембурго в Мадрид: "Този период е важен за подготвяне на отбора като функция на желания игрови модел и е без официални състезания, което позволява експерименти, пипвания тук-там, които са важни в отношенията треньор - отбор и треньор - играчи."
3. МЕТОДЪТ "РУИ ФАРИА".
Без фитнесзали, бегови упражнения или обиколки на игрището. Книгата разкрива, че Моуриньо не прави фитнестестове, нито използва уреди за мерене на пулса в тренировките: "Кондиционни тренировки, фитнесзала, обиколки, медицински топки - нищо от това не е в тренировъчната методология на Моуриньо: нито в предсезонната подготовка, нито в самия сезон". Фитнесзалата служи само за възстановяване от контузиите. Руи Фариа е нещо повече от кондиционен треньор, той е дясната му ръка. Една определяща тренировъчната му философия фраза е: "Виждали ли сте някога пианист да обикаля около пианото, преди да започне да свири? В нашата методология ние също не включваме обиколки на игрището."
4. ТОПКАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, ТРЕНИРОВКИТЕ - ДО ЧАС И ПОЛОВИНА.
"Топка, винаги много работа с топка, практикуването на онова, което след няколко месеца ще бъде познато като "тактическа периодизация". Един начин да внедриш тренировъчните упражнения към игровия модел на отбора." Концентрацията е основен фактор за Моуриньо и затова тренировките не надхвърлят час и половина (колкото е мачът): "Моите занимания не са дълги, но са много динамични и с много високо ниво на минути на топка в игра". Всяко упражнение, предлагано на играчите, трябва да се свързва с нещо, което те не могат да контролират или предвиждат: "Харесва ми моят отбор да има топката и да знае какво да прави с нея, когато си я върнем".
5. ОТБОР БЕЗ ПИКОВЕ ВЪВ ФОРМАТА.
"Основата на колективния принос е организацията на играта. Няма индивидуални или отборни занимания. Седмичните тренировки са функция единствено и само на предстоящия мач. Няма план да си в най-добра форма през декември или май. Не се тренира за тичане, а за игра."
6. МОТИВАЦИЯТА СЕ ЗАРАЖДА В ТРЕНИРОВКИТЕ, НЕ В ГОЛЕМИТЕ МАЧОВЕ.
Парадигмата за португалеца е 4-4-2. Аспекти като солидарността, отборния дух, мотивацията са фундаментални детайли в идеята му за играта. Във втория си сезон в Порто Моуриньо среща проблем: футболистите му са спечелили всичко в Португалия и рискуват да са мотивирани единствено за мачовете в Шампионската лига. В книгата обяснява, че е намерил решение с промяната на обичайната си тактическа система: "При 4-3-3 съществува идеално балансиране на пространствата, не е нужно да си много интелигентен, да мислиш много - трябва само играчите да заемат позициите си. С 4-4-2 трябва да се мисли много повече, тъй като теренът е зает по по-малко разумен начин и няма никой откриващ се играч априори. Дисциплината не бива да се търси в аспекти като точност и изпълнителност, а по-скоро в тактическите задачи.
7. ДЕТАЙЛНО ПРОУЧВАНЕ НА СЪПЕРНИКА, НО "НИКОГА НЕ СЕ ИГРАЕ САМО ЗА НУЛИРАНЕТО МУ".
Щабът на Моуриньо изследва докрай противника, но са редки изключения случаите, в които има модификации. При това те са върху игровата система, а не върху игровия модел. Тази философия е защитавана още от времето му в Лейриа: "Най-важното е един отбор да има определен игрови модел, съвкупност от игрови принципи - да ги познава и интерпретира добре, независимо кой футболист е използван. Ние анализираме съперника, опитваме да предвидим как ще се държи с нас и да се позиционираме в някои най-важни зони на терена в зависимост от силните и слабите му страни. Това обаче са позиционни детайли и не се намесват в нашите принципи или система".
8. КРЕАТИВНИТЕ ИГРАЧИ СА ПЪРВИТЕ ЗАЩИТНИЦИ.
Моуриньо носи етикета "дефанзивен треньор", но не е такъв: "За мен да се защитаваш добре значи да се защитаваш малко време в мача, да имаш топката и инициативата възможно най-дълго време без нужда от защитни действия." Ето защо концепцията му за защита не е да постави 11 футболисти зад топката, а да има високи и бързи бранители, които не минават средата на терена и играят малко с топката ("Имаш достатъчно работа в защита, остави съотборниците си да атакуват!"). Тази фраза е закон за отбраната. Бековете се включват постоянно в атаките, но централните защитници - никога: "Някои казват, че най-креативните футболисти трябва да са освободени от защитни задачи. Който го твърди, разбира малко от футбол! Единайсетте трябва да знаят какво да правят при владението на топката и пак единайсетте трябва да знаят какво да правят, когато съперникът я владее".
9. ЗАПОЧВАМЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СИ ОТ САМИТЕ МАЧОВЕ.
"Когато в седмицата има само един мач, Моуриньо дава почивка в деня след него. От физиологическа гледна точка не е най-точното нещо, но на умствено ниво - да: "Концентрацията на играчите може и трябва да бъде тренирана. За мен при толкова мачове през сезона възстановяването започва със самия мач. Ако отборът играе както аз искам, практикува това. Порто започваше да се възстановява с топката у себе си и вместо да приключи мача с умора, често го правеше напълно освежен."
10. МЕТОДОЛОГИЯ И ЗА ШКОЛАТА.
"Концептуално-методологическите стълбове трябва да бъдат едни и същи както за първия тим, така и за юношите. В Порто Моуриньо се срещна с отговорниците за младежките формации, за да им обясни, че всички отбори трябва да играят по един и същи начин." В Мадрид ще направи същото.
