Нека говорим и за спасението на душата

[South_Park]

Отвъд физическото оцеляване: Нека говорим и за спасението на душата


Когато се говори за подготовката за оцеляване в днешно време, обикновено става въпрос за запаси от храни, вода, материали за спешна медицинска помощ, спални чували и други подобни неща. В това по-принцип няма нищо лошо, разбира се, но то се ограничава до нещата, които са ви необходими само докато сте живи на Земята. Този земен живот обаче е само миг в сравнение с духовната перспектива и оцеляването на съзнателната ви душа. Защото многобройните случаи на пътувания извън тялото и на преживявания в духовния свят са ни разкрили, че има отвъден свят след този живот, а нашите действия тук на Земята ще бъдат оценявани от Създателя.
Какво направихте, за да подготвите душата си за отвъдния свят?

Това не е шега. Всички ние се фокусираме върху оцеляването на физическите си тела тук на Земята, но сравнително малко хора се замислят за оцеляването на своите вечни души отвъд земната реалност. Което е доста странно, защото отвъдният свят е далеч по-реален (и вечен), отколкото този земен живот (който често бива описван „тренировъчно поле“, „симулация“ или „сън“).

Независимо дали ще оцелеем или загинем при следващата криза на Земята, истината е, че рано или късно всички ще умрем и ще идем отвъд. Този факт е неотменим и затова трябва да се има предвид от всяко мислещо същество, живеещо днес.
Денят на Страшния съд ще дойде, преди да се усетите

Според почти всички световни религии, а също и според многото документирани случаи на преживявания, които са близки до смъртта, при преминаването ни от физическия в отвъдния свят, ние ще бъдем съдени според мислите и действията, които сме извършили през живота си. Ще ни преценяват според това дали сме проявили в живота си любов, скромност, състрадание и другите основни добродетели. Тези, които са живели предимно водени от алчност и желание за власт, ще бъдат съдени в негативна светлина (или иначе казано – в мрак).

Важно е да се отбележи, че вярата в отвъдния живот не е определящо условие, за да бъдете съдени след смъртта. Независимо от вярванията на човека по време на земния му живот, той така или иначе ще бъде съден, въз основа на действията и свободната си воля. С други думи, дори и да отричате съществуването на духовния свят, това по никакъв начин няма да ви помогне да „минете метър“, без да си понесете последствията. (Това може да се окаже доста неприятна изненада за тези, които живеят с измами, алчност и презрение към Създателя.)

Освен това не съществува такава програма в Духовното право, която автоматично да награждава душите със заслуги, които не са спечелили. Всяка една душа трябва сама да заслужи своето спасение, а за да се подсигури това, целия живот и всички дела на всеки един човек се записват под формата на духовно досие. Това досие е един вид хроника за всички действия, решения, опит и изобщо всичко, което сте правили през живота си. Целият този запис е отражение на действителната добродетелност на вашия характер.
Каква е вашата присъда към настоящия момент?

Това е важният въпрос, който трябва да си зададем: Ако днес умра, каква ще бъде моята присъда за живота ми до момента? Ако сте като повечето хора, е твърде вероятно да ви се прииска веднага да започнете да се храните със супер храни, само и само да живеете по-дълго, за да можете да поправите всички ужасни неща, които сте сторили. (Определено доста години ще ви трябват за това!) Междувременно, ето 10 стъпки за духовна подготовка, които ще ви помогнат да се приготвите за Деня на Страшния съд.

* * *

Десет стъпки към духовната подготовка:

1. Осъзнайте, че съществува Създател и че Вселената не е случайност

Да се отрича съществуването на Създателя, е все едно да отричате своя собствен истински произход (и следователно – да отричате самите себе си). Да се признае съществуването на Създателя и величието на всичко, което съществува наоколо (в цялата физическа Вселена), е първата крачка към духовната ни подготовка.

2. Признайте греховете си и помолете за прошка

Като хора ние постоянно грешим в своите преценки и действия. Това е част от житейския ни опит и не ни прави обречени да горим в Ада. Обаче въпреки това трябва да признаем грешките си, да помолим за прошка и да заслужим тази прошка, като посветим живота си в служба на доброто.

3. Стремете се към добродетелен живот

Това е следващата ни крачка след прошката: Да заслужим живота, който ни е подарен, като спазваме универсалните закони за добродетелност и любов.

4. Да бъдем скромни

Арогантните души не се представят много добре, когато се изправят пред страшния съд на Създателя. Скромността е най-подходящото поведение за духа, на когото е било позволено да опита дълбоката мъдрост на преживяването като човешко същество. Само човек, който не разбира собствената си същност и не знае как се е появил, би могъл да живее с арогантност и гордост. Но нито една от душите, фокусирани върху гордостта и егоизма, не може да постигне изкупление.

5. Насочете вниманието си далеч от материалното богатство

Стремежът към материално забогатяване е детински и е унизителен за вашата душа. Да се живее живот, насочен към придобиването на такива богатства, както и търсенето на начини как да се изфукате с такива материални придобивки пред другите, е признак за незрялост на душата и показва, че разсъждавате като невръстно дете.

Да подготвите душата си за духовния свят, означава да изоставите материалистичните си цели и вместо тях да се насочите към нематериалното личностно израстване, като едновременно с това служите и за великото добро на Вселената. Въпреки че парите сами по себе си не са лоши и биха могли да се използват за помагане на другите, стремежът към забогатяване заради материалните придобивки е един огромен провал за много от душите на Земята.

6. Проявявайте състрадание към всички живи същества и служете на живота

Заедно с арогантността обикновено идва и незачитането на съзнателните преживявания на другите. Важно е да се отбележи, че това не означава да се откажете от материално богатство и да се опитвате да „купите“ милостта на Бога. Безсърдечното даване на пари не е добродетел. Истинското състрадание се проявява в това да подкрепяте и напътствате другите, да бъдете лично ангажирани и да дарявате своята любов и светлина, което е много повече от даването на сухи пари.

7. Откажете се от тези вредни навици, които замърсяват умовете ви:
Телевизия, алкохол, наркотици и други зависимости

Съществуват много т.нар. „капани за душата“, които се опитват да ви попречат да постигнете духовен напредък. Тези капани могат да бъдат химически (алкохол, хапчета, наркотици и т.н.), поведенчески (пристрастеност към секс или хазарт) и дори умствени (вманиачаване по телевизията, религиозен фанатизъм и т.н.).

Капаните за душата трябва да се преодоляват посредством съзнателни усилия. Никой друг не може да свърши тази работа вместо вас; всяка отделна душа трябва да осъзнае своите собствени слабости и да преодолее тази уязвимост, която противодейства на напредъка. Например един човек, който е пристрастен към алкохола, трябва да преодолее тази зависимост, като направи личен избор и целенасочено започне да действа за своето духовно израстване. Ако някой друг насила се опита да го отдръпне от бутилката и му отнеме възможността да избере сам своя път, не може да се постигне никакъв духовен напредък.

8. Хранете се правилно, за да постигнете и духовна чистота

Яжте чисти храни от Майката Природа, а не лабораторно-синтетични. Да се консумира изкуствено създадена храна, е грях пред нашия Създател, защото Майката Природа вече е сервирала навсякъде около нас необходимите ни продукти за препитание. Да се отричат достойнствата на тези храни (зеленчуците, семената, плодовете и.т.н.), е все едно да отричаме живота на тази планета и всичко свързано с него.

Да се отказваме от природните храни, създадени от Бога, и вместо тях да консумираме такива, които са изкуствено създадени от човека, означава да се прекланяме пред човека и злините на човека: генетично модифицираните храни, химическите подсладители, изкуствените оцветители и други подобни. Консумацията на тези неща е буквално преклонение пред сатанинските сили, а понеже „ние сме това, което ядем“, тези храни са създадени умишлено, за да изместят природните субстанции и да отровят тялото ви, изграждайки го с молекули от чисто зло.

9. Прекарвайте повече време сред природата и изучавайте чудесата на света

Времето сред природата е време, прекарано със Създателя. Колкото по-дълго и по-често сте сред природния свят, възхищавайки се на мъдростта и сложността на Творението, толкова повече вашата душа ще се лекува и ще се свързва с божественото.

От друга страна, ако живеете в изкуствена и създадена от човека среда (каквито са например големите градове или офисни сгради), това ви отделя от чудесата на природата и ви отдалечава от преживяванията, за които копнее душата. Ето защо в цялата човешка история мъдрите хора винаги са залагали на живота сред природата, за да постигнат духовна чистота и връзка с боговете.

10. Помогнете за пробуждането и на другите хора

Не е достатъчно да подготвите само себе си за духовния свят. Истинското спасение означава също да се помогне и на другите в техния път към спасението. Това, разбира се, не означава да насилваме тези, които не са готови да приемат реалността на духовния свят. Много по-добре е да проявяваме разбиране към духовния живот на хората и да ги запознаваме с новите гледни точки тогава, когато са готови да ни слушат.

Усилията в помощ на другите може да включват създаване на авторски материали (статии, клипчета, и т.н.), упътване на някой, който се нуждае от съвет, разговор лице в лице с някой приятел или член на семейството ни, доброволна работа в местната църква или духовна група, и така нататък.

* * *
Да посветим живота си на доброто

Колко време е необходимо, за да подготвим душата си за отвъдния свят? Краткият отговор е: цял един живот. Така че не става дума за това, само от време на време да постъпваме с любов, състрадание и скромност в служба на другите. Напротив, ние трябва да възприемем това за лична философия и нашето поведение трябва да бъде такова всеки ден от живота ни в бъдеще, ако действително искаме да бъдем спасени.

Защото ако се откажем от такъв живот посветен на доброто, това означава да поканим злото в своя живот и в своята душа. Не може да кажеш: „От понеделник до петък ще прилагам любовта и състраданието, а след това ще се отдавам на греха в събота вечер.“ Злото, което е извършено умишлено и съзнателно, не може да бъде поправено току така с някоя добра постъпка. Такъв вид „залъгване на системата“ може и да ви позволи да заблуждавате себе си, но няма да можете да излъжете Бога.

По същия начин разсъждават и някои католици, които извършват грехове всяка седмица, а после се изповядват в църквата и молят за опрощение с ясното съзнание, че и през следващата седмица пак ще правят същите грехове. Тази идея – че църквата е едно място, където човек може да се разтовари от негативната си карма, а след това да продължи самоунищожителното си поведение с „осигурен достъп до духовното“ – е абсолютно погрешна.

Също така, да прекараш един разрушителен и зъл живот, а после на смъртното си легло да се помолиш за прошка точно преди да умреш, няма да е достатъчно, за да изкупиш душата си. Затова трябва да сме достатъчно мъдри и да започнем подготовката си за духовния свят веднага, точно сега, ако още не сме я започнали. Всеки ден, който ни е останал да живеем тук на Земята, трябва да го използваме, за да се приближим с една крачка по-близо до духовното спасение на нашите души.

Тези, които отдавна са започнали да прилагат в ежедневието си състраданието, любовта, скромността и работата в служба на Създателя, могат да очакват, че ще бъдат оценени като „достойни души“ и ще бъдат възнаградени според заслугите си. Другите, които тепърва са поели по този път, също се движат в правилната посока, но ще им трябват доста години да работят, за да компенсират духовните дългове, които са натрупали преди това в живота си.

Независимо къде се намирате вие от гледна точка на изкуплението, би било мъдро СЕГА да започнете да се движите в правилната посока, защото не знаете колко точно дни са ви останали да живеете на Земята. Подготвяйте физическото си тяло да оцелее във физическия свят, но подготвяйте и душата си, за да оцелее в духовния свят.


Източник : http://www.otizvora.com/2012/11/4934/

[Red_Pride]

Мир Вам

[Tommi]

South_Park, всичко наред ли е?

[metodito]

Разбирам хората вярващи в задгробния живот и ги уважавам, но не приемам позицията им. Приемането на идеята за смъртта е победа над нея (идеята). А ако няма идея за нещо, то и него го няма (обратното не е вярно).

Всичко, което правиш се отразява на живота ти по-късно. Не след това. Ако те закопаят на края на гробищата не значи, че си бил злодей. Злодеите даже си имат малки параклиси и то в центъра на гробища.

Иначе познавам 2ма човека, дето знаят, че няма да умрат (сериозно!) и аз не им се меся. Като ги кефи...

[South_Park]

Разбирам хората вярващи в задгробния живот и ги уважавам, но не приемам позицията им. Приемането на идеята за смъртта е победа над нея (идеята). А ако няма идея за нещо, то и него го няма.

Всичко, което правиш се отразява на живота ти по-късно. Не след това. Ако те закопаят на края на гробищата не значи, че си бил злодей. Злодеите даже си имат малки параклиси и то в центъра на гробища.

Иначе познавам 2ма човека, дето знаят, че няма да умрат (сериозно!) и аз не им се меся. Като ги кефи...

"Разбирам хората вярващи в задгробния живот и ги уважавам, но не приемам позицията им" - каква е позицията им ?
"Всичко, което правиш се отразява на живота ти по-късно" - напротив, всичко което правиш се отразява на следващите ти животи

[metodito]

Ми че има "следсмъртен живот"...физически...и какъвто и да е.
Пукваш, цъфаш и увяхваш. Туй то.

И християнството отрича задгробния живот. Рай и задгробен (втори) живот (съзнателен. Не във формата на пъст.)не са едно и също.

Дооообре, може. Не съм пуквал да ти кажа, ма тва ми е идеята на мен.

[Red_Pride]

Ми че има "следсмъртен живот"...физически...и какъвто и да е.
Пукваш, цъфаш и увяхваш. Туй то.

и аз съм убеден в прераждането на човешката душа,иначе няма смисъл от съществуването ни

[metodito]

Ми че има "следсмъртен живот"...физически...и какъвто и да е.
Пукваш, цъфаш и увяхваш. Туй то.

...иначе няма смисъл от съществуването ни

Ей много им се иска на хората. Не е вярно! Има винаги за кво да съществуваш. Туй ти е авантата от Вселената. Взимаш и не питаш.

[Alex]

Ми че има "следсмъртен живот"...физически...и какъвто и да е.
Пукваш, цъфаш и увяхваш. Туй то.

И християнството отрича задгробния живот. Рай и задгробен (втори) живот (съзнателен. Не във формата на пъст.)не са едно и също.

Дооообре, може. Не съм пуквал да ти кажа, ма тва ми е идеята на мен.

Ама то не се определя от това дали го вярваш или не... смисъл така е устроен светът, ти не можеш да го промениш просто, защото не теб нещо не ти харесва (това правят религиозните фанатици и атеистите, избират си "факти", за да си защитят каквото на тях им харесва да е истина)

Просто, ако се огледаш около теб, няма никаква причина да си мислиш, че пукваш и толкоз... човечеството никога не го е вярвало, дори и сега огромната част от хората не го вярват, науката също не го подкрепя по никакъв начин... единствено малоумното консуматорско общество се радва на тая теория - ебете, харчете си парите и тва е, после няма нищо...

[metodito]

Ти пуквал ли си, че знаеш? Не бе, всичко може в тоя свят, но не сме опитни в умирането засега (предполагам), че да кажа кое как е. Тва си е моята версия. Ако някой е пуквал за повечко време да каже. Една-две минутти не се брои.