Мнениеот modor » 08 окт 2015 18:53
Скъпи левскари,
В събота, един голям левскар и ратник на синята кауза, Пепи Димитров, ще представи своята книга, посветена на похода на "Левски" в Европа - "Синята приказка". За всички, които го познават Пепи е изключително колоритен разказвач, който отгоре на всичко е жива енциклопедия за познатата и непознатата история на любимия ни клуб. Премиерата ще се състои в букмейкърския пункт на Еврофутбол, намиращ се на ъгъла на бул. "Тодор Каблешков" и ул. "Ген. Стефан Тошев" от 11:00 ч. в събота. Пепи ни позволи да публикуваме, специално за вас, кратък откъс, който е и чудесен спомен към едни златни години:
"След двайсет дни предстоеше първия мач от двубоя за влизане в груповата фаза. Жребият беше покъртителен, изпрати ни френския Оксер. По-лошо можеше да е само с Хамбургер или Евертън. Отново се появи скептицизъм. Доста хора ни отписваха. Дни преди този първи мач , по програма трябваше да се изиграе и дербито на България. Но на дневен ред беше намирането на качествен футболист за позицията зад нападателя. Времето притискаше шефовете - 31 август беше последен срок. Предният ден Петьо Заберски доведе на Герена Седрик Бардон и Ален Беи. Стоилов проведе разговор с Бардон в треньорската стая. Седрик останал с впечатлението, че идва да подпише договор, Мъри искаше да го види в контрола. Поиска поне диск с играта му, но Седрик нямаше. В прав текст му казва: „ Утре ще ти организирам мач с втородивизионен отбор. Виждам, че имаш впечатляваща визитка, явно си добър играч, но без да те видя, как да стане, от доста време не си играл. Не знам можеш ли да ходиш. Ще играеш в Левски,вече си разбрал какъв отбор сме, ако от Сливен се притесняваш и те е страх, ти не си за Левски…“.
Вечерта отбора замина за Сливен. На другата сутрин Цанко и Емил провеждат тонизираща тренировка със Седрик, за да го раздвижат поне малко преди контролата. Мачът е с начален час късно следобед заради горещините, като след края на първото полувреме решението за договор трябва да бъде взето, защото Седрик е искал сигурност за себе си преди да разтрогне с Льо Авър, а времето ги притиска. След тонизиращата тренировка, Цанко и Емил споделят със старшията, че не го знаят какъв футболист е, но техниката му е прекрасна и с двата крака , същото се отнася и за играта с глава. На практика треньорите имат на разположение 45 минути за да решат. Предната вечер Стоилов в телефонен разговор с Херо, го моли също да дойде в Сливен и да му каже мнението си. Не само в този случай, много пъти Мъри се е допитвал до своя учител в занаята за мнение и съвет. На стадиона да наблюдават тази обикновена контрола са Батков и Сираков. След първите 10 минути Седрик е зачервен като домат, показва поглед върху играта, хубаво избира позиция, но физически по обясними причини е зле. Полувремето завършва, времето за решението изтича. Отборите се прибират в съблекалните, Херо споделя с Мъри доброто си впечатление от Седрик, Наско също има мнение, но чака решението на треньора. Буквално в последните минути на трансферния прозорец Стоилов дава зелена светлина за привличането на французина. Бардон е сменен в началото на второто полувреме, научава решението и процедурата по подписване на договора в края на работния ден е задвижена.
Бойното кръщене на Седрик щеше да стане по възможно най-добрия начин, в дербито на България. Макар и на само няколко дни тренировки, той се представи отлично в този мач. В края дори имаше възможност да отбележи победен гол. Не само заради играта и отбелязаните голове за сините Седрик завинаги ще остане в сърцата на левскарите. Лъчезарната му усмивка, възпитанието, което показваше в ежедневието си на Герена, отношението му към запалянковците , бяха отличителна черта на характера му. Показа уважение към държавата и народа ни. На втория месец вече говореше свободно български език. Но една случка , останала скрита за повечето запалянковци и хора от клуба, ще остави най-траен спомен у мен за Седрик. Остана неизвестна , защото по онова време не ми позволи, да я направя достояние за левскарите.
Преди една от тренировките наш запалянко от Русе сподели, че детенцето му е тежко болно и е докарано от Русе в ИСУЛ. Много обича Левски, любимец му е Седрик. Ще може ли да помоля Бардон , да отиде в болницата , за да го подкрепи и да му даде автограф. Изчаках края на тренировката и разговора ми с Бардон беше следния.
-Седрик, има едно болно детенце в софийска болница, много иска да те види и да му дадеш автограф.
-Пепи, чакай да се изкъпя и отиваме. Само те моля, не знам още улиците в София, ще се загубя, да ме закарате.
Това беше Бардон. Когато след време го изпращахме с бай Петко Ленков и Николай Владиков-Коно на летището, плакетата, която му подарихме беше най-малкото с което можехме да засвидетелстваме нашата благодарност към Седрик.
След дербито треньорския щаб получи нов неочакван удар. Г.Петков се контузи и през второто полувреме на вратата застана Н.Михайлов .Още на другия ден в офиса на ул.”Леге” е като кошер. Сираков, Стоилов, Баждеков, Г.Марков коментират вратарския проблем. От Футболния съюз има зелена светлина за взимане на опитен вратар под наем според нормативните документи. Наско приканва Мъри да си помисли, все пак Ники е на 17 години, има качества, но мача е от евротурнирите, играем с Оксер. Мъри му казва,че отговорът го знае в деня на контузията на Г.Петков. В този момент Батков звъни по телефона и говори с Баждеков, след което и със Стоилов. Има вариант да се вземе Урош Голубович от Локомотив София. Стоилов отговаря,че си има вратар.
Стратегията трябва да се спазва. „Ники колко мъки изживя да го тренирам, сега ако му покажа, че не му вярвам , за какво им говорех толкова време, че ще разчитам на тях. Не само Ники , но и останалите млади в отбора, какво ще си помислят? Този само ни омайваше. Вярвам в качествата му. Ако вземем Урош какво, не могат да ни вкарат гол ли? Но всичко това което от година правим насам, отива по дяволите.” През тези дни имаше още един много притеснен човек-Боби Михайлов. Той вярваше във възможностите на Ники, но беше притеснен от малкия му опит в мъжкия футбол. Разбираемо е като всеки родител да се чувства така. Огънят да не го опари , казал Боби. Огънят пари и младия и стария, отговорил му Стоилов. Но явно от напрежението, Боби е забравил, че той беше също много млад, когато с феноменалната си игра беше с основен принос за първото елиминиране на Щутгарт.
Седмицата преди първия мач тренировките бяха само тактически. Оксер след „ерата Ги Ру“ беше с нов треньор , бившия наставник на „петлите“ Жак Сантини. Бяха сменили схемата , играеха вече с двама нападатели в 4-4-2. Играеха директен футбол, второто им докосване на топката беше най-важното. Треньорите ни добре бяха разучили играта на Оксер през новия сезон и в тренировките се търсеше противодействие. Денят преди заминаването, Стоилов сподели, че тръгват за да докажат, че Левски се развива и ще се надиграваме. Не е важно , дали ще му е последен мач като треньор, няма да сменяме стратегията. Ще играем нашата си игра , на която ги учим от една година. Преди да се качат на автобуса на път за летището, попитах Ники дали си е взел учебниците, беше още ученик.
В Оксер играхме отново така, както го искаме левскарите .Без страх, с контрол на топката, с настроение, без уплах от чуждия терен. Надигравахме се . Имахме самочувствие. Ники се справи с тежката задача.
След завръщането си в България треньорите споделиха, че в ръстово отношение французите са страховити. ”Чупели” си вратовете, когато са минавали през тунела на стадиона към терена. Седрик вкара важния гол, за който говореше на Герена , още преди да заминат за Франция. След мача в изказванията направи впечатление една реплика на президента Тодор Батков . Без да цитира имена , в прав текст изрази недоволство от играта на двама футболисти. Не беше трудно да се разбере, че става въпрос за Коприваров и Ст.Ангелов. Дори обяви, че ще ги прати в Родопа Смолян. Няма идеални хора, след години неведнъж Батков си е признавал, че понякога пресолява ястието с непремерените си изказвания. Хубавото за Левски а и за самия Батков беше, че по онова време другите двама архитекти на Плана, имаха характера и личните качества да не се притесняват от подобни изказвания на президента и да не се съобразяват с тях. На следващия ден преди тонизиращата тренировка, исках да видя в какво състояние са двете момчета от психологическа гледна точка. Излязоха усмихнати. След тренировката разбрах, че Ангелов е отишъл в треньорската стая и е попитал „:Какво става,бе тренер?“ Старши треньорът дори не е знаел за изказването на Батков и отговорил само с едно изречение:“ Затвори вратата от външната страна и мисли за тренировката и мача.“
Три дни след гостуването на Оксер изиграхме мач от първенството в Стара Загора. В разказа за Синята приказка на пръв поглед този мач е без значение. Но е показателен за отношението към синия клуб по време, когато на Герена се работеше, за да се измъкнат от познатото сиво русло на българския футбол. Резултатът 4:4 наистина беше впечатляващ. Имаше червени картони , имаше всичко в този мач. Но се набиваше на очи тенденциозното съдийство на страничния рефер д-р Иван Вълчев. В няколко случая в края на мача спря заради несъществуващи засади голови атаки на Ст.Ангелов, които и президента на Берое не би имал наглостта да спре. Висша степен на слугинаж от страна на доктора. На другия ден главният съдия в този мач, Цветан Георгиев, по телефона се извини на Стоилов с думите : “Тренер, извинявай, аз много съм ви порязал“. Въпреки, че в случая със засадите, не беше негова вината. От кого, защо и срещу кой е била поръчката по онова време, всеки левскар може сам да си намери отговора на тези въпроси. Стига да си припомни, кой управляваше по онова време футболната централа.
Обстановката през седмицата преди реванша с Оксер на Герена беше като подготовка за въстание. Всяка тренировка оставаше впечатление, че се готвят не за мач, а за война. Момчетата излъчваха едновременно спокойствие, но и голям хъс в тренировките. Бяха готови за успеха, играта им доставяше удоволствие. Хората от постоянното присъствие на Герена се увеличаваха с всеки изминал ден. Журналистите от синия спектър също бяха в приповдигнато настроение. Вече беше станала традиция по Дарик радио Томислав Русев, Вальо Грънчаров и Стефан Стоянов да викат с цяло гърло при головете на сините в Европа. Предпоследният ден преди мача, треньорите направиха двустранна игра на целия терен почти в пълно игрово време. Нашите се изклаха в този уж тренировъчен мач. Нарочените за „гонене” Копи и Ангелов играеха един срещу друг. Цяло чудо беше , че двамата оцеляха без травми, след поредицата твърди единоборства един срещу друг. След тренировката питам Стоилов:
-Абе, човек, ще останеш без футболисти за мача.
- На мача няма да е по-леко.
За всеки левскар реванша с Оксер вероятно ще остане паметен. Особено за тези от нас, които бяхме на стадиона. Ситуацията още повече се нажежи, след като минути преди да започне нашия мач, се разбра, че историческия ни съперник вече е влязъл в групите. Бях като хипнотизиран. Знаех, че при евентуално наше отпадане от турнира, имаше вероятност всичко да свърши. Да се върнем към познатата от години работа в клуба. Споделях с приятели на трибуните в минутите преди мача притеснението си за нашите момчетата. Какво ли им е в душите, след като са разбрали за резултата от стадиона в Борисовата градина. На другия ден научих за всичко случвало се в съблекалнята и на терена, буквално минута по минута. Докато момчетата са загрявали, в треньорската стая Стоилов и компания са гледали края на другия мач. Преди да излязат, старшията е казал само едно изречение: Левски трябва да е в Европа. Футболистите са били напрегнати , но уверени и готови да го направят. След гола на Копи, изработен заедно с Домовчийски в 29-та минута, Мъри ми разказа, че имал усещането сякаш фенска стена се е вдигнала пред нашата врата. Такова освиркване при всяка от атаките на французите, не бил чувал дотогава. Имал чувството, че топката се спира заради грохота от трибуните. Гошо Петков беше като многоръкия Шива на вратата.
Момчетата се хвърляха в играта като разярени лъвове на терена. Припомних си биткаджийския мач от предпоследната тренировка. И дойде добавеното време. Тези шест минути, които даде Мартин Ингварсон ми се сториха като шест дни. Да не си бил на мястото на майка му, на жена му и на всички други роднини по женска линия в този момент. Не смеех да погледна таблото. Само питах хората около мен, колко има още. Гошо Петков беше в стихията си, спаси чист гол, бавеше играта само както той си може. Стоилов си хвърли сакото. Мачът не свършва и не свършва .Когато най-накрая шведът даде края, полудяхме. Левски беше в Европа. На другия ден , а и години по-късно не един и два пъти съм чувал разказа на различни хора от резервната скамейка за тези шест минути, станали в действителност 8,45 минути продължение. Различни хора са споделяли емоциите от пистата , но винаги по един и същ начин. Цанко е засичал по хронометъра, Стоилов пита:
-Цанко, колко има още?
-Три.
-Цанко, работи ли ти часовника?
-Работи, две.
-Кво става бе,,човек?
-Край ,шест.
- Какъв край, тоя не свири.
-Шест и 30,шест и 45,седем,седем и 30,осем
-Бачка ли ти часовника ,бе?
-Осем и 30,осем и 45.
И край, Левски е в Европа. Първата стъпка беше направена. Повече от година труд на всички в клуба , беше възнаграден. Идеята беше изпълнена. Нямаше сила, която да ни откаже от нея. Започнаха почетните обиколки, Т.Батков отиде пред сектор Б, К.Баждеков също беше спокоен за финансите. Воденицата се завъртя. А ние запалянковците проверявахме задграничните си паспорти и се подготвяхме за едно дълго пътуване из Европата.
На другия ден бях на Герена сутринта в 7,30ч. В 7,45ч. охраната посрещна Стоилов пред тунела. Беше изгледал запис на мача през нощта и ми каза две неща, които винаги ще помня.”Сантини беше до мен и ме поздрави, преди още аз да се зарадвам, показа уважение и признание към победителите. Не ругай съдията. Изгледах записа, при всяко бавене на Гошо , той спираше хронометъра. Ние в България не сме свикнали, но така е правилно. С българските номера няма как да стане. Футболът е честна игра.”
В 10 ч. на Леге отново се събраха Наско, Мъри, К.Баждеков, Г.Марков. План Европа все още не беше изпълнен докрая. Но бяхме вече Левски Европейски."
"Компромисът е краткия път към провала!" -
Станимир Стоилов.
[/offtopic]