Днес е срещата от Втора Бундеслига между рурския Дуисбург и пфалцкия Кайзерслаутерн, който ще се играе на ЕмЕсФау-Арена в Дуисбург от 21:15 ч. българско време. Миналия сезон аз бях там и подкрепях моя отбор. Реших да ви предложа този кратък пътепис за мача и се надявам да ви се хареса, въпреки че не мога да претендирам за Алеков стил.
С такива автобуси става придвижването от гарата до стадиона в Дуисбург.
ЕмЕсФау-Арена от въздуха, заедно със заобикалящите я езера в парк Ведау.7 декември 2008 г. в Бохум е слънчева неделя. От няколко дни вече водя умерени, но целенасочени разговори с моята спътница в живота да предприемем нещо различно. Нещо интересно и вълнуващо, нещо ново и пристрастяващо. Стига да харесваш футбол. Стига да играе любимият ти отбор. Още щом програмата за германската втора дивизия е определена, аз с нетърпение откривам гостуванията на "лаутерите" в близост до сърцето на областта Рур - там, където се намираме. Да видим...гостуване в Оберхаузен в края на октомври - задължително посещение...гостуване в Аален чак напролет - много ще се чака...гостуване в Аахен в средата на май - съвсем нямам нерви...гостуване в Оснабрюк - идва ми малко далечко...ами да - гостуване в Дуисбург на 7 декември - просто идеално! "Искаш ли тази седмица да правим нещо различно?", питам аз моята приятелка. "Разбира се", отвръща ми тя, но дяволитата ми усмивка внезапно охлажда ентусиазма й. Преговорите не са леки, но важен е само и единствено успехът. Дните до въпросната неделя минават необяснимо бавно.
Мачът е от 14 ч, но решаваме да тръгнем по-рано, тъй като никога не сме ходили до стадиона в Дуисбург и не се знае през какви перипетии ще преминем. Само сме зървали далечната конструкция на футболната арена от прозореца на регионалния експрес на път за Дюселдорф. Не е чак толкова далеч - ще се справим. Обличам червената фланелка и предлагам на нежната част втория екип, с който разполагам и съм купил от берлинския Карщат през 2003 г., но получавам категоричен отказ. Внимателно преглеждам още веднъж вещите си за потенциални остри предмети и решавам да оставя швейцарското си джобно ножче - няма смисъл да рискувам стюрдите пред стадиона да ми го отнемат. Хващаме градския транспорт до гарата в Бохум, а там зачакваме регионалния експрес номер 1 Минден-Аахен, минаващ през Дортмунд, Дюселдорф и Кьолн. Ако имахме билети за срещата, пътуването на притежателите им до стадиона щеше да е безплатно, но аз имам късмет, че е почивен ден, а моята приятелка - студентка. Учащите имат право да вземат със себе си в публичния транспорт един спътник през уикенда. Влакът е пълен, но това изобщо не ме впечатлява - целта оправдава средствата. Минаваме неусетно Ватеншайд, Есен, Мюлхайм ан дер Рур и се озоваваме на гарата в Дуисбург - видимо остаряла и само частично реконструирана. По думите на всички мои познати тя е най-обърканото нещо, през което те някога са преминавали. Пероните се използват от различни влакове в двата си края, спирката за автобуси е недостижима като връх Чомолунгма, изходът към града е объркващ, а в дните с футболни срещи навсякъде се мотаят викащи фенове, които доволно пият местната гордост - бирата Кьоних-Пилзенер. Така е и днес - запалянковците на "зебрите" са нахлузили гордо своите синьо-бели раирани екипи, а погледите им към мен са съпроводени със снизходителна усмивка: "Я, го гледай ти, как е тръгнал с тоя екип..." Германците са културни и най-много да подхвърлят някоя шега, балканските побоища и псувни са чужди на редовия германски фен. На гарата не липсват и привърженици на Кайзерслаутерн - все пак сме един от най-популярните отбори в страната! Те се носят по коридора в гарата, крещейки: "Ура, ура, лаутерите са тук!" Решаваме да ги последваме, водени от желязната милиционерска логика, че те ще ни доведат до мястото на действието. И действително се оказва точно така. Домакините са осигурили специални автобуси за феновете, които водят от гарата директно до стадиона. Те спокойно чакат да бъдат напълнени с пътници зад гарата, а зад волана шофьорите носят екипите на градската гордост - ЕмЕсФау Дуисбург, а.к.а. "Зебрите". Качвам се в автобус, управляван от усмихната и пълна лелка, носеща неизменния синьо-бял екип, въпреки че й личи, че разбира от футбол толкова, колкото Софроний Врачански от термоядрен синтез. Рейсът е пълен, а вътре оживено бърборят сини и червени запалянковци. Леко със затварянето на вратата...такааа тръгнахме. Автобусът криволичи по дуисбургските улици, докато някой от задната му част се провиква "Каааайзерслаутерн". Викът на младежа не намира последователи, а това само предизвиква топлия смях на мнозинството фенове на Дуисбург, които започват да се майтапят с него. Той опитва друга стратегия и подема песен за "баварските свине". Това му носи завиден успех и скоро целият автобус се оглася от скандирането "Издърпайте кожените гащи на баварците", обединило всички присъстващи. Не след дълго пред нас изниква целта - ЕмЕсФау-Арена - автобусът плавно спира и от вратите му нетърпеливо се изсипват всички пътуващи.
Крачим забързано към ЕмЕсФау-Арена. Кой да предположи, че ще ни чака още доста обикаляне.Намираме се в дуисбургския парк Ведау, на чието име беше кръстен старият стадион на отбора - Ведаущадион. Комерсиализирането на футбола доведе до събарянето му и изграждането на неговото място на въпросната Арена. Много стадиони се казват "арени" - многофункционални колоси, някои от тях закрити, приемащи т.нар. "ивент"-и, нямащи нищо общо с българската футболна действителност и нейните руини, на които се продават печени слънчогледови семки. Всички бързат за стадиона, макар че има още час до началото на двубоя. Преминаваме през малка градинка, заедно с други фенове на "червените дяволи", докато накрая заставаме пред входа на "арената". Стюардът любезно ни насочва към входа за гости, но там пускат само тези, които имат билети. "Откъде можем да си купим и ние?" "Ами, вижте, аз съм охрана, не знам точно...ще питам", притеснено бърбори висок мъж със сигналножълта жилетка. "Ааа, да...малко е сложно...тръгвате надясно...обикаляте онези сгради, после наляво, пак наляво...покрай езерото и ще стигнете до входа за гости!" Той доволно ни се подсмихва. Другите обаче не са особено ентусиазирани - обикалянето изглежда доста при положение, че можем просто да влезем във входа зад охранителя. "Има си съображения за сигурност...не може да се влиза току-така", мърмори си под нос възрастен чичо с шапка на Кайзерслаутерн, опитвайки се по някакъв начин да оправдае служителя, "да тръгваме". Той се запътва вдясно, а ние и още няколко запалянковци го последваме. Обикалянето наистина е доста, но поне се запознаваме с хубавия парк Ведау - дървета, езерца, гребна база, катерички...ала-бала. Никой обаче не се захласва по красотите, а всеки бърза към заветния вход. След половинкилометрово обикаляне (а дали не беше и повече?!?) зърваме множество паркирани автобуси с регистрационни номера, започващи с "KL" - демек Кайзерслаутерн. На прав път сме. Още няколко десетки метра и достигаме до синя метална ограда. Заобикаляме я и воалла - будки с билети точно под сянката на стадиона. Аз плащам 20 евро, а приятелката ми - 15, все пак е студентка. Местата ни са седящи и на втория етаж зад едната врата. Евтините правостоящи места отдавна са изкупени от ултрасите на "червените дяволи", но нашата позиция е в непосредствена близост до тях. На път за трибуната подминаваме дама, продаваща червени шалчета за 5 евро - истинска евтиния. Спирам се и ги разглеждам с любопитство, но позната ръка сръчно ме подръпва за ръкава. Още едно шалче на "лаутерн" не е запланувано в бюджета ни. Минаваме и покрай старото табло на Ведаущадион, оставено пред входа за сектора за гости. Часовникът му е със стрелки, които изненадващо за мен работят. Припомням си годините от втората половина на 90-те, когато се запалих по германския футбол и гледах мачове от Ведаущадион. Какви времена само!
Билети за мача - задължително с холограмен знак и собствен дизайн.
Целта е достигната - секторът за гости на стадиона.Предвидливо правостоящите ултраси на домакините са настанени точно на противоположната страна, така че да се предотвратят директни контакти. Трибуните по дължината на терена са почти празни - явно хората в града на Рейн си имат други занимания в неделя следобед и не им е до футбол. Лесно могат да се прочетат думите "MSV DUISBURG", изписани с бели седалки на син фон. Около нас през няколко седалки са насядали чичковци с червени шалчета, които удостоявам с добродушна усмивка - все пак са от наш'те. На няколко метра от нас се намират петима полицаи с камера, които прилежно снимат сектора с гостите и следят да няма хулиганства - все пак стадионът си е нов. Програмата преди началото започва, звучи AC/DC с неизбежното "Thunderstruck", както и други рок'н'рол парчета, на тревата изниква чичко с микрофон и синьо шалче (предполагаемият водещ), който осъществява любимият прийом на Къци Вапцаров, а именно - игра с публиката. Правят се прогнози - неизменно предвещаващи победа за "зебрите". Седящите около мен зрители загадъчно се подсмихват.
Програмата върви с пълен ход: на електронното табло светва "поздрав за нашите гости от Кайзерслаутерн", който изненадващо не е звучна попръжня, а ръкопляскащо човече. Съставът на гостите е претупан и това е само прелюдия към единадесеторката на домакините, обявена с въодушевен глас от водещия. Говорителят умишлено оставя дуисбургските зрители да крещят фамилиите на своите футболисти, но аз така или иначе не мога да ги чуя, защото ултрасите на "червените дяволи" използват тази пауза да викат: "Задник!" След представянето организаторите пускат клубния химн, под звуците на който от тунела на стадиона излизат и двата отбора. Петер Нойрурер, треньор на Дуисбург, се подсмихва под мустак, а неговият колега Милан Шашич носи неизменното си яке и спортен анцуг.
В подножието на стадиона
Гледка от моето място. Точно на другата страна са ултрасите на Дуисбург.Мачът започва спокойно и предпазливо, двата отбора залагат предимно на защитата и плахите удари към вратите са парирани от двамата вратари Щарке и Роблес. Особено Щарке, вратарят на Дуисбург, играе особено силно днес. Той спасява на практика всичко, което е по силите му. През първата част домакините нападат на вратата пред мен и чисто, според мен, нарушение за дузпа срещу Макиади е подминато от съдията под овациите на червената публика. Между феновете се разхождат момчета с термоизолиращи чанти, които предлагат бира и сладолед на запалянковците. Градската бира "Кьоних-Пилзенер" е на цена 3,50 евро, при положение, че средната й цена от магазина е 80 цента. За гладните има топли вурстове отвън. Аз се концентрирам върху играта, въпреки че няма кой знае какво за гледане. Едва през втората част нещата се пораздвижват след влизането на Джош Симпсън, който пропуска чисто положение сам срещу Щарке. Дядото пред мен се държи за главата: "Ай, ай, ай, ай, ай". Очертаващото се нулево равенство можеше да бъде развалено от Анел Джака 5 минути преди края, когато плеймейкърът на Лаутерн получи удобна позиция пред вратата на Щарке, намираща се точно под носа ми. Джака би силно, но топката срещна сглобката на гредите, нещо, което ясно се чу. Ново хващане за главата и ново "ай, ай". Скоро след това идва и последният съдийски сигнал. Със смесени чувства се изнизахме от стадиона и се сляхме с излизащата тълпа. Все пак преживяването си заслужаваше.
Моят "печален образ" на стадиона.
Старият стадион Ведау. Електронното му табло, запазено до днес, е в долния десен ъгъл на снимката, между басейните и игрището.Една година, два месеца, осем дена, шест часа и петнадесет минути след това двата отбора отново се срещат на същия стадион. Какво ли ще се случи този път? Шашич вече не е треньор на Кайзерслаутерн - той ще седи на пейката на "зебрите". Момчетата на Марко Курц обаче са първи в класирането на втора лига преди този мач. Дали пък те няма да спечелят? Ще разберем довечера. А до тогава: "Само Кайзерслаутерн!"
Местната гордост - бирата Кьоних-Пилзенер
