Отличен за ЦСКА на първия тежък изпит
31-07-2016 Стоян ГЕНОВ
Само с един изигран мач от новото първенство ЦСКА събори няколко и то най-важните въпросителни, които стояха пред клуба, глождеха част от привържениците и даваха поле за спекулации. Е, ударното начало и на терена, и на трибуните разсея всички съмнения и притеснения. Наистина, още по време на контролите червените оставиха много добри впечатления с играта си, а привържениците вече демонстрираха солидна подкрепа на последната проверка срещу Удинезе на „Българска армия”. И все пак, срещу Славия беше първият истински, официален изпит, който щеше да има огромна тежест за хода на целия полусезон.
На старта на шампионата фигурата във фокус беше Христо Янев. Трябва да е ясно, че съмненията дали моментните му компетенции отговарят на най-високото ни футболно ниво и шампионските амбиции на клуба ще стоят до последната му минута на кормилото на отбора... или докато не вдигне с капитана Борис Галчев титлата през месец май. Дотогава той ще бъде поставен под напрежение, спокойните времена на аматьорския футбол вече ги няма. Така е в този клуб, така е с всеки един треньор, независимо от неговия опит, визитка и успехи. Всъщност, Янев взе няколко важни тестове още миналата година в полуфиналите за купата с Берое и финалът с Монтана, но сега вече говорим за ежеседмични тежки изпити. Е, първият вече е записан в бележника му като издържан. И то само как. Това беше
най-атакуващият
ЦСКА в първи мач
за първенството от доста време насам. Дори срещу Струмска слава миналата година ЦСКА не игра толкова агресивно и не търсеше гола така настоятелно от първите минути на срещата. Червените атакуваха разнообразно през целия мач и доказателство за това е, че на голови позиции излязоха на практика всички офанзивни футболисти – шут на Нунеш бе блокиран от защитник още в 7-мата минута, Преслав Йорданов три пъти се озоваваше в отлични позиции, удари на Десподов и Галчев с глава бяха избити от Кирев, Кулма удари гредата в края, а головете бяха дело на Виана. Зрителите видяха от всичко ако не по много, то достатъчно, за да останат доволни от продукцията – атаки по крилата, центрирания, извеждащи пасове от дълбочина, бързи комбинации с по едно докосване, шутове от дистанция, чести включвания в атака на бековете, прехвърляне фронта на атаката... Изобщо, видяхме един агресивен, смел и радващ окото на футболните ценители ЦСКА. И това трябва да бъде записано в актива не само на играчите, а преди всичко в този на Христо Янев и щаба му.
Всичко това ЦСКА стори срещу един от най-стойностните и най-симпатични през последната година български отбори. Славия превърна в свое мото „Изберете българското” и ударно заложи на младостта и развитието на собствени кадри, с което спечели симпатии. Амбициите на белите обаче не се изчерпват с това, можем да сме сигурни. Те вече се докоснаха до магията на европейските вечери и макар този допир да беше мимолетен, победата над полския Заглембе в София ще държи влага на шефове и играчи още известно време. Няма начин да не ги блазни достигането до втори европейски опит. Тази година, при наличието на ЦСКА в елита, ще е много по-трудно. Но
Славия има
солидни
аргументи
да се бори за челото, видя се и на „Българска армия”. Белите изпуснаха две стопроцентови положения, имаха още две добри ситуации и можеха спокойно да си тръгнат с точка или три. Точно този стил на игра в последните години се наложи като печеливш в световен мащаб. А тук говорим за спечелване на битка за евроквота.
Битката на ЦСКА пък е съвсем различна. Червените се целят в прекъсване на хегемонията на Лудогорец, но е видно, че все още са далеч от състоянието, което ще им позволи да го направят. Особено ще тежи липсата на синхрон в защита, което лъсна дори срещу затворената почти през целия мач в своята половина Славия. Преслав Йорданов пък изглеждаше странно скован и несигурен и явно там трябва да се работи върху психиката. Но червените разполагат с няколко силни оръжия, които за конкурентите ще е все по-трудно да неутрализиран. На първо място е
убийственият
десен фланг
с откритието Стойчо Атанасов и може би най-класният играч в състава Диого Виана. Галчев и Нунеш пък демонстрират висока креативност, която на няколко пъти постави в шах бялата защита. Китанов може да бъде определен като перлата в лятната селекция на червените – решаваща намеса при 0:0, когато отрази удара на Балджийски, сигурност при центриранията и статичните положения. Това е вратарят, който ЦСКА търсеше дълги години – качествен, работоспособен, млад.
Най-големият коз на червените пред конкурентите за титлата обаче не се крие в индивидуалните качества на играчите, а в колективното желание за борба сами срещу всички, за доказване и затваряне устите на враговете.
Жаждата за
титлата е
огромна
и тя се чете в очите на всички играчи, треньори и ръководители. А първият и основен фактор да постигнеш целта, е да я желаеш силно. Помним от близкото минало доста случаи, когато ЦСКА е бил близо до титлата, но я изпуска с престъпна небрежност на играчи или със странни действия на шефове. Сега подобен сценарий няма как да се случи и точно това дава допълнителен импулс в червената общност. Заряд, емоция и настроение на „Българска армия” още в първия кръг имаше над традиционната доза. Без съмнение те ще се покачват с хода на шампионата и с натрупването на серия от победи, каквато удобната програма на червените предполага. Затова разни предвкусващи сътресения по трибуните и всякакви преброителите могат спокойно да си търсят друго занимание за свободното време. Оттук насетне тази тема е приключена. Оттук насетне всички, които искаха чист и подреден ЦСКА, които бяха готови да се борят за него и да отстояват позицията си, ще се радват заслужено на по-красиви игри и по-важни победи. Неизбежно е при основите, които са поставени и при огромните амбиции, които върнаха онзи позабравен, но най-характерен за Борисовата градина победен дух.
Привет армейци , преброители,освежители и "доброжелателки"
Армейците са радостни и доволни , а останалите ..... е , да правят каквото искат
