




Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Код: Избери всички
01001000 01100001 01101100 01100001
01001101 01100001 01100100 01110010 01101001 01100100
„Десетата“ купа на Рамос
Най-накрая дойде най-мечтания ден от мадридизма през този век. Рамос ни донесе вярата и голът му отвори вратите на една нова ера. Сибелес, направи се красива! Как да не те обича човек, като спечели КЕШ за 10-ти път!
Вечна слава.
Не зная как въобще е имало западна цивилизация преди 1902, без да съществува Реал Мадрид. Благодарение на съществуването му, вчера милиони мадридисти разбрахме смисъла на живота си: да бъдем верни на този герб, който има повече завоювани трофеи от всекиго, от тук до края на света. От деца знаем, че загубата е провал, и ако това се случи, трябва да сме дали всичко от себе си, да завършваме битките с високо вдигната глава. Пример за това са играчи, които са родени да защитават, като гладиатори, това благословено парче футболна история- Реал Мадрид. Навремето това бяха Ди Стефано, Пушкаш, Хенто, Амансио, Пири, Хуанито, Камачо, Сантияна и Раул. Към ден днешен, има една извънземна сила която е на висотата им- Серхио Рамос.
Златна глава.
Мачът умираше в последните си мигове…продължението. Феновете на Реал си хапехме юмруците от яд, а тези на Атлетико вече празнуваха титлата. Но имаше един колос роден в Андалусия, който показа на целият свят мадридистката си гордост, нещо което вече рядко се вижда. Той организираше атаките, отнемаше топката отзад, центрираше пред вратата на Куртоа и дори имаше време да ги завършва. Ди Стефано на 21-ви век!
Дойде критичния момент, когато големите мъже се опълчват срещу невъзможното и макар всичко да изглежда вече загубено, се хвърлят смело напред. Серхио се извиси в небето над Лисабон и изстреля топката с глава, фалцово, в ъгъла. Невъзможна топка за двуметровия белгиец Куртоа, който скоро ще бъде един от най-добрите вратари в света. Рамос предизвика истинско земетресение на стадион „Луж“. Всички започнахме да подскачаме като луди. Малкият ми син Маркос, се качи на раменете ми и ми каза:
„Татко, Десетата, Десетата, това е Десетата! Обичам те!“
Разплаках се, така както плаках на гола на Миятович на финала в Амстердам преди 16 години. Това беше един вълшебен момент, уникален! Дължа този момент на Реал, дължа го на Серхио. Колко голям си, Тарзан!
Икер е човек.
Така е. Ако Педжа Миятович бе героят на Седмата, Раул на Осмата, а Зидан и Касияс на Деветата, то вчера на Икер се падна тежката роля на анти-героят. Неразчетено излизане, лош избор и нещастен гол, който почти ни коства Десетата. Но Икер ни е дал толкова много, и толкова много пъти ни е спасявал, че ще бъде много непочтено да се усъмнявам в способностите му. Освен това, той е благословен. Голът на Рамос го спаси от доста тежки упреци. Не ме учуди, че след края на мача, Икер каза на Рамос още на терена:
„Ти си човека!“
Икер, тази Купа е и твоя!
Браво на Атлетико.
Поздравявам съседите за това, че се бориха до последната минута. Ще трябва да почакат още, за да спечелят Първата си купа, но няма за какво да се обвиняват, загубиха от най-добрият отбор в историята на футбола. А това е доста сериозно.
Благодаря.
Всички мадридисти на Сибелес, заслужихме си го. Тези 10 титли ще ни държат щастливи още дълго време. Пътят към Десетата беше дълъг и тежък, но си заслужаваше чакането, за да доживеем момента в който чувстваме, че живота отново е бял и красив. Благодаря ти Серхио, благодаря Марсело, благодаря Ди Мария, благодаря Кристиано, благодаря Бейл, Иско, Мората, Карвахал…
Благодаря ти Реал, че съществуваш! От Мадрид към небето…
Томас Ронсеро, в.Ас
Код: Избери всички
01001000 01100001 01101100 01100001
01001101 01100001 01100100 01110010 01101001 01100100
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта