Асен и Петър

[Siegfried]

Въстание на Асен и Петър е освободително движение на българите от днешна Северна България против византийското владичество. Те са успели да ни освободят и заслужават нашия поклон !!!

Макар че изминало повече от столетие и половина, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си независимост. В същото време те не успяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо положение.

За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат в империята настъпили сериозни вътрешни смутове и тя започнала да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успели да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

Точно в този момент византийският император се решил на една крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвикало спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединили и част от власите, живеещи отвъд р. Дунав.

Начело на въстанието застанали двамата търновски боляри Асен и Петър, които били недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобило организиран характер и победите не закъснели. За кратко време те освободили по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успели да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар бил провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1185-1187).

През лятото на 1186 император Исак II Ангел решил да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгнал срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър били принудени да изтеглят своята войска на север от р. Дунав.

След завръщането на императора в Цариград те отново преминали в българските земи и продължили въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успял и през пролетта на 1187 г. бил принуден да сключи примирие с тях, с което официално признал възобновяването на българската държава на север от Стара планина. (виж Втора българска държава).

Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на държавата като цар бил поставен Асен (1187-1196).

Иван Асен I - Цар Йоан Асен I (често само Асен, всъщност "Иван" или "Йоан" е рожденото му име), известен още с прозвишето Белгун, е владетел, управлявал България от 1190г. до 1195 г. Управлява заедно с брат си Теодор Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.

Цар Иван Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. Благодарение на него се дължи възобновяване независимостта на Второто Българско царство. Един явно премълчаван факт е, че явно цар Иван Асен I приличал по характер на малкия си брат Калоян. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийският историк Никита Хониа . От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага, Никита Хониат го описва като горд и самонадеен, а липсата на милосърдие станала причина за гибелта на този важен за България владетел.

През 1185 г. под ръководството на Асен и Теодор в България избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император Исак II Ангел да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 и началото на 1186 г. били успешни за въстаниците. Император Исак II Ангел предприел няколко похода срещу българите. През 1187 г. при поредния поход бил спрян при силната крепост Ловеч и след като обсадата не успяла, бил принуден да сключи мир. Това на практика означавало признаване на българската държава.

Една от първите задачи пред новите владетели била уреждането на църковния въпрос. До момента българските земи са под юрисдикцията на Охридската архиепископия, но по право всяка независима държава следва да има и собствена църква. Така за църковен глава бил избран презвитер Василий, който коронясал Теодор за цар. За да подчертае приемствеността от Първото царство той приема династичното име Петър IV.

През 1189 г. предвождани от Фридрих I Барбароса германски рицари повели Третия кръстоносен поход. Асен и Петър решили, че немският крал може да узакони статута на България. Поради тази прчина те на два пъти предложили военна помощ срещу Византия (въпреки че през 1188 г. в Нюрнберг бил подписан договор уреждащ преминаването на кръстоносците през Византия, отношенията между двете страни били силно изострени) в замяна на което Фридрих Барбароса трябвало да положи на главата на Петър IV короната на "гръцките императори". Монархът отказал, а конфликтът с Византия бил уреден по мирен път. По-важното е, че отново се вижда амбиция за равенство и дори превъзходство над Византийската империя, подобно на това при Симеон.

През 1190 г. Исак II Ангел решил да заличи отново България от картата и предприел мащабен поход. Преминал през Стара планина и се насочил към Търново. Двамата братя разбрали, че не могат да се противопоставят на ромеите и напуснали града. Те отишли при куманите за помощ. Освен това изпратили в лагера на византийците дезертьор, който казал, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решил да се оттегли в Тракия. Докато армията му преминавала през Тревненския проход, попаднала в устроена от българите засада и била избита. През 1190 г. след битката в Тревненския проход Петър предал реалната власт на брат си, като запазил титлата си, но се оттеглил в Преслав. Формално в страната се установило двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточила в ръцете на по-малкия брат.

През 1193-1194 г. български войски завзели Сердика и селищата по Горна Струма, а на следната година и важните крепости Сяр, Струмица и много други градове и села по Долна Струма. През 1195 г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. Йоан Рилски от София в Търново. През 1194-1195 г. от унгарска власт били отвоювани и Белградска и Браничевска области. Йоан Асен I станал жертва на заговор - бил убит от болярина Иванко, който направил опит да узурпира българския престол, но не получил обещаната от Византия подкрепа.

Византийския хронист Никита Хониат описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт.[1]. Основна причина според него е немилосърдието и жестостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попаднал един свещеник. Свещеника започнал да моли Иван Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича - влашки, както нарича и самия владетел). Обаче царя отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (римлянин) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бог. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както Иван Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бог като свещеник, така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек вадещ меч за гибел на други. Предсказанието на свещеника се сбъднало с голяма точност.

Иванко, който бил близък с царя и приличал на него по характер имал тайна връзка със сестрата на жена му. Когато царя разбрал, страшно се разгневил и започнал да се кара на жена си, защо не му била открила по-рано за това. С нетърпение Иван Асен I веднага разпоредил да викнат Иванко през нощта, а той от своя страна отговорил, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче Иван Асен I разчел това като неуважение и заповядал повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага разбрал за какво го вика Иван Асен I и поискал съвет от свои приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако Иван Асен I само смятал да го упреква и да му наложи търпимо наказание, те го посъветвали мъжки да изтърпи, да поиска прошка и да се подчини на волята на правителя. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.

Иванко така и постъпил. Обаче веднага станало ясно, че Иван Асен I не смятал явно да прощава понеже в яростта си се пресегнал да вземе копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Иван Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползвал от ситуацията и превзел на време Търново, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на цар Петър.

Теодор-Петър - Петър е името, което приема най-възрастният от братята-водачи на освободителното въстание при коронясването си за български цар през 1185 г. Рожденото му име е Тодор (или Теодор) и с него е записан в българските хроники. Името на царя-светец от X в. е избрано, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство.

Първоначално въстанието се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприел поход в Северна България и така принудил Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттеглил в Цариград, ала когато Асеневци се завърнали с кумански наемници въстанието избухнало с нова сила. Последвал нов неуспешен византийски поход, а през пролетта на 1187 василевсът обсадил силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия била принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признала възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бил изпратен по-малкият брат на Асеневци - Йоаница (Калоян).

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от Византийските хроники сочат, че Петър е управлявал до 1190 г., въпреки че неговото управление е продължило до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър - Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

[npfutbol]

Браво на теб! Много хубави теми подхващаш1 Сутринта беше перфектен с Бенковски и Ст.Заимов, а сега с Асен и Петър!
Продължавай все така, българите не познават добре историята и нейните героични личности!

[ntodorov]

Браво градски. Доказваш, че бургазлии сме будни !!!!!

[Siegfried]

Браво градски. Доказваш, че бургазлии сме будни !!!!!