Среднощни размисли за Кирчо Здравей, Кирчо. И да не се казваше Кирил, пак така щях да се обърна към теб. Това обръщение много се ползваше в казармата едно време. За една специфична категория служещи. Не зная дали си ходил в казарма. Ако си ходил, сигурно си бил много популярен, нетипичен ти е тембърът. То, не че и аз много съм ходил. Така стана, че влязох да уча в университет и служих само шест месеца. Ама то и шест месеца стигат да видиш някои неща. Аз съм от крайните противници на задължителната военна служба и много се зарадвах, когато я отмениха. Винаги искрено съм се забавлявал, когато някой изръси, че в казармата се ставало мъж. Ето, ти например, ако си ходил де, не ти е повлияла по този начин. Обаче, Кирчо, дори и аз не мога да отрека, че в службата има поне едно положително нещо. В казармата много ясно се открояват мерзавците и подлеците. Чудя се, Кирчо, как да ти го кажа. Голям цесекар си бил, разправяш. Пари за изграждане на терени си щял да даваш, разправяш. Никога нямало да пуснеш играч от клубчето си в ЦСКА, разправяш. Това последното, Кирчо, го прочетох снощи и сън не ме хвана. Ето сега е 4,30 сутринта, а аз ти пиша писъмце. И какво ще правим сега?! Сигурно не само аз, ами и половин България не е спала тази нощ. Край! До тук бяхме! Защото, Кирчо, ако тебе те нямаше да даваш и даваш играчи, как щяхме да сме 31 пъти шампиони?! Как щяхме да сме отстранявали три действащи европейски шампиона?! Благодарим ти, Кирчо, благодарим ти за бате Мита Якимов, за Петьо Жеков ти благодарим. И за Спас Джевизов. И за Цецо Йончев ти благодарим. И за Ицо и за Любо и за Емо ти благодарим. За Митко Бербатов, за Марто и за Стенли. И за Стойчо Младенов ти благодарим! А той неблагодарника му с неблагодарник да вземе да се противопостави за една резервна тренировчица да запишете Армията. Ей тоя Стойчо бе, няма да му дойде акъла! Сега, Кирчо, да ти кажа аз как стоят нещата, според мене. Не че има значение, де. Ти си успял човек, с честен труд и пот на челото си станал милионер. А пък аз, едно обикновено момче. Завършило висше образование и у нас и чужбина, с три чужди езика. Ама какво от това? То ученето, каква полза от него, както обичаше да намеква твоя добър приятел ББ, при поредното орязване на бюджета на БАН. И беше прав – ето, виж ме мене, нереализиран човек. Работяги и трябват на тая държава! Почтени работяги! Като тебе, Кирчо! Ех, колко хубаво би било, ако всички бяха като тебе, да се трудят по 25 часа в денонощието! Колко милионери щеше да има, щяхме да сме не Швейцария, ами Дубай на Балканите. Обаче, пуст народ – мързелив! Ето и аз сега, вместо да работя, както несъмнено ти го правиш някъде в този момент, седя и пиша писма. Та, да се върна на мисълта си. Разбирам, че няма голямо значение аз какво мисля. Ама аз да си кажа, все пак. Знаеш ли, Кирчо, защо Стойчо (нашият, не вашият) не е искал да идвате на Армията? Защото има чест и достойнство, Кирчо. Тия двете думи ги има в Тълковния речник. Една дебела книга. Може я да поискаш от твоя приятел Тара да ти услужи. Той със сигурност я има тази книга – наложило му се е със сигурност да си я купи (пари дал Господ, и той като тебе – почтен работяга). Даже лесно ще ги намериш думите, Кирчо, защото точно тези страници ще са по-измачкани от другите. Тара често е отварял точно там, за да се информира. И като прочетеш какво означават чест и достойнство, Кирчо, ще разбереш тая гад Стойчо защо се инати като магаре на мост. Защото Кирчо, ти който освен голям работяга си и голям цесекар, нае мутри, Кирчо, да бият привържениците на ЦСКА. ММА бойци били. Аз не съм боец, Кирчо. Поне не ММА. Ама ми се случва да се посбия – я мач като играем, я някой умник и работяга като тебе като си е надул чалгата. Случва се. Та си мислех в тая връзка, Кирчо. Уреди ми среща с оня, много дейния от мутрите, дето разби носа на момчето. Както ти казах, не съм боец. Ама пък не съм и 60 килограма, като онова дете с разбития нос. Един и деветдесет съм, стотина килограма. Бих се пробвал с твоя служител. Не на ринг, на улицата. Без да се спира боя, ако някой тупка по земята. И те моля, Кирчо. Не само играчи, и пари не давай на ЦСКА. Все ще се оправим някак. Има и други, които искат да помагат на ЦСКА. Я някой есемесче ще пусне. Я някои, малко по-имотни (не като тебе, разбира се, не може всички да са работяги като тебе) сдружение ще направят. Ще оцелеем някак. Ние когато братята ти от сметопочистването искаха да ни закриват оцеляхме, че сега ли?!. И друго да те помоля, Кирчо. Ако може, не само отборчето си не води на Армията. Ако може и ти не идвай. Все ще се намери някой, който да не оцени твоя работохолизъм, твоята почтеност, твоя великолепен избор на приятели и ще вземе да ти каже какво мисли за тебе. Може и да ти посегне. Друго си мисля, Кирчо. Защо така се получава, че се налага да молиш хората да идват да гледат отборчето ти в евротурнирите? Ето, вчера в един сайт написаха, че сте били номер едно в Европа. Ти и автобуси от Разград пускаш безплатни, и евтини билети пускаш, и пак стадионът е празен. Ей, много нагли тия хора бе! Нито от футбол, нито от добрина разбират. Ама нищо, Кирчо! Не е важно количеството, качеството е важно. Твоето отборче е като елитарното изкуство – не е за всеки. Не всеки може да го разбере. Не зная, Кирчо, дали си в течение, ама преди две години група работливи и почтени хора като тебе купиха Монако. И те като твоето отборче – искат от Б група, директно шампиони да стават (ама като гледам, няма да успеят – не са всички успешни бизнесмени като тебе, Кирчо). Та тия симпатяги обмисляли да премахнат всички седалки по трибуните и да устроят стадиона си да бъде с няколко десетки или няколко стотици супер скъпи и луксозни места. Нещо като свръхлуксозен театър, до който достъп ще имат шепа хора. Е добре де, толкова ли са тъпи тия?! Защо им е да ги правят тия преустройства, като ти и без преустройства си постигнал същия ефект на твоя стадион? Да ти се обадят и да те питат. Обаче, Кирчо, с едно нещо, колкото и да те уважавам и да ти се възхищавам (вярвам, вече си го разбрал) не мога да се съглася с теб. Ясно, че с Тара сте от една порода – почтени бачкатори. Ясно, че сте си дружки – толкова неща ви свързват. Ама да кажеш Кирчо, че Тара е умен, е все едно да кажем, че Хитлер е бил хуманист. И накрая, Кирчо, ще ти кажа нещо, което написах под една друга статия в този сайт. В нея ставаше дума за един друг голям цесекар, като тебе, Кирчо. Та, там написах: Няма по гнусна категория от предателите. Врагът го мразиш, но може да го уважаваш. Предателите (Кирчо) всеки ги презира – и свои и чужди. Успех на отборчето ти срещу ПСВ. Аз няма да съм на стадиона. И по телевизията няма ви гледам.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wtAJOScbw4M[/youtube]
А но комент по "коментара" . Изтъкнати са типично българските злоба и завист . Предател ? Кое е предал , ЦСКА ли ? Тоя ЦСКА дето го изгониха ли ?