Мнениеот Nestor Mahno » 12 юли 2013 15:40
Още ходя като ударен хеликоптер и ми е тегаво на душата....ето една" кратка хроника на предизвестения крах":
15.59 Прибирам се преждевременно вкъщи и от вратата се мятам пред ТВ
16.00 Коментатора казва,че казахите са изпуснали чисто положение - е нищо,викам си,това ще им е за цял мач
16.02 Пропуск за Ищир(или там каквито са тези какавани) - нервна тръпка и тегля една все още добронамерена майна на нашите,че новите защитници ги няма
16.06 Гол за Казахстан - нови псувни по адрес на защитата и сянката на съмнението ме обзема
16.08 Телефона ми звъни с лоши новини от офиса за пропаднала сделка - сиктири и на тях(наум) имам по-важна работа
16.10 2-0 за смуглите бабаити и Димов аут - Дежа Ву - изведнъж се сетих как този юнак веднъж определено ни провали в реванша с Търнава.Настроението спадна на 0.Света ми е черен.
16.15 Бебето ми реве та се къса а малката му кака ме дърпа да си играем,изнервен се опитвам да обясня че съм зает - естествено - сдърпване с жена ми , с обещание за скандал след края мача
16.15 - 17.45 - Гледам как някакви негри,мангали и посерковци в жълти екипи тичат насам натам и до последно се надявам на чудо - уви
Край на поредните надежди.
Извод:
НА 21 съм в ПД за да подкрепя Левски,тъй като Левски сме ние.Играчите - дгд
Левски 1914,West Ham United