sin4ec написа:
Вие сте нашата гордост! Вие не сте многомилионни звезди, не играете вълшебен футбол, нито пък сте големи играчи. Имате много кусури, правите много грешки и нямате европейска класа...
Вие обаче сте НАШИТЕ ИГРАЧИ! Вие преглътнахте горчилката и обидите ни, и играхте като мъже! Вие се бихте докрай и не се предадохте, не предадохте и нас!
След катастрофата в Гоце Делчев вие направихте това, което и най-вярващите от нас не вярваха! Стиснахте зъби и тръгнахте, бавно и мъчително, но тръгнахте. Напред. И ние ви повярвахме, защото видяхме искрицата на надеждата...
Ние никога няма да забравим как на финала в Ловеч падахте от изтощение, изправяхте се с мъка и продължавахте! Там окончателно вие станахте част от нас и от синята идея, въпреки загубата!
Снощи на мача от фатализъм отидох на различно от моето място. Пълно беше с хора, дошли със семействата си, с дечица обкичени със сини шалчета, всички те ви вярваха! И когато в началото на второто полувреме унищожителният огън на сините батареи около стадиона възвестяваше, че тръгваме напред с идеята " Всичко или нищо!", те на крака ръкопляскаха и ви вярваха! Докрай, дори и когато съдията вдигна табелката с цифрата 4, никой не мислеше за поражението, всеки очакваше новата атака, гледаше нервно часовника и ви подкрепяше неистово, защото виждаше на терена СВОИТЕ!
А онзи миг не може да се опише, той се изживява! Безумната радост и сълзите, прегръдките между хора абсолютно непознати, тресящият се от грохота стадион и гледката на скупчените в прегръдка сини играчи...
Вие го направихте! Благодарим ви и поклон!
Вие сте ЛЕВСКИ! Вие ни върнахте магията и радостта!
А това няма стойност, то не се измерва в пари.