- Започвам първо, лека му пръст, с баща ми. С родителите ми. Баща ми не знаеше, че се занимавам с футбол, докато не прочете, че съм републикански шампион със "Септември". Едно време имаше срещу ЦУМ едно ЖП бюро до кино "Македония", където ни бяха направили големи снимки на всички като шампиони за деца.
Чак тогава баща ми е разбрал, че се занимавам с футбол. Той не се интересуваше от футболни отбори. Най-важното за него беше училището, друго нищо не го интересуваше. Дали ще спортувам, дали ще играя футбол, за него беше важно да си завърша образованието. Така че баща ми не е оказал никакво влияние. А що се отнася до ЦСКА, да, бях в ЦСКА. И това дори ми коства заминаването за олимпиадата в Мексико през 1968 г. Бях прибран тук като първият войник в България, още нямах 18 г. За да остана в ЦСКА или да вляза в казармата, трябваше да вляза като доброволец. След едномесечно държане и увещаване не подписах и си останах в "Спартак". Искаха ме и "Славия", и "Спартак" (Сф), и "Левски". Но "Левски" нямаха възможност да ми оправят войниклъка на този етап.
- Тоест имате един месец в ЦСКА, но вие отказахте да подпишете?
- Да. Прибраха ме войник през 1968 г. Крум Янев отговаряше за мен. Идвах на тренировки, готвех се с отбора. Даже ме взеха в Пловдив за една среща, като мислеха, че ще ме картотекират да почна да играя вече.
Павел Панов пред [offtopic]24 часа[/offtopic]
Така са си взимали играчи червените
