metodito написа:Втори ден съм като пребит, ебаси. Писна ми да виждам тоталното безхаберие на отговорните за тоя клуб. То не бяха лъжи, продажба на таланти, като започнеш от Кривия,Гонзо и мизериите дето направиха с Илиян Стоянов, Бисер Иванов... ,че стигнеш до Мариян Огнянов и Иван Цачев, които имаха големи сърца за клуба, ама явно клуба нямаше сърце за тях. Всичката глупост, която Батков и Сираков сътвориха. Работенето на парче, от днес за утре, а вдругиден...както дойде. Има ли левскари в тоя клуб? Май най-големия левскар в тоя клуб е всъщност пловдивско "производство", има и един от школата на Славия (нали е такъв Петков?), другите са някакви анонимници, където историята ще убие със забрава. Кофти ми е, че благодарение на сираковата завист и Гонзо може да бъде забравен някой ден. Не искам "Левски" всяка година да е шампион и участник в ШЛ. Да виждам, че имат сърца, че се стараят да зарадват публиката си. Къде ше са в класирането няма значение. Ще ви кажа за себе си. Сигурно на шест или на седем ме заведи баща ми на "Ивайло" (стадиона на "Етър" В.Т.). Оттогава съм бил на този стадион всеки сезон, през две -три седмици, понякога по-рядко , понякога, по-често. И дочаках да видя Етър шампион. Не съм го очаквал от тях, просто си дерях гърлото посред зима и после лежах с 39, без да очаквам каквото и да е, особено. Етър имат общо взето две участия (може би малко повече) в Европа. 1960 - не съм бил роден, срещу Интер (Милано), когато правят равен в България, и през 1991 с шампиона на Германия (Кайзерслаутерн), отново равен. С дойчовците отпаднахме, сигурно е имало мразалянковци, дето са смърдели, не помня. Помня, че търчах по терена след мача и много хора се радваха все едно сме спечелили ШЛ. Една простичка такава радост, ама силна, дето ти държи после цяла година. Та така, мислите ли, че и ние така ще почнем да се радваме, без мразалянковщина, без идиотия, с правилна мисъл и без такива черни елементи, които да тровят синия клуб?
И аз се чувствам така!

