Мнениеот vasskes » 11 апр 2012 14:14
Относно контузията на Петър Узунов
Г-н Русев,
Сигурно сте чули за бруталната контузия на Петьо Узунов. Ако не сте - става въпрос за извънредно тежко скъсване на всички връзки и на двете колена. От тук натам лечението преминава през 2 месеца пълно обездвижване и след това - незнайно колко месеца възстановяване. Ситуацията е много неприятна и пиша тези редове с молба да му помогнем кой с каквото може, защото на първо време ще са му необходими специални шини, транспорт със специализирана линейка и т.н.
Извинявам се, че не цитирам Gong.bg:
"Един волейболист пуска шега след шега на съотборниците си. Чаровната му усмивка не слиза от лицето. Този играч знае, че в такива моменти само усмивката е начинът да повдигнеш духа на съотборниците си. Да ги накараш да повярват, че волейболът е само една игра, от която печелиш винаги. Всички се обръщат към него с: Пеца или Бате Петьо.
Да, това е емблематичната фигура в родния волейбол – Петър Узунов. На 41 години, бившият национал пред чийто блокади трепереха бразилци, кубинци и руснаци, е тук, за да помогне на съотборниците си от Кърджали да влязат за втори път в историята след финала за Купата. Той знае, че е резерва, заради травма в колената. Но е редом до своите съотборници.
Вече е 18.00 часа. Начало на мача… Залата е на път да се срути под аплодисментите на публиката. Врящия котел в под пара. От тук насетне всички се решава на игрището. „Грабвайте телата“, сякаш е мотото на дупничани. Макар и с разкъсан мускул либерото на националния отбор Мартин Божилов е в състава. Боли го, личи си, но тук няма място за плач, има място за мъже. За истински мъже. Разпределителят Гьорги Гьоргиев е на сервис за Марек Юнион-Ивкони. Изкълчените глезени са в историята. Болката е забравена или пък притъпена от волята за победа. „Тренер, морам да играм и да победиме“, преди мача чух 19-годишния македонец с български паспорт да казва на Найден Найденов. Трябва да си с голямо сърце, с характер и да си мъж, за да не се скриеш като мишките и да кажеш после: „Мен ме нямаше и затова паднахме“.
Съдиите… Ах, горките. Не искам да съм на тяхното място в този момент. Марек поведе с 1:0 гейма. Още два и отборът е за 3-и път на финал. 25:16 за Марек, 2:0 гейма… финалът е вече само на гейм разстояние. Публиката е в делириум. Агитката на Арда се опитва всячески да даде сили на своите. Средата на гейма е, а Марек повежда с 4 точки. Край! Всичко е вече предначертано. Обрат ли? Абсурд! Иван Халачев иска смяна. Влиза Петър Узунов. Няма хрън, няма мрън. Има мъже. Разиграване и… О-о-о, ужас. ГОЛЕМИЯТ Петър Узунов е на земята. Усмивката я няма. Болка е изписана на лицето му. Няма Ох, няма Боли ме. Докторът не чака да свири съдията, а тича на игрището. Целият щаб на Арда е вече до своя лидер. Играчите отвръщат лица. Едни се кръстят, други са пребледнели, трети скръстили ръце в поза за молитва и гледат нагоре. Коляното на Пецата не е където трябва. То е на…20 сантиметра от мястото си. Едно момиче от първите редове колабира от гледката. „Момчета, скрийте го, да не гледат хората“, чувам Коцето Митев и всички застават с гръб към публиката. Браво Коце за съобразителността. Съперници няма, има само приятели. Играчите преживяват с Бате Петьо болката му. И тук няма фенове на Марек, няма фенове на Арда, публиката почва да скандира: Петър Узунов. Да, големия играч е играч на всички! Доктор Красимир Панчев прави и невъзможното, помага му и масажистът на националния отбор Сашо Върбанов. О, ужас! И второто коляно тръгна някъде. Суматохата продължава. Гримаса на болка. Отново намеса на доктора. „При такава болка няма как да не припаднеш“, констатира вещ в лекарските срещи зрител. Но, бате Петьо, стоически издържа. Така както издържаше в годините, когато обличаше екипа на националния отбор. Така, както преди години издържа да излезе с националната фланелка само 24 часа след смъртта на брат му. ГОЛЯМ. Повече от 1000 зрители продължават да скандират: „Петър Узунов“. Изнасят го извън игрището в очакване на линейката. „Айде момчета. Заради Пецата“, кресва отново Коцето Митев. 19:16 за Марек. Носилката влиза в залата."
P.S. Оттук аз лично - предполагам и Вие си задавате следните въпроси:
1.Знаете ли в каква стая е настанен ПЕЦАТА (националният ни състезател по волейбол) в шибана стая,но сигурно това е заслужил от шибаната ни държава.
2.Къде е федерация, къде е Данчо Лазаров,къде е министерство на спорта?
3.Това ли заслужават спортистите в тази държава?
4.Искат му 300лв.за линейка да го транспортират до Пловдив не че няма да ги дадем ,но това ли е заслужил ,че нали тази контузя му е и от представянето на БЪЛГАРИЯ пред света?
А и дори да не практикувах тази професия, дори да не бях журналист, нима нямам правото на критика и мнение като слушател.. ? Или всички трябва да харесваме непременно гореизборените неща? Ами направо да почнат да псуват в ефир Русев и Грънчаров идилията да е пълна и да им се радвате... 
