Мислех да не взимам отношение по темата, защото нямам достатъчно свободно време както някои форумни бойци, но все пак.... Човешката история е много сложна и разнообразна и всяко полюсно (черно или бяло мнение) би било погрешно. Конкретно по повода:
В края на 30-те години на миналия век германците са наши съюзници. С тяхна благословия България успява да възвърне свои изконни територии на Запад. В средата на 40-те (края на Втората световна война) те вече са наши врагове, български войници се бият срещу Вермахта (в редовете на Трети украински фронт) и загиват по бойните полета на Югославия и Унгария. След това, до 90-те години на века едни германци са ни първи приятели и съюзници от Варшавския договор (тези на изток от ГДР), други (лошите натовци от ФРГ) са ни зли врагове. Сега вече всички германци са ни големи приятели, което демонстрират на най-високо ниво и г-жа Ангела Меркел и г-н Бойко Борисов.
В началото на Втората световна война американците са ни врагове. Заедно с англичани и сърби те бомбардират София, Карлово, Кюстендил, Мездра, Пловдив, Велико Търново. Бомбардират и Велес, Ниш и Скопие, които тогава са в нашите държавни граници. Загиват хиляди българи. Продължават да ни бъдат врагове и след войната. САЩ са цитаделата на империализма, те са враг № 1. След демократичните промени през 90-те години на миналия век те вече ни стават първи приятели, възторженото множество скандира Ю-Ес-Ей и развява американски знамена при посещението на американския президент у нас. Сега им лижем гъза при всеки удобен случай.
С руснаците положението е по-сложно. Те хем са ни приятели (българският народ не е забравил, кой го е освободил от турското робство) хем са ни врагове. Все пак, цар Борис ІІІ не изпраща нито един войник на Източния фронт. После, когато Червената армия влиза в България, не е изстрелян нито един куршум. Съветските войници са посрещнати възторжено навсякъде в страната. По-късно, българската армия се бие заедно с Червената армия срещу германците. След това, във втората половина на века СССР е нашият по-голям брат, българо - съветската дружба за нас е като слънцето и въздуха за всяко живо същество, за малко да станем и 16-та република.

Необятният и непретенциозен съветски пазар поглъща всичките боклуци, които родното стопанство произвежда – от изхабените купчини метал, наречени кари, през скалъпените въз основа на крадени западни технологии недоносчета „Правец” до не дотам качествените ни зеленчуци. След 90-те години дружбата се разсъхва. Сега не са ни първи приятели, но не са и врагове. Пък и ние не забравяме че сиренето (разбирай синьото гориво) идва от тях и те могат да ни го дават без пари (както беше преди), да ни го дават срещу много пари (както е сега), или изобщо да не ни го дават.
Засега толкова от мен по темата ......
