Ново интервю на Димитър Бербатов

[DANS]

Ново интервю на Димитър Бербатов:
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=lEPq0_7UApA[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=eersMZEjc4o[/youtube]

Интервюто се излъчи снощи 23 часа българско време по MUTV, но явно е взето преди мача с Ливърпул, видеото има някои прекъсвания, но има какво да се види и чуе!

[гмм]

Какво да гледам и слушам-гледах го 10год.на върха на атаката на националният и ми стига.През това време постигнахме много-едно европейско

[dimitar59]

Оставете го на спокойствие малко това момче.Оставете го майка му да му се нарадва и да му очертае пътя в живота.

[count_zero]

ейййй, завистта българска край няма! нека, съскайте си тук... живи и здрави! митко и без вашето одобрение някак си се справя, долу-горе... хахахах

[ruash]

ейййй, завистта българска край няма! нека, съскайте си тук... живи и здрави! митко и без вашето одобрение някак си се справя, долу-горе... хахахах

Прав си! Просто пороци, като завист, малодушие и други са за хората. Ако ги нямаше, представяш ли си какъв ще бъде светът?

[ebaef]

От Нова Зеландия до Аляска само за часове едно име обиколи всички агенции и медии. Всички чуха и прочетоха за гениалния българин и гениалния играч на Манчестър Юнайтед. Феномен. Едно име направи за позитивния облик на България повече, отколкото всичките пари, които ще се излеят за рекламата й, като туристическа дестинация. Една тичаща безплатна реклама на една малка държава, която се споменава с добро само когато се употребява до неговото име.

С какво му помогнахме? Ние като сънародници или държавата заради нас. От "балерина", "манекен", "враг на себе си", "не може да води отбора", "с голямо его", "високомерен"... До "божествен", "блестящ", "феноменален", "извънземен"... Да се чудиш за един и същ човек ли става дума.

Само у нас се съмняваме още дали е гениален или не чак толкова. Дали е по-добър или не чак толкова. Питам се по-добър от кого?

Национален манталитет

Да сме негативни или крайно негативни. Ама Петър станал Нобелов лауреат. Аз съм спал със сестра му, как ще е станал Нобелов лауреат.

В малката ни държава всеки знае за всеки всичко. Или си мисли, че знае. Щом е прочел нещо за него - значи познава родата му до девето коляно. Умеем да развенчаваме всеки кумир. Мразим да имаме живи идоли. По-лесно е да изпитваме неверие и завист към другите, отколкото сами да постигнем нещо. Спестяваме добрите думи за сметка на злите коментари.

Бербатов. Гледал си бил работата. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата и успяват.

Тичал бил десет километра на ден. Щом ги е тичал на правилното място, а не между масите в клубовете, тренировката не е оценена. Няма за какво да се говори. Български манталитет.

Как българин да подкрепи друг българин

Ние знаем само да оплюваме, после да казваме, че това е градивна критика. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата. Не можем да се асоциираме с тях.

Вече двайсет години, живеейки в демокрация, трудно се разделяме с това, което ни е набивано дълги години в главите. Не можем да превъзмогнем това стадно чувство. Че всички трябва да бъдат равни. Че всички са еднакво успели, а в повечето случаи у нас - еднакво неуспели. Че никой не е по-различен от другия. Че индивидуалността не трябва да се цени. Не можем да се отърсим от тоя манталитет и да разберем, че ярките личности са тези, които дърпат обществото напред. Че те са тези, които го карат да се развива. Отново научихме лошото. Убедени сме в това, че няма по-добри от нас. Но обичаме да си създаваме малки богове. За да има кого да унижим и разкъсаме накрая.

Ропотът на дребните ни души е единен само когато трябва да свалим някой от пиедестала. Затова толкова харесваме жълтата преса и жълтите новини. Защото те поначало са само негативни.

Подхранват подлите ни душички и голямото ни его.

Това е разрушаващо и деградиращо нравите поведение. Толкова ли е трудно да го разберем. Дали го правим от корист? Едва ли. Никой не печели от нея, а най-вече самите ние като общество.

Обичаме да анализираме грешките на другите и да си мислим, че се учим от тях. Та ние от собствените си грешки не се научихме.

Когато Бербатов се отказа да играе за националния отбор, сякаш за да ни покаже как да се отнасяме с българските таланти, признавам си - не го разбрах. Уроците постоянно си ги получаваме. Най-ценните ни кадри бягат от България и не се връщат. Затова си мисля, че мъжкото поведение е да се върне. Обидата е лош съветник. Човек трябва да прощава. Умеят го само силните.

Светла Иванова, в. "Стандарт"

[mon1nho]

Какво да гледам и слушам-гледах го 10год.на върха на атаката на националният и ми стига.През това време постигнахме много-едно европейско

А без него какво постигнахме - ЗА МАЛКО ДА ВЗЕМЕМ РАВЕН ОТ БЕЛГИЯ и ... АМИ ТОВА Е! Да ти имам дебилното мислене и с тази усмивка накрая направо ми се идва да ти зашлева 1 шамар бате.

[20набирания]

От Нова Зеландия до Аляска само за часове едно име обиколи всички агенции и медии. Всички чуха и прочетоха за гениалния българин и гениалния играч на Манчестър Юнайтед. Феномен. Едно име направи за позитивния облик на България повече, отколкото всичките пари, които ще се излеят за рекламата й, като туристическа дестинация. Една тичаща безплатна реклама на една малка държава, която се споменава с добро само когато се употребява до неговото име.

С какво му помогнахме? Ние като сънародници или държавата заради нас. От "балерина", "манекен", "враг на себе си", "не може да води отбора", "с голямо его", "високомерен"... До "божествен", "блестящ", "феноменален", "извънземен"... Да се чудиш за един и същ човек ли става дума.

Само у нас се съмняваме още дали е гениален или не чак толкова. Дали е по-добър или не чак толкова. Питам се по-добър от кого?

Национален манталитет

Да сме негативни или крайно негативни. Ама Петър станал Нобелов лауреат. Аз съм спал със сестра му, как ще е станал Нобелов лауреат.

В малката ни държава всеки знае за всеки всичко. Или си мисли, че знае. Щом е прочел нещо за него - значи познава родата му до девето коляно. Умеем да развенчаваме всеки кумир. Мразим да имаме живи идоли. По-лесно е да изпитваме неверие и завист към другите, отколкото сами да постигнем нещо. Спестяваме добрите думи за сметка на злите коментари.

Бербатов. Гледал си бил работата. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата и успяват.

Тичал бил десет километра на ден. Щом ги е тичал на правилното място, а не между масите в клубовете, тренировката не е оценена. Няма за какво да се говори. Български манталитет.

Как българин да подкрепи друг българин

Ние знаем само да оплюваме, после да казваме, че това е градивна критика. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата. Не можем да се асоциираме с тях.

Вече двайсет години, живеейки в демокрация, трудно се разделяме с това, което ни е набивано дълги години в главите. Не можем да превъзмогнем това стадно чувство. Че всички трябва да бъдат равни. Че всички са еднакво успели, а в повечето случаи у нас - еднакво неуспели. Че никой не е по-различен от другия. Че индивидуалността не трябва да се цени. Не можем да се отърсим от тоя манталитет и да разберем, че ярките личности са тези, които дърпат обществото напред. Че те са тези, които го карат да се развива. Отново научихме лошото. Убедени сме в това, че няма по-добри от нас. Но обичаме да си създаваме малки богове. За да има кого да унижим и разкъсаме накрая.

Ропотът на дребните ни души е единен само когато трябва да свалим някой от пиедестала. Затова толкова харесваме жълтата преса и жълтите новини. Защото те поначало са само негативни.

Подхранват подлите ни душички и голямото ни его.

Това е разрушаващо и деградиращо нравите поведение. Толкова ли е трудно да го разберем. Дали го правим от корист? Едва ли. Никой не печели от нея, а най-вече самите ние като общество.

Обичаме да анализираме грешките на другите и да си мислим, че се учим от тях. Та ние от собствените си грешки не се научихме.

Когато Бербатов се отказа да играе за националния отбор, сякаш за да ни покаже как да се отнасяме с българските таланти, признавам си - не го разбрах. Уроците постоянно си ги получаваме. Най-ценните ни кадри бягат от България и не се връщат. Затова си мисля, че мъжкото поведение е да се върне. Обидата е лош съветник. Човек трябва да прощава. Умеят го само силните.

Светла Иванова, в. "Стандарт"

Българин е и аз съм българин ,но защо да си затварям очите за неща ,който не ми харесват и за неща ,който не смятам че правилни ,аз не се слагам в графата хейтъри ,защо може го го критикувам ,но го уважавам и винаги му желая успех .
А от това което каза на прескоференцията смятам ,когато обяви решението си ,смятам че беше много ясно казано ---Не съм обиден на никого ,просто в кариерата на всеки играч идва момент в който трябва да се откаже от национала и да даде път на някой млад . Аз това чух тогава.Не е казал че е обиден ,дори каза ,че не е обиден на никого.

[vaskop]

Време е да го оставят на мира...вкарвал само на джудета и не се натягал за националния...еми айде сега да се натягат Божинов, Рангелов, Попов и Домовчийски...ама се видя, че те и на джуджета не могат да вкарат...сега започват мнения колко е велик ама трябвало да бъде и широкоскроен и да прощава...все едно вие му прощавахте, все едно не го изядохте!?!?!
Дано не се върне, не го заслужавате. Не сме имали по-добър футболист от него в последните години и се съмнявам, че скоро ще имаме. Успял и доказал се българин, което обаче явно дразни много дребни душици.
Сори, пичове, ама и да се насерете не можете да зацапате бласъка на Бербо!!!!

[deepblue1963]

Истината е,че се отказа от националния,за да си ритка при милионите на Ман Юн.Това е!Само,че "облечено" в плещене за някакви "мистериозни" хора,които му правели нещо "мистериозно".Бла-бла-бла...Ние да не сме деца?Толкова сме лъгани от политици,че един Бербатов ли няма да "разкрием"!Много е "плитък" даже.